Научната фантастика ги предсказва още през 40-те години на XX век, за да променят живота ни

Изобретяват мобилно устройство и в България през 1964 г., но засекретяват разработката и не го произвеждат за пазара

В СССР също спират създадения от техен учен мобилен телефон, защото нямало как да подслушват разговорите

Предшествениците - телефоните в колата, тежали по около 40 кг и се захранвали от двигателя

Първата камера е с едва 0,11 мегапиксела резолюция

Бъдещето им: дънни платки от гъбични колонии, стриди и гъсеници

За родените след 2000 г. е абсолютно неразбираемо как не можеш да се обадиш, защото телефонът не работи, дуплексът е зает или уличният автомат ти гълта стотинките. Не знаеш кой звъни, не можеш да блокираш натрапниците. Дълги години обаче всичко това беше всекидневие. Днес изпадаме в паника, когато падне батерията на мобилния ни телефон и оставаме безпомощни и изолирани.

Едно устройство, с което можем да говорим безплатно с близък на другия край на света, да проверим какво ще е времето през уикенда, да видим дали самолетът ни ще излети навреме, да ни събуди сутрин, да прочетем новините, да поиграем игрички, да купим дрехи, билети или покъщнина, да снимаме планински връх или да влезем в социалните мрежи, да си платим сметките, да поръчаме такси, да видим котировките на борсата… Действа и като GPS, както и за отключване на колата, с него можем да настроим робота да почисти или да изключим осветлението вкъщи.

Списъкът е безкраен. В близко бъдеще ще можем да проверяваме и здравните си показатели, ще помогне и за подобряване на качеството на живота ни.

Преди 50 години всичко това изглежда само научна фантастика. Удивените нюйоркчани, които на 3 април 1973 г. вървят или шофират по Шесто авеню, виждат инженера на „Моторола“ Мартин Купър да държи огромен предмет, долепен до ухото си. Върху него има два вертикални реда бутони с цифри. От едната му страна стърчи 15-сантиметрова антена, която улавя невидими сигнали.

Купър трябва да представи новото изобретение на компанията и решава, че най-добрият начин е демонстрацията пред журналисти, които да наблюдават реакцията на конкуренцията.

„Здравей, Джоел? Марти Купър е. Обаждам ти се от мобилен телефон. Но истински мобилен телефон! Личен, ръчен, преносим мобилен телефон“, казва той, набирайки Джоел Ейнджъл от AT&T, който в онзи момент работи за нов модел устройство в кола. Отсреща настъпва мълчание.

„Мисля, че скърцаше със зъби“,

спомня си Купър пред Би Би Си години по-късно. Революционното откритие е давало възможност за половин час разговори, след което батерията трябва да се зарежда в продължение на 10 часа. Влиза в продажба чак през 1983 г. В началото поддържаната от един предавател инфраструктура ограничава потребителите. Във Вашингтон например едва 20 - 25 души са могли да говорят едновременно.

Дълго време технологиите напредват бавно. Всъщност работата по подвижното устройство започва доста преди 1973 г. Още през Втората световна война от окопите се използват радиопредаватели. Тези уоки-токита са били много обемисти, изразходвали са много ток и мрежата им позволявала само няколко разговора в един и същи момент.