Има ли българин, който да е бил Вселенски православен патриарх в Константинопол, да е потомък на династията Шишман, а изображенията му да красят Двореца на Медичите във Флоренция и най-голямата църква в света - „Свети Петър” в Рим?

Има. Известен е като Йосиф Втори Константинополски и той е една от най-забележителните личности на средновековна Европа. Той е Вселенски патриарх от 1414 г. до 1439 г. За това, че е българин по произход, няма никакви съмнения. Един от дубровнишките дипломати, и негов близък приятел и съвременник, Йоан Стойкович, пише за него: „Bulgaros est natione et de lingua moa”, т.е. „Българин е по народност и език”.

Ромейски летописец го описва така: „Йосиф беше избран за константинополски патриарх в дните на господин василевса Мануил и епископства 32 години. Той беше с красива външност, посивели коси и (висок) ръст, неопитен във външната (светската) мъдрост. Казваха, че е незаконороден син на василевса Шишман”.

В историческата ни наука, много се спори точно на кой Шишман е потомък патриарх Йосиф Втори. За проф. Иван Дуйчев, той е син на цар Иван Александър, за проф. Иван Божилов е внук на цар Михаил Трети Шишман Асен, а за проф. Пламен Павлов - син на цар Иван Шишман Трети. Но не професорският спор е най-важният в случая. Най-важното е, че в една тежка геополитическа обстановка, сред пожарищата на османското нашествие, роденият най-вероятно в Търново, Константинополски патриарх и водач на целия православен свят - Йосиф Втори, станал свидетел и на падането на България под чуждо иго, и ще се опита да обедини православието и католицизма, пред лицето на османската заплаха. Заедно с ромейския император, той приема рисковано пътуване до Италия, където се провежда Флорентинско-Ферарския събор, в опит за създаване на християнско единство.

За жалост, Йосиф Втори умира на 10 юни 1439 година по време на преговорите за единение. Италианските благородници и висшето католическото духовенство са толкова впечатлени от него, че той е погребан в централната базилика на Флоренция - „Санта Мария Новела”, а ликът му е изобразен от големия художник Беноцо Гоцоли, в Двореца на могъщите Медичи. На него е оказана още една особена чест. Негов бронзов барелеф краси огромната и централна бронзова порта на най-голямата църква в света - самата папска базилика „Свети Петър” в Рим. Ето какво пише на гроба му във Флоренция, под великолепния му стенопис:

„Тук лежа аз, великият с религията Йосиф. Единствено това желаех пламенно от чудна любов, една да бъде вярата в Европа. И се отправих за Италия за сключването на това единство. Под мое ръководство беше свързана вярата в Рим, но ненавременно заспах. Сега Флоренция ме пази – град, в който тогава цъфтя свещеният събор.”

Не бива само приказната Флоренция да го пази. Споменът за него трябва да пазим и ние, неговите сънародници. Ако някой път посетите тези градове, чуете за тях, или просто видите тези места, знайте, че те помнят стъпките и словата и на един Шишмановец, българинът опитал се да обедини всички християни в Европа.

От фейсбук