Димитър изпаднал в депресия след падане от 6-ия етаж. У нас претърпял 4 неуспешни операции, възстановил се след процедура в Турция за 5000 евро

“Виновен съм, че й посегнах, и съжалявам толкова много за това. Боли ме, че сгреших. Ще направя всичко възможно пак да се съберем, имам чувства към нея и ми липсва. Искам да ми прости, защото я обичам повече от всичко.”

Тези думи изрича преди година Димитър Димитров - Мите Миньорецо, който беше задържан за убийството на съпругата си Анита Димитрова в Перник. Споделя, че това е първият път, в който посяга на жена си, пред един от най-близките си приятели. Обяснява му, че са се скарали заради пари, които били преведени по благотворителния фонд за лечение, на което се подлага след тежък инцидент в работата.

Не дава пълно обяснение

за скандала,

но със сълзи на очите казва, че е допуснал най-голямата грешка в живота си и дори сам на себе си не може да прости. Според близкия на Димитров той е ударил Анита само два пъти, но тя си вади ограничителна заповед.

“Трябва да си я върна, защото е майка на децата ми и най-доброто нещо в живота ми”, зарича се Миньорецо, признавайки, че е изпуснал нервите си и никога не би повторил проявената агресия.

Година по-късно обаче Димитър е в ареста, след като съпругата му е намерена мъртва в дома си. Камера го заснема да изхвърля черен чувал с дрехи в контейнер, по които има следи от кръвта й. Аутопсия ще посочи, че смъртта на Анита се дължи на съчетана травма - черепно-мозъчна, аспирация на кръв в белите дробове и кръвозагуба. Съсед ще си спомни, че в продължение на повече от 2 часа се чували силни шумове от апартамента във фаталната нощ. Минути преди полицаите в жилището влизат дядото и двете им деца. Виждат пребитата до смърт майка. Едното от момичетата се обажда на 112.

В съда Мите Миньорецо е лаконичен: “Не съм искал да убия съпругата си и съжалявам”.

Същото съжаление жертвата му чува и преди година, когато получава първия удар от него.

Тогава тя желае да се разделят, а мъжът изпада в тежка депресия. Не може да понесе, че жена му иска развод. Пред “24 часа-168 истории” приятел на мъжа си спомня, че той се затворил в себе си, започнал да пие повече и плачел. Спрял дори да се храни. Звънял й да се съберат.

“Не искам да ме оставя сам, как ще живея сега? Тя и децата са ми всичко”, разкайвал се той, след което я търсел по телефона, за да й обещае, че повече няма да я нагрубява. Обажданията зачестили, но в тях не фигурирали заплахи за нейния живот. Единствено казвал, че ще посегне на себе си. Анита имала условие към него, ако той иска да са заедно - да спре да пие, защото не е на себе си, когато прекалява с алкохола.

“Стига толкова си пил, достатъчно ти е за тази вечер, моля те, лягай си”, го приканвала тя във вечерите, в които Димитър се усамотявал с чашката.

“Единственият му проблем беше този - разказва познатият на мъжа. -

Просто става по-нервен

и агресивен

В трезво състояние сякаш общуваш със съвсем друг човек. Не мога да кажа, че е алкохолно зависим. Събирали сме се на по чашка, но в седмицата веднъж, два пъти. А като се прибере, по една-две бирички е пил сам. Това знам аз. Когато Ани му правеше забележка пред нас, Митко се съгласяваше. Двамата бяха от много време заедно. Гостували сме си, защото сме семейни приятели. Не е имало никакви индикации за тормоз. Когато сме били в дома им, тя си редеше масата, Димитър й помагаше. Никога не й е противоречил, не й е подвикнал. Държеше се добре. Тя показваше същото към него. Никакви скандали. Ако е имало нещо, то е било, когато са оставали насаме. Пред хора се уважаваха един друг. Може да са си повишавали тон, но не се е стигало до ескалация. Знаех, че с баща й не се разбират, но това беше още отпреди. Имали са скандали с него, но нищо повече.”

Според приятеля на Димитър проблемите с жена му започнали преди година.

“Имаше една благотворителна инициатива, след като той пострада на работното си място и беше на ръба да оцелее. Падна от 6-ия етаж и тогава търсехме хора, които да дарят по 10 лв. Парите бяха събрани. Той претърпя изключително тежка травма на цялото тяло и оживя по чудо. Най-големият проблем беше дупка в небцето с големина на 5 стотинки образно казано. Не можеше да се храни нормално, да пие вода, да диша, дори говорът му беше силно нарушен. Намерихме клиника в Турция, където да се извърши операция за 5000 евро. У нас претърпя 4 неуспешни, които ги платихме.

Семейството му харчеше

всичко за лечението

Доскоро се раздвижваше, ходеше на терапии. Преди инцидента беше будно момче и физически здраво. След инцидента буквално рухна психически. Беше смазан, но успя да се възстанови на 80-90 процента. Доколкото разбрах, скандалът, след който е изкарана ограничителната заповед срещу него, е станал заради средствата от благотворителния фонд.”

Димитър

искал да насочи парите

към “едно място”,

а Анита - към друго

“По професия той е строителен работник - арматурист е и е много добър. Разбираше от занаята си. Работили сме заедно повече от 10 г. Знам от първо лице колко отговорен е. Няма събота, няма неделя. Работеше на две места, защото искаше семейството му да е обезпечено. Изключително държи на децата си. Много се гордее с тях. Едното девойче е активна спортистка. Носи много медали от републикански първенства по джудо. Толкова горд беше с нея. Постоянно показваше снимки. Хвалеше се. Казваше, че са неговите слънца. Водеше ги и на стадиона, защото беше един от най-отдадени фенове на клуб “Миньор”. Малките се радваха.”

Въпреки че за познатите на Димитров агресията му към Анита остава скрита, за нейните приятелки това не е така. Ревнувал я безпричинно и я обиждал непрекъснато.

“Познавам я от години, защото сме работили заедно като шивачки - разказва пред “24 часа-168 истории” нейната колежка Росица Руменова. - Сега съм шокирана. Научих за станалото от вас и не можех да повярвам. Пред мен и другите в работата никога не е споделяла с него да имат проблеми. Двамата си качваха много често снимки от купони, на които се забавляват заедно. На нас ни показваше снимки от екскурзии. Винаги усмихната и в добро настроение. Но като се замисля, е възможно той да се е променил след инцидента, който преживя. Мисля, че

тогава може да е

отключил нещо,

защото беше с риск за живота. Говореше се, че мозъкът му е изключително засегнат. Беше и на легло. Не знам колко време. Когато проходи, ги срещнах може би два пъти заедно с децата му. Димитър не изглеждаше на себе си, по-скоро беше неадекватен, все едно не знаеше къде ходи и какво прави. Ани го водеше на прегледи редовно. Не си тръгна от него след този случай, защото го обичаше.”

Росица я описва като всеотдаен човек.

“Работеше чудесно с колектив. На всеки помагаше както може, ако не с пари, то със задачки, които трябва да се свършат. Никога не е била конфликтна личност. Аз лично нямам такъв спомен. Когато мъжът й се нарани, тя страдаше много. Фирмата, в която работехме, й помогна финансово, защото семейството нямаше нужните средства за лечението. Трагедията ги застигна точно по време на пандемията - в един труден за всички период. Децата също страдаха за баща си. Събирахме пари, за да й помогнем по някакъв начин. Тя си пусна неплатена отпуска, но ние искахме да дойде, за да усети нашата подкрепа и да е между хора, а не затворена вкъщи. Мога да допълня и че беше

най-всеотдайната

майка на света

Един ден дойде на работа и ми каза: “Детето ми иска кученце, което е много скъпо, но ще й го взема, ако трябва, ще карам и двойни смени”. Накрая й го купи.”