Свекървата проваля брака й, забранява й да вижда момчето си

Когато детето е на 16, на посещение в колежа му тя разкрива, че е майка му

На 29 април "Вечната" щеше да стане на 130 години

В живота на Елисавета Багряна има няколко мъже с ключова роля, но само трима е обичала с цялата си любов. До днес се натрапва мнението, че тя и другата велика поетеса, Дора Габе, са водели тежки войни за най-малко двама представители на силния пол, но това също е част от митологията.

През 1919 г. Багряна се омъжва за привлекателния и обаятелен капитан Иван Шапкарев, син на известния фолклорист Кузман Шапкарев. Той бил симпатичен, смел и дързък офицер, който не е имал никакъв шанс, неустоимо привлечен от една от най-красивите и талантливи жени в София.

"Впечатляваща личност, той е най-големият син на възрожденеца Кузман Шапкарев - разказва неговият правнук юристът Любомир Талев. - Сражава се в Първата световна война, награден е с орден за храброст и с германски железен кръст. Чел съм мемоарите му и никога няма да забравя една случка. Тъй като той и войниците му са пленени, съгласно примирието в края на войната те трябва да останат в плен. Но тогава гърците в нарушение на всякакви международни правила са интернирали българските военнопленници по островите и почти никой не се е завърнал жив. Затова прадядо вдига войниците си тайно през нощта, пренебрегвайки заповедта да останат в лагера, с оръжия прекосяват фронтовата линия и се завръщат в България. Така прадядо ми спасява живота на всичките си хора, отказвайки да приеме разпоредбите, свързани с примирието.”

Макар и изявен герой от войната, през 1934 г. в живота му настъпва обрат. “По време на Деветнадесетомайския преврат той е уволнен от новата власт, защото се е застъпвал за свои войници, получили присъди за убежденията си - разказва Талев. - Прадядо ми е ходил лично при царя, за да ходатайства да не ги подписва. Затова след преврата е отстранен с аргумента “В интерес на службата”. Тогава той отива във военното министерство и казва, че щом е уволнен “в интерес на службата”, значи е станало някаква грешка и че той няма право да носи ордена си. Затова го връща.”

Тази история обаче не приключва така, напротив, тя има много любопитно продължение, за което ще стане въпрос малко по-нататък. Точно този смел и дързък офицер е първата любов на Елисавета Багряна. През 20-те тя вече е истинска звезда и искрящият й талант блести с цялата си красота.

Благодарение на него тя още съвсем млада влиза в интелектуалните и писателските кръгове, които я посрещат с въодушевление. “Веднага намира почитатели в очите на утвърдения Йордан Йовков, на издателя на “Златорог” Владимир Василев”, разказва Талев.

Там тя попада в зашеметяваща компания и се запознава с най-прогресивните ни автори, които експериментират, четат западните си колеги в оригинал и се стремят неистово да ги надминат в красотата на стиховете си. Въпреки че е част от този останал в историята интелектуален кръг, тя обожава съпруга си и някъде по това време се ражда синът им Любомир.

”За съжаление, разбиранията на свекърва й са, че жената трябва да си стои вкъщи, да си гледа семейството, а не да пише и да ходи на литературни четения”, усмихва се Талев. Младата жена държи да е със семейството си и невръстното си момченце, но проблемите с властната майка на съпруга й се задълбочават.

Багряна започва да пише с псевдоними, само и само да издава стихосбирките си.

Напрежението расте, защото “вечната” и “влюбената в любовта” Багряна трудно може да бъде държана под похлупак и в един момент се стига до неизбежния разрив. Тя е поставена пред избор, който никога не е бил неин - семейството или страстта й към поезията.

Поетесата обожава малкия си син, но не може да бъде друга освен да изразява себе си чрез стихове. В един момент ситуацията става абсолютно нетърпима и двойката решава да се раздели. По всяка вероятност свекървата отново се е намесила, за да наложи на непокорната снаха най-жестокото наказание за една майка.

”За да може тя да получи развод, условие от споразумението е, че синът им Любомир, тоест дядо, ще остане с баща си и майка му няма да го вижда - разказва Талев. - Това не е по нейно желание. Багряна го изживява много тежко, дори пише стихотворение по този повод. За нея това е била непосилна цена, за да може да бъде тази, която е.”

Както при всеки обрат в живота, наред с лошото по невидим начин се прокрадва и нещо добро. Багряна решава да изнесе багажа си от дома на Шапкарев в деня, за който е планиран кървавият атентат в църквата “Св. Неделя”, отнел живота на 134 души. Съпругът на Багряна също трябва да отиде в храма на опелото на генерал Константин Георгиев, който е убит от комунистите дни преди това. Целият елит се стича към църквата, но като истински джентълмен, макар и силно наранен, Иван Шапкарев решава да помогне на Багряна да се нанесе в новия си дом. Както винаги в такива случаи, пренасянето на покъщнината никога не приключва така, както е планирано. Според една от версиите Шапкарев закъснява за смъртоносното опело, а според друга стига навреме, но е върнат още на входа, тъй като не е със задължителните ръкавици към парадната униформа. Именно така по своеобразен начин един от най-тежките моменти в живота му е пряко свързан с оцеляването му, за да може синът на Иван и Елисавета - Любомир, да си има баща.

През годините Талев често е говорил с дядо си и баба си по този въпрос, за да научи истината.

”Елисавета Багряна никога не е изоставяла сина си - категоричен е той, опровергавайки клеветите, че тя зарязва детето, когато то е едва на 5 - 6 години. - Тя през цялото време е следила развитието му от разстояние. Наблюдавала го е, изпращала му е подаръци - различни играчки. Дори не са му казвали, че са от майка му. Споразумението е било да му се обяснява, че тя следва във Франция.”

Потвърждение на думите му намираме в книгата й с детски стихове, които тя издава в този период - “Търкулната годинка”. В тях мъката по малкия й син струи от всички строфи. И сякаш се опитва с всяка дума да достигне до детето, за да знае то, че майка му бди над него и винаги ще го обича.

Багряна с мъка спазва тежкия ангажимент, но когато Любомир навършва 16 години, нещо се случва. “Тя научава, че той учи в католическия колеж в Пловдив и майчинското й сърце не издържа - разказва нейният внук. - Решава да посети колежа, но като поетесата Багряна. След срещата с колежаните помолила ръководството да се запознае с “ученика Любомир”.”

В училището с удоволствие изпълнили молбата на голямата звезда на българската поезия и я оставили насаме със сина й.

В тези спиращи дъха мигове тя не издържа. “Признава, че му е майка, и до края на живота й те останаха много близки, с много силна връзка помежду си”, разказва Талев.

Дали момчето се е разплакало, когато след 16 години за първи път вижда красивата си и невероятно талантлива майка? “Едва ли - разсъждава неговият внук. - Той все пак е бил син на царски офицер. Възпитан е и той да бъде такъв, неслучайно по-късно дядо също става царски офицер и е бил наясно, че мъжете не бива да плачат. Но със сигурност това е бил много трогателен момент.”

От този миг нататък никой и нищо не може да раздели Багряна със сина й. “През Втората световна война, когато дядо е в бронеизтребителната войска, тя пише стихотворението “До моя син на фронта” - спомня си Талев. - Един ден му донесли вестника, в който била отпечатана творбата й, и дядо до края на живота си го носеше във вътрешния джоб на сакото.”

Смелият младеж е произведен в чин подпоручик и традицията била първите пагони винаги да се връчват лично от цар Борис III. “Когато той се приближил до дядо, казал: “Подпоручик Шапкарев, изчакайте за малко” - разказва Любомир Талев. - След което се върнал с ордена, който прадядо ми бил върнал на деветнадесетомайците при отстраняването му от службата. Царят го подал на сина му Любомир с думите: “Моля, помолете баща си да вземе обратно ордена. Аз не бях съгласен, но не можех нищо да направя.

Също като Иван Шапкарев и Любомир се връща от тежките битки във Втората световна война с орден за храброст. “Веднага след това и той като него е уволнен от комунистическата власт и отново с аргумента “в интерес на службата” - отбелязва внукът му. - Той също като баща си отива при министър Дамян Велчев и връща ордена с думите, че очевидно му е даден по погрешка. Министърът го пита иска ли да остане в армията. Дядо казва: “Да, това е животът ми”. “Но трябва да станете член на комунистическата партия”, отговаря Велчев. В този момент дядо отказва с думите на Багряна: “Аз съм твърде много демократ, за да бъда комунист”.

Това бил аргументът на великата поетеса, когато след 9 септември 1944 г. новата власт събрала най-талантливите ни пера, за да им предложи привилегировано членство в БКП. За точните й думи Талев научил от дядо си. А самият Любомир Шапкарев до края на живота си косвено критикувал комунистите, отнели му любимата професия и живота на военен: “При мен не се намери добрият цар, който да ми върне пагоните”.