Неофициални споразумения, сключени между лица или организации, основани на доверие и взаимно разбиране, а не на правни договори, винаги са играли важна роля в историята. Произходът им датира от средновековна Европа, където феодалите и рицарите са участвали в неформални споразумения, които не са били правно обвързващи.

Оттам фразата навлиза в политиката и

се появява в архивите

на Британския парламент

още през 1821 г. и в публичните регистри на Масачузетс през 1835 г. Джентълменското споразумение обаче става по-популярно в началото на ХХ век.

В междудържавните отношения началото е поставено със споразумението между Великобритания и Франция през 1904 г., което установява сфери на влияние в Африка и Азия. И въпреки че не е официален договор, то проправя пътя за по-голямо сътрудничество между двете страни и помага да се предотврати потенциален конфликт за колониални територии.

Един от най-често даваните примери в историята е за джентълменско споразумение между Съединените щати и Япония през 1907 г. То е сключено, за да ограничи японската имиграция в Америка, без да е необходим правен договор, и се основава на поредица от писма между двете правителства, в които се разчита на взаимното доверие и разбирателство.

Кризата между двете страни, която то успешно решава, е предизвикана от две знакови събития - победата на японците във войната с Русия и разрушителното земетресение и последвалия унищожителен пожар в Сан Франциско. Тогава градските власти в бедстващия калифорнийски град намират за удобно да обявяват, че ще разделят училищата, като част от тях ще бъдат само за японски ученици. Токио се противопоставя на дискриминационните мерки и президентът Теодор Рузвелт договаря неофициално, че Японската империя ще ограничи броя на свои поданици, идващи в САЩ, а в замяна сегрегацията ще бъде прекратена.

Основното споразумение гласи, че японското правителство няма да издава паспорти на хора, които не са подходящи за посещения в САЩ - квалифицирани и неквалифицирани работници, с изключение само на тези, които преди това са живели там или имат преки роднини.

Окончателна

японска нота

от 18 февруари 1908 г. прави джентълменското споразумение напълно ефективно.

Тъй като е основано на кореспонденция между двете правителства в края на 1907 г. до началото на 1908 г., то не изисква ратификация от Конгреса. Но има и своите недостатъци и води до стабилно нарастване на американското население от японски произход, защото позволява на съпруги и деца да го заобиколят. Много от жените са били “фиктивни булки”, чиито бракове са били уредени чрез снимки преди пристигането им в САЩ. В резултат на тази вратичка, докато през 2010 г. съотношението на японските мъже и жени е 7 към 1, то до 1920 г. вече е по-малко от 2 към 1.

Все пак, явно окуражени от частичния успех на неформалните договори, през 1917 г. двете страни правят и споразумението Лансинг-Иши. В него се посочва, че са се съгласили да уважават взаимно териториалните си претенции в Азия, без да е необходим официален договор или правно споразумение. Но това споразумение

има печални

последици,

които в крайна сметка водят до нападението над американската база в Пърл Харбър и японската окупация на Филипините през Втората световна война.

По време на самата война съюзническите сили сключват няколко джентълменски споразумения относно следвоенната окупация и управление на победените страни, които имат драматични последствия. Например на конференцията в Ялта през 1945 г. лидерите на Съединените щати, Съветския съюз и Обединеното кралство сключват споразумения за разделянето на Германия и създаването на Обединените нации. Тези споразумения не са правно обвързващи, но поставят основите на следвоенния ред за десетилетия напред.

Понякога с подобни негласни договори се предотвратяват и големи граждански конфликти в различни части на света. В това отношение показателно е джентълменското споразумение в Индия, подписано от политици от Телангана и Андхра Прадеш преди създаването на индийския щат Андхра Прадеш на 20 февруари 1956 г.. Споразумението включва разпоредби за предотвратяване на дискриминацията на Телангана от правителството на щата. То включва и разделяне на кабинета в съотношение 60:40, запазване на поста на заместник- премиер от Телангана, ако министър-председателят е от Андхра Прадеш.

По време на Студената война пример за класическо джентълменско споразумение е Заключителният акт на Конференцията по сигурността и сътрудничество в Европа от Хелзинки през 1975 г., който е уникален случай с благотворни последствия в историята на международните отношения.