Известната певица загуби баща си ден преди Великден, а COVID отне непрежалимия ѝ брат

Датата 10 октомври 2016 г. я смазва – тогава умира майка ѝ, а това преобръща живота ѝ

Ден преди Великден, на 15 април, великата певица Тони Димитрова потъна в скръб. Баща й, за когото тя се грижеше от години, почина. Във вторник бе погребението, а пред “24 часа - 168 истории” тя обясни, че още не е готова да говори за тежката загуба.

Това е третият пореден удар от съдбата за нея в последните години. Първо изгуби майка си през октомври 2016 г., след това COVID взе и брат й през 2020 г.

Сега се сбогува и с баща си

Тъжната новина съобщи самата тя в официалната си фейсбук страница: “Ех, как исках тези дни да напиша нещо, да се похваля с няколко неща, но няма! Чаках! Преди почти седем години майка, преди две години и малко чаках батко и от доста време чаках теб, татко! Чаках! Измъчи се ти, сега ще си там, при майка, толкова ти беше самотно без нея! Ще се изненадаш, като видиш и батко, ама не се сърди, нямах сили да ти кажа! Добре че беше деменцията, тя като белина избели всичките спомени, хората и живота ти. Какъв беше само! Умен, благороден, скромен до безумие, идеалист, работлив, мъдър, мълчалив и още, и още! И красив! Трудното ти детство и армията те бяха направили железен! Как ядеше бял хляб! От майка знаех, че си гладувал много като малък, и не можеше да му се наситиш! Помниш ли как ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, произношение, думи! Знаеше перфектно езика, четеше книги на френски и имахме много плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах заради тебе! И ме учеше на поетичните стъпки – “ямб”, “амфибрахий”, “хорей”. А всъщност беше военен.”

Тони Димитрова разказва, че баща й се пенсионира полковник. Първо живеят в Звездец – родното му място, после в Сливен и накрая в Бургас.

Последната му работа е тайна

за семейството му. Идвал си в петък вечерта и си тръгвал в понеделник.

“И когато минаха много години, ми каза и ме закле никой да не знае – продължава историята си певицата. - Да де, ама аз веднага казах на батко! И той, умният ми батко, само изрече: “Аз така си и мислех!”. Когато майка си отиде, открих някакви твои тетрадки, изписани ситно, ситно с твои мисли. И главна героиня в тях бях аз, много по-малко другите от семейството! Как си ме мислил само! Беше мълчалив в живота, а в тетрадките си крещял тревожно! С много твои изводи не съм съгласна и до днес,

защото животът е по-циничен

и материален от това, което беше твоят идеал. Но за някои неща беше прав! Да, някои от тези, които обичах и най-често виждаше на масата ми и си мислел за предатели, наистина ме нараниха, но нищо, простено да им е! Ти никога не можеше да проумееш как се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо нередно в професията ми, от която не беше очарован. Помниш ли как ми каза: “С този глас - певица?” и после допълни: “Ще те призная, ако те чуя по радиото.”

Няколко години след този разговор Тони Димитрова

работела в ресторанти и барове,

но баща й изобщо не одобрявал това. Прибирала се късно, миришеща на манджи и цигарен дим.

“Стискаше зъби и не казваше нищо – споделя бургаското чудо за тези моменти от живота си. - И не вярваше, че това е моето. След време като благословия пътя ми пресякоха Диомов, Маринов, Ненков и се роди “Ах, морето!” И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента. И огласи кухнята ни! И аз се развиках: “Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш?” Макар и оскъден на думи и още повече на похвали, след време ми призна, че се гордееш с мен! И майка ми го каза късно! Вие си бяхте скромни и сдържани!”

Накрая на разказа си Тони Димитрова посочва, че баща й е бил прекалено чист човек. Най-трудно било, когато деменцията го победила и той изгубил напълно ума си. Започнал да се губи по улиците, през нощите падал, разбивал си носа, а полицията го откривала. Често, когато Тони го намирала, той питал къде е майка й и дали не се сърди, защото не идвала с нея, без да осъзнава, че тя отдавна не е между живите.

“Ти тръгна там при майка и батко няколко пъти – казва Тони Димитрова. - Но д-р Миро те връщаше и не ти давахме да си отидеш. Нали ти казах преди два месеца: “Няма да ме оставиш, нали?” И ти обеща! Сега те пускам, тате! Защото се измъчи! Там, с майка и батко, бдете над нас. А аз последна от четиримата ще изгася лампата. Сбогом, тате!”

От разказа личи колко е наранена певицата. В него тя споменава, че баща й

дори не е разбрал за смъртта на сина си

Йордан, както се казвал братът на Димитрова, бил много близък с нея. За нея той бил герой супермен за цялото семейство. Смъртоносното заболяване обаче го хваща неподготвен. Влиза в болница през октомври 2020 г. и въпреки надеждите, че там ще го излекуват, състоянието му се влошава. Преместен е в реанимация, но по-късно умира на 7 ноември.

Тони Димитрова е съсипана и не може да осъзнае, че това се случва. Изпада в депресия и започва да получава паник атаки от новините за разпространението на коронавируса.

“Всеки ден се събуждахме с надеждата, че той ще е по-добре, но не беше – посочва година след смъртта му обичаната певица. - Всеки ден беше едно и също, докато дойде денят, в който конецът се скъса.

Помня, че много крещях и вих като вълчица с колкото глас имах, когато разбрах, че е починал. Първия ден е имал телефон в болницата, но после са му го взели. Бях му изпратила съобщение в месинджър, но ме е страх да видя дори дали го е видял.

Загубата на брат ми ни съсипа

Аз изгубих своя герой. Снаха ми загуби любовта на живота си. Децата му загубиха най-добрия баща. Той беше супермен за всички нас. Можеше всичко, знаеше всичко, беше добър и прекрасен. Не знам дали ще се науча да продължа без батко. Това е жесток урок. Едва ли времето ще ме излекува. Категорично невярно е, че няма незаменими хора. Има такива. За миг дори не мога да приема това, че той си отиде. Чувам гласа му в себе си. Аз много приличам на него и като се погледна в огледалото, знам, че нося частица от него и той е с мен. Батко беше най-добрият и светъл човек. Рядко скромен, аз съм по-шумната.“

2021 г. започва тъжно за бургаската певица. Тежко й е, че няма на кого да звънне на Йордановден, а още по-трудно й е да посрещне близките си на рождения си ден, 10 януари, без батко си. Това се превръща в най-горчивия й празник.

Като всеки човек Тони Димитрова преминава през драми, разочарования,

трудни и щастливи моменти,

но смъртта на брат й оставя дълбок отпечатък у нея.

“Няколко пъти съм се отчайвала и той ми е казвал, че никога не е късно човек да започне отначало – разказвала е певицата. - Веднъж се бях намусила, защото си имах проблеми и той не ме бе търсил много. Написах му едно заядливо съобщение, а той ми звънна, но аз не му вдигнах. Само ми написа: “Приятел може да те предаде, а брат никога”.”

Брат й е и единственият човек, който вярвал, че тя ще стане добра певица и ще направи успешна кариера. Дори й вадел текстовете на песните на английски език.

В един от разказите си за него Димитрова се бе върнала назад във времето и бе споделила, че когато се е родила, Йордан бил на 4 години. Родителите й я прибрали от болницата, а той посегнал да я погали, докато спи, но баба му го плеснала през ръцете, за да не я събуди. При отдръпването на ръката си той я одрал с нокътя и й оставил белег. Едва преди няколко години той изчезнал, а Тони съжалила за това.

Цял живот певицата се възхищавала на трапчинките на брат си и като малка с часове стояла със забити показалци и си прищипвала бузите, за да си направи същите. Уви, не се получило. Една година след смъртта му била необходима на певицата, за да създаде и

посвети песен на него,

която нарича “В сянката на твоята душа”.

Когато я публикува, към нея Тони Димитрова пише отново прочувствено слово. „Мили бате, ти ме научи на толкова неща. Всичко хубаво ми е от тебе! Книгите, музиката, китарата, колелото, поезията и още много и много. Подари ми първата книга “Белият Бим, Черното ухо”, никога не я прочетох, още си стои неотворена, защото ми каза, че е много тъжна, но пък изчетох вагони с книги, благодарение на теб – посочва певицата. - Нареждаше пръстите ми на китарата и ми показваше акорди. Беше отличник по всичко. Аз вървях след тебе и често чувах от учителите: “Данчо е голяма работа” - и по математика, и по физика, история и музика. Рисуваше уникално, правеше чудеса от всичко, имаше златни ръце и златно сърце! Ти беше отличник и в живота! Умен, благороден, добър, честен и много скромен. Все ми се караше, когато говорех за теб в интервютата, казваше ми: “Стига си занимавала хората с мен!”. Когато беше на някой от концертите ми и аз те показвах на хората, толкова се притесняваше! А аз те обичах, най-много теб обичах, бате! Никога не ме упрекна за глупостите и в личния живот, и в професията! Но ме мислеше и беше до мен в мига, в който изревавах за обич! И идваше и си говорехме, и ти успяваше всяка моя драма да превърнеш в перушинка!”

Загубата, която обаче най-много разтърсва Тони Димитрова и преобръща живота й, е тази на майка й. Жената водела тежка

битка с онкологично заболяване

Малко преди да почине, рязко се влошила и се наложило спешно да бъде хоспитализирана.

“Ходех всеки ден и на моменти ме беше страх как ще я заваря – отбелязва по-късно бургаската певица. - Имахме време с майка ми да си кажем доста неща. Може би видях много неща, които тогава не трябваше да виждам. Смъртта й разкъса нещо в мен, което не успях да залепя. Така 2016 г. се превърна в най-тъжната година за мен. Тя щеше да е чудесна, ако не се бе случило най-ужасното нещо. В професионално отношение всичко беше супер - разкошни концерти, турнета с “Комиците”, много спектакли в Бургаския театър. Успях да отида и на Малдивите, да запиша две песни. Но нямах сърце да работя, откакто ни сполетя нещастието.”

Трагедиите, през които Тони Димитрова стоически минава през последните години, показват, че тя е добра плувкиня в живота. Самата тя е казвала, че й се е налагало да гълта и солена, и горчива вода, но винаги е изплувала и не се срамува от нищо, през което е преминала.