Крайстоличната планина е известна и с уникалните си морени - каменните реки, които не се срещат в другите български планини. Те са се образували при издигането и напукването на скалите. После под въздействието на проникващата през пукнатините вода и на ветровете са се заоблили. Всичко това са процеси, които са се случвали в продължение на хиляди, дори милиони години. Морените се срещат във всички части на планината за разлика от сипеите, които са само в най-високите.

Но пък

на Витоша няма естествени

езера като прочутите

Рилски или тези на Пирин,

които не им отстъпват по красота. Според историческите сведения до средата на XIX век в планината край София са съществували два водни басейна. Някои изследователи твърдят, че са били пресушени от османските власти, за да добиват руда. Местността, където са се образували, днес се нарича Сухото езеро.

По времето на соца са изградени язовир “Студена”, за да водоснабдява Перник, и Боянското езеро. Последното е върху почва с естествена влажност. През 2012 г. са възстановени и четирите изкуствени Симеоновски езера, които бяха затлачени.

Два резервата са оформени на територията на Витоша. “Бистришкото бранище” е на източния склон и е обявен още с постановление на Министерския съвет през 1934 г. Той е дълъг 4,5 км и широк 3 км. През 1977 г.

ЮНЕСКО го включва

в своята мрежа от

защитени зони

като биосферен резерват. Характерна е голямата преспа под връх Голям резен, която понякога се забелязва дори през август.

“Торфеното бранище” е вторият резерват. Заема площ от 784 хектара в западната част на втората заравненост на Витоша. Той е на 1000 - 1500 години. Освен резервати на територията на планината е и най-дългата пещера в България - “Духлата” (17,5 км).

Легенда разказва, че над Княжево е имало зона с вековни дъбове, най-старият от които е от времето на цар Самуил. Според местни предания при цар Фердинанд го отрязали за корито за зоологическата градина. Когато преброили пръстените, се оказало, че са 890 - точно времето, в което е живял първият владетел от династията на Комитопулите.

От археологическите и историческите паметници с най-голямо значение е Боянската църква, в която са първите стенописи с наченки на възрожденски стил на ктиторите севастократор Калоян и Десислава и цар Константин Асен и съпругата му Ирина. Така Витоша може да бъде не само дестинация за планински туризъм, но и културно-историческа.