Без коалиция зле, с коалиция – още по-зле

Пети път избори и пак в блатото. Необяснимо е защо България трябва да се върти в тази въртележка за хамстери, след като диагнозата е ясна - партийнолистовата избирателна система е вредна. Навсякъде, където депутатите се избират по този начин, държавата се завърта в същия омагьосан капан и няма излизане, докато не въведе мажоритарен вот.

И точно тази единствено важна тема бе табу в телевизионните дискусии, в партийните програми, в предизборните плакати. Ни дума, ни вопъл, ни мажоритарен стон. Българският разум си е взел отпуск по майчинство.

Основанията за коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ са точно колкото и предишния път – никакви. Но този път май има някаква измъчена надежда, макар и не поради срам пред народа, а поради партньорския натиск отвън. Ако все пак коалицията стане, много е спорно дали това ще е повод за радост. Двете първи партии са като две враждебни кучешки глутници, не е ли по-здравословно да се лаят от разстояние?

Съберат ли се заедно, ще си пуснат кръв. Трудно е да си представим как една такава коалиция ще оцелее в голямата битка за местната власт тази есен. Ако намерят някаква точка за разбирателство, то ще е за сметка на избирателя. Май е по-добре за обществото местните избори да ги прави пак служебно правителство.

Как ще работят заедно, когато през цялата пета предизборна кампания се обвиняваха взаимно в кражби за десетки милиарди? Ако и една десета е истина, всичките са за затвора. Но истината се оказа непостижима - политиците размахваха пред камерите някакви листове с цифри, които народът нито успя да прочете, нито да разбере. Нито пък да схване кой повече лъже или кой по-малко краде. Политическите идеи останаха скрити някъде в мазетата и в килерите. Като че ли нарочно се създаде хаос на разума, за да останат само религиозно насъсканите тълпи.

Това е музата на партийнолистовата избирателна система – насъскването. Това е нейната дарба.

Българите не са първият народ, когото тази система успява да отврати от демокрацията. След петата изборна въртележка българинът започва да мечтае я за наследствена монархия, я за военна диктатура с президент генерал.

Може би с това си обясняваме скромния, но разпознаваем успех на “Има такъв народ”. Този път партията на Слави излезе с лозунг за “президентска република” и с това може би мръдна стрелката. Казвам “може би”, защото в момента на писането резултатите не са ясни – ИТН или ще е първа отвън, или последната вътре, но явно все още мърда. За разлика от другите партии в реанимацията.

За двете водещи партии е ясно, че ще се надпреварват коя от коя по-войнствена натовска поза да заеме. И обратното - президентското управление е по-миролюбиво и сдържано, гледа да не подплаши населението. Това е така, защото президентът (монархът) е един за цялата държава. Той се отъждествява с нея и гледа да я запази цяла. И обратното – партийните клики, насъскани от патологията на партийните листи, разкъсват държавата на парчета и после се надпреварват да ги разпродадат.

На фона на партийната гмеж Румен Радев като че ли е заел позата на цар Борис III с прочутата му формула “винаги с Германия, никога против Русия”. На пръв поглед това звучи шизофренично, но всъщност побеждава здравият смисъл. Третото българско царство хем е в Тристранния пакт, хем запазва дипломатически отношения с Кремъл чак до 6 септември 1944 година. Хем е сред победените, хем приключва войната с увеличена територия. В това време у нас няма партии, но има хиляди партизани, както и хиляди доброволци да се бият на страната на Хитлер при Сталинград. Има и политици, които нямат търпение да си напоят конете в Москва река. Но изборите за парламент са мажоритарни и това дава възможност да надделее общият интерес, благодарение на което царят успява някак си да се провре България между Сцила и Харибда.

Монархията може да е феодална отживелица, но на фона на изпокараните партии тя в един момент е по-привлекателна за народа. Президентът донякъде е като цар, защото е избран мажоритарно и това го слага в златното сечение на общите интереси. Да можеше и депутатите да са така, сега щяхме да сме най-успешният народ на Балканите.

Уви, партийнолистовите партии се ръфат като глутници кучета, което налага ветеринарните власти от време на време да ги “неутрализират”. Освен все още потентните партии в парламента влизат и няколко мощни в миналото, но вече неутрализирани като например БСП или отломките на СДС, които берат душа в приютилите ги коалиции. И само от време на време пискливо пролайват. Това е съдбата на партийнолистовите партии, всички ще минат през ветеринарния кабинет.