По време на строежа децата на един от архитектите се катерели по тях, за да гледат мача “Левски” - “Славия”

Фердинанд планирал дворец там, но войните му попречили

Отказват се от идеята работникът и майката с детето да стигат до кръста на войника, той да ги благославя с лявата ръка, а в дясната да държи автомат

Преди Освобождението наричали изворчето в района шейтанско (дяволско), защото водата ту течала, ту спирала

Тайни вътрешни стълби водят до подножието на трите фигури на спорния Паметник на Съветската армия. За тях си спомня оперният режисьор проф. Румен Нейков, син на един от архитектите на монумента.

Той е около 8-годишен, когато заедно с година и половина по-голямата си сестра обикаля иначе строго охранявания строеж. Но като деца на проектанта Любомир Нейков двамата са имали достъп. Заедно с баща си се качвали до горе по стълбите, за да гледат мачове на стадион “Васил Левски”. Музикантът е сигурен, че не са се катерили по външното скеле, което е опасвало целия монумент, а само по вътрешните стълби.

За да стигнат до фигурите, те са минали през цялата височина от 37 метра на постамента, и се озовали на широката площадка, където още не са били поставени скултурите на войника с работника и майката с детето. В онзи момент

националният

стадион все още

не е бил покрит

и от паметника се е виждало прекрасно как отборите си подават топката на терена и кой вкарва гол. Нейков има спомен за конкретен двубой между “Левски” и “Славия”, който е гледал тайно. Архитекти потвърдиха пред “24 часа - 168 истории”, че вътрешните стълби съществуват и до днес.

“Паметникът е кух с облицовка. Има скеле със стъпала, по които може да се мине и сега. По същия начин е построена и Статуята на свободата в Ню Йорк - желаещите могат да се изкачат до горе”, коментира арх. Николай Яръмлъков, бивш общински съветник.

Секретни подземия точно под съветския войник, както под бившия мавзолей на Георги Димитров, обаче няма. По соца са построени

тунели, които тръгват

от около 200 метра от

паметника и се разклоняват

- единият върви към НДК, а другият - към бившия Партиен дом. Входът към тях обаче не е през монумента на съветския войник. В момента се използват за топлофикация и ВиК.

Не е ясно кога са построени - дали преди или след откриването на паметника. Румен Нейков си спомня добре този ден - 7 септември 1954 г.

Датата е избрана символно, за да съвпадне с наближаващата 10-годишнина от деветосептемврийския преврат. Часът е 18, за да може софиянци да са приключили работния ден и да наблюдават зрелището. Шест часа по-рано е кацнал военен самолет със съветската делегация, чийто ръководител е Сергей Бирюзов, тогава още ген.-полковник.

Заедно с него се появява и “другарят” Вълко Червенков. Тогавашният първи секретар на ЦК на БКП е известен със слабостта си към каскетите, с които не се разделя. Вероятно за да подражава на Вожда от Съветска Русия Владимир Илич Ленин. Но за да покаже на събралото се множество паметника, жененият за сестрата на Георги Димитров комунист

свалил шапката, докато

пререже лентата.

После пак я поставил на главата си.

“Вероятно съм бил някъде напред, защото си спомням като че ли беше вчера как се ръкувах с него, както и всички около мен”, разказва режисьорът. По стар комунистически обичай децата са били на предна линия. На следващия ден вестниците “Работническо дело” и “Вечерни новини” излизат със заглавие: “Величествен митинг в столицата по случай церемонията по откриването на Паметника на Съветската армия”.

Всъщност много по-тържествено е щяло да бъде друго събитие на това място, ако там е бил построен дворец за цар Фердинанд. Теренът под спорния Паметник на Съветската армия в София, който заема 6 декара, е бил отреден за представителна сграда за монарха, след като страната ни получава независимостта си през 1908 г.

Идеята е била Фердинанд, който вече не е княз, а цар, да се сдобие с подобаващ палат, а не да ползва бившия конак. Обявен е международен конкурс, но малко след това започва

поредицата, при която

влизаме последователно

в Балканската,

после в Междусъюзническата, а накрая - в Първата световна война. Дядото на Симеон Сакскобургготски е принуден да абдикира и мизерстващата, победена и подложена на репарации страна не може да си позволи да строи дворец.

Така намерението пропада, а парцелът продължава да бъде княжеска градина, каквато е още от 80-те години на XIX век по времето на Батенберг. До Освобождението там са просто ливади, които попадат извън града, заблатявани от т.нар. Крива река, която минавала покрай Народния театър и се вливала в Перловската. През зимата замръзвала. Князът и

чуждите дипломати се

пързаляли с кънки.

Наричали мястото “шейтанско” (дяволско), защото чешмата, която се намирала там, ту течала, ту спирала.

“В тази градинка връстникът на Иван Вазов Карл Бетц е засадил градини със зеленчуци и овошки, оформил е павилиони с цветя. Известният архитект Фридрих Грюнангер (автор на проекта за Минералната баня, Синагогата и други - б.р.) е построил оранжерия през 1904 г.”, разказва още проф. Румен Нейков.

Баща му Любомир Нейков, един от проектантите на Паметника на Съветската армия, помага на пристигналия от Германия архитект Адолф Мусман, когато през 1935 г. цар Борис III се захваща да промени облика на София. Тя трябва да изглежда по-европейски. Наследницата на Древна Сердика не е била пригодена за многобройното си население и германецът е разработил подробен план, който включва дори и метро. Тогава то е наречено подземен трамвай.

През 1936 г. започва да се строи царска детска градина (точно където сега се издига композицията със съветския войник) под ръководството на Любомир Нейков и Тотю Горанов. Оградата е дело на арх. Георги Фингов, проектирал по-малката къща в двореца “Врана”, “Ситняково” и “Царска Бистрица”. В началото на 50-те години е преместена и монтирана около парка на резиденция “Лозенец”. И до днес стои там. В царската детска градина някогашните българчета са се радвали на страховития вид на

самолет в естествени

размери - копие на първите

авиони, танк, локомотив,

театър, алпинеуми от Родопите, Рила, Пирин и Кавказ. Имало е театър за 600 малчугани, както и лабиринт.

За разлика от идеята за красивата градинка намерението на Адолф Мусман за нова визия на София не е реализирано. “Малко след представянето ѝ започва Втората световна война, а след това идва новата власт, която привнася от СССР това, което в ГДР наричат “захарно-хлебарски стил” на проектиране и строителство”, коментира проф. Нейков.

За кратко след преврата на 9 септември 1944 г. царската детска градина продължава да съществува, като е преименувана на “Септемврийче”. Докато на комунистическата върхушка не ѝ хрумва да издигне паметник на съветския войник.

Парадоксално, но се оказва, че Любомир Нейков,

на когото по царско време известният столичен кмет Иван Иванов е възложил

да възстанови София

след бомбардировките,

е трябвало да разруши царската детска градина и да построи монумента като част от колектива на арх. Данко Мицов. Той печели поръчката в конкуренция с други два авторски колектива, може би защото е бил главен архитект на столицата през 1950 г., когато е обявен конкурсът.

2 години преди това за монумента е отреден друг парцел - там, където сега е телевизионната кула, недалеч от руското посолство. Но въпреки че е имало 28 проекта, правителственото жури е сметнало, че е необходимо по-представително място, по-централно. Затова се спират на площад “Александър Батенберг” - срещу двореца, но внезапната смърт на Георги Димитров кара кабинетът да предостави парцела за мавзолея му. А за съветския войник е решено да заеме мястото на царската детска градина.

Първоначално смятат композицията да е съставена само от една фигура - вероятно на съветски войник с автомат, предполага проф. Нейков. След това минават през идеята фигурите да са две. Отново се отказват, защото преценяват, че няма център, около който да се обедини гранитната структура. Така се стига до проекта с три образа освен боеца - работник и жена с дете.

Монументът

претърпява

още една

метаморфоза.

В началото замислили мъжът да е отдясно, а майката с детето - отляво. В същото време съветският войник да е вдигнал лявата си ръка, като че ли ги благославя, докато в дясната държи автомат. И това не е всичко - той е щял да бъде истински колос, стъпил на нещо като малко хълмче, а помощните фигури да стигат до кръста му. Цялата идея е българите да показват признателност, радост от бъдещето, което ги чака под рамото на воина от СССР, а той излъчва сила и увереност.

В крайна сметка проектът пак е променен и войникът не е двойно по-висок от българските си посрещачи. След дълго преработване на детайлите строителните работи започват.

Скулптурното ателие се намира в Народната библиотека, архитектурното - на ул. “Цар Борис I”. Авторите и майсторите са почти денонощно на обекта, работят усилено. Стремят се да приключат всичко до 1953 г., но не успяват.

Специално за паметника са докарани тонове витошки и карловски гранит, който е полиран, а фигурите са излети от бронз. Подстъпът е с дължина 80 метра, а ширината му е 28 метра. От двете страни има по пет бронзови венеца, които символизират 10-те знакови победи на Сталин над хитлерофашизма по пътя на Червената армия от Сталинград до Берлин.

“Никой не говори, но всъщност

постаментът

напомня

паметника

на Шипка”,

добави проф. Нейков. Той е привърженик на мнението, че мястото на монумента не е в центъра на София, но не вижда как може да бъде преместен, без да бъде сериозно повреден или унищожен.

“Като си представите постамента, който е 37 метра, и фигурите, които са 8 метра, прави общо 45 метра. Как ще се премести всичко това и как ще се съхрани изцяло? Няма как. Те не могат да наредят хубаво жълтите павета, нито новите трамвайни линии по “Граф Игнатиев”, та камо ли толкова огромна композиция”, категоричен е синът на арх. Любомир Нейков.

Според арх. Николай Яръмлъков е възможно

постаментът да

се използва, за

да се издигне

скулптурна

композиция

на Георги Раковски, Христо Ботев и Васил Левски.

Въпросът дали спорният паметник има място в центъра на София виси от 30 години. Противниците му отдавна твърдят, че е пропаганден, а Съветската армия не е освободила България. Позовават се на факта, че нейни войници не са пролели и капка кръв у нас по време на Втората световна война, даже СССР е обявил война на страната ни и няма причина да му се благодари.

На този етап Столичният общински съвет взе решение за преместване, но собственик на терена е държавата и последната дума ще е нейна. Областният управител вече заяви, че преди изборите резки движения няма да прави.

От областната управа на София-град на въпросите на "24 часа - 168 истории" отговориха следното: "Конструкцията на съоръжението е масивна, стоманенобетонна, скелетно гредова, изпълнена по монолитен начин. Фундаментите са единични под колоните. Стълбищата от монолитен стоманобетон. След направена проверка в архива не се намери информация дали има подземия и тунели отдолу, докъде водят изходите, ако има такива, както и дали има вътрешни стълби, които водят до фигурите."