От толкова готови да умрат за България имам чувството, че тази територия е населена с мъртъвци. И никой не иска да живее за нея. Да отдаде живота си за нея.

Защото да "отдадеш" няма нищо общо от да "дадеш". Но с времето сме подменили смисъла.

Защото не забелязваме тези, които живеят за родината си. Ние ги забелязваме едва тогава, когато ги няма. Ние усещаме тяхната липса, не тяхното живеене.

Ботев не е дал живота си, защото това е миг. Той е живял за нея пълноценно - пълноценна смърт няма, нали. Стиховете, които е написал са написани приживе. Публицистиката е написал приживе.

Псуването му, ако щете, в Борован по ония, заключени зад девет ключа, които малко преди това са се клели в кръчмата, че живота биха си дали...

Страшното е, че не забелязваме тези, които живеят за България. Те нямат празничен ден, те нямат празен ден. Защото и на Трети март отдават живота си за нея. А днес е най-малко уместно да се празнува.

Днес, както и останалите дни в годината, са дни не за даване, а за отдаване на живота. Трети март е ден за работа. Затова, да станем и отдадем живота си. Защото всички празнуващи в кръчмата са готови да дадат живота си. Защото, докато сме живи и България ще е жива. Заради това - честито. Днес е поредния ден за България...

*От фейсбук