20 дни преди опустошителното земетресение през 1977 г. нямало никаква активност. Същото е и сега

Ниска е активността в последните седмици в района на Вранча, който е опасен и за територията на България, отбелязват учените в Румъния. Предупреждават, че това може да означава силен или умерен трус в близко време.

Подобна слаба сеизмичност се е наблюдавала и

през първите два

месеца на 1977 г.,

когато земните пластове под огнището се разместиха с магнитуд 7,4 по Рихтер. Загинаха хиляди, като точната бройка не е уточнена от режима на Николае Чаушеску. У нас те са 109 души. Тогава от 13 февруари до 4 март 1977 г. не е имало никакви сеизмични събития. Преди това - през януари, са били 13, като само 3 от тях са надскочили магнитуд от 3. Докато от 1 до 13 февруари 1977 г. са наблюдавали 5, от които само едно е с магнитуд от 2,5 по Рихтер, другите са по-слаби.

Сеизмолозите обаче не са сигурни доколко опустошителният трус в Турция може да доведе до сериозни вълни във Вранча.

“Дейността в подкоровия източник около Вранча не е необходимо да бъде във връзка със скорошните земетресения в Турция и Горж (Румъния). Забелязваме обаче, че през последните две седмици активността във Вранча е ниска. Често такива периоди са последвани от по-висока или 1 - 2 събития с умерен магнитуд (около 4 или 5)”, коментира пред “24 часа - 168 истории” проф. Мирча Радулиан от Националния институт по геофизика в северната ни съседка. Той обаче не се ангажира с прогноза кога и колко силен трус да очакваме. Подчертава, че този сценарий се основава на емпирични наблюдения. “Следователно не можем да посочим точно магнитуда и датата на бъдещите земетресения, тъй като нашите оценки са просто статистически”, допълва експертът.

След земетресението край Кахраманмараш, Турция, той и колегите му забелязват, че в подкоровия източник във Вранча няма почти никаква активност. Но виждат, че вместо това

веднага след

първия удар от 7,8

по Рихтер в Анадола

в района в земната кора пред Вранча се генерират няколко малки земетресения.

“В крайна сметка това може да се отдаде на динамично задействане от разстояние - смята Радулиан. - За да докажем дали този ефект е реален, или не, ще проведем допълнителни специализирани проучвания, които ще бъдат представени през април на срещата на Европейския геофизичен съюз във Виена.”

Необичайните явления са близо до епицентралната зона Вранча - пред извивката на Карпатската дъга. Сеизмичните движения са в земната кора, за разлика от Вранча, която е дълбоко огнище в мантията - до 150 - 200 км.

Именно затова тя е по-опасна за България, а не за близките до епицентъра населени места. Когато хипоцентърът (началната точка на възникване на земетресение под земята – б.р.) е дълбоко, повече разрушения има по протежението на разлома в отдалечени от него градове.

Защо огнището във

Вранча е особено

опасно?

“Главно поради две причини - високата честота на генериране на големи разрушителни земетресения (2 - 3 събития на век) и необичайно високите щети, които обхващат обширна област не само в Румъния, но и в съседните страни - коментира още проф. Радулиан. - Въпреки това, както показва неотдавнашната сеизмична активност, Турция трябва да се смята за опасна поне колкото Вранча.” Разликата е, че в Анадола ефектите се усещат на по-малка площ, но с по-висока интензивност на движението, отколкото във Вранча.

Какво е специфичното за румънското огнище?

Трусове в дълбочина между 60 и 200 км, какъвто е случаят там, се генерират при определени процеси. Става дума за дехидратация или фазови трансформации, за да се освободят течности и това да улесни разрушаването на скалите. В нови изследвания за опасния район румънските учени измерват как интензитетът на движение на Земята влияе върху потенциалния сеизмичен риск, както и как да прилагат техники за бърза обработка на информацията в реално време.

Подобряват и

системата за ранно

предупреждение

на населението при земетресение. Тя се прилага в Румъния от 10 години и е доказала, че осигурява надеждни и ефективни сигнали за дълбоки събития във Вранча. Но съвсем наскоро системата е била разширена и за плитките източници и сеизмолозите отчитат добри резултати. Като например в Южна и Северна Добруджа, Предкарпатите и Южните Карпати. Именно заради това през ноември 2022 г. българите от крайдунавските градове получиха съобщения по телефоните си, че предстои земен трус.

Ако системата беше в сила през 1977-а, когато земетресение с магнитуд от 7,4 по Рихтер удари района, може би нямаше да има толкова жертви и щети. Днес обаче русенци знаят, че могат да разчитат на румънската система.