В Стокхолм министърът на енергетиката Росен Христов и украинския му колега Герман Галущенко са обсъждали възможността за използване на руското оборудване за АЕЦ "Белене" в Украйна. Това е станало на двустранна среща по време на неформалното заседание на Съвета на ЕС по "Транспорт, телекомуникации и енергетика".

От 2016 г. са опитите за продажба на реакторите за "Белене". Тогава Бойко Борисов с делегация беше в Техеран, в която бе и енергийната министърка Теменужка Петкова и оттам тогава дойде новината, че се разговаря за продажба на оборудването за "Белене" на Иран.  

Първият реактор за втората атомна централа, който беше от 80-те години на миналия век, беше продаден на "Росатом" и монтиран в Калининската АЕЦ, където от 2012 г. произвежда ток.  

От съобщението на енергийното министерство от днес става ясно че Христов и Галущенко са обсъдили "и възможността за сътрудничество в ядрената енергетика, включително използване на руското оборудване за АЕЦ „Белене“ в Украйна. Въпросът ще бъде детайлно проучен, като за целта украинската страна ще изпрати технически екип в България".

Христов е обяснил също и позицията на страната ни по въпроса за санкциите в ядрената енергетика срещу Русия. „Въпреки че диверсифицирахме доставките на свежо ядрено гориво, все още имаме зависимост по други аспекти, като части и информационни услуги, за дейността на „АЕЦ Козлодуй“ с Русия“, е казал още Христов. По думите му санкции сега биха застрашили работата на българската централа. България работи системно и усилено, за да получи пълна независимост и сигурност на всички доставки и услуги за атомната ни електроцентрала.

Той е отправил покана към Украйна да се включи в инициативата за проучване на газовия пазар в страните от Югоизточна и Централна Европа. Целта е всяка държави да даде информация за нужното й количество газ, както и за възможностите на инфраструктурата й за пренос.

Министър Христов е разказал за усилията и постиженията на България за последните 6 месеца свързани с диверсификацията на доставките на газ подчертавайки пускането на интерконектора с Гърция, сключеното споразумение с Турция, договорения капацитет на терминала в Александруполис, новостроящата се газова връзка България – Сърбия, както и нуждата от увеличаване на капацитета на част от съществуващата инфраструктура.
Според него анализът на регионалния газов пазар ще покаже къде е необходимо да се направят инвестиции в инфраструктурата, така че да има максимална възвръщаемост, както и каква диверсификация на доставките може да се постигне. „Предлагаме Украйна да се присъедини към нас, за да може да има сигурност на доставките от алтернативни източници“, е заявил Христов.
От своя страна министърът на енергетиката на Украйна оцени идеята като изключително добра. „Това е много важен въпрос за нас, затова ще се присъединим към проучването“, заявил Галущенко.