Забраняват филма, защото Георги Каменов се изплъзва от ДС в САЩ. Там умира от рак

Д-р Георги Каменов: Тъпите милиционерски въпроси могат да се отбият с наукообразни отговори

В подобния на мазе сутерен на Първа психиатрична клиника на Медицинската академия говорят за душата, когато други пишат стихове за партията

Kонституционният съдия Филип Димитров е ученик на прототипа на д-р Владо Банков от филма “Адаптация”. Доктор Георги Каменов е основателят на груповата психотерапия у нас, въвел свободното изразяване на мислите и чувствата пред други хора. В култовата лента на режисьора Въло Радев лекарят е изигран от Антоний Генов, в когото трагично се влюбва Вероника, в чиято роля е Ели Скорчева.

Годината на заснемането на продукцията обаче е 1978-а. Сценарият скандализира ЦК на БКП, дисидентът Каменов бяга в САЩ, култовата лента е спряна, а името на доктора, който е и консултант - изтрито завинаги от финалните надписи.

Началото на тази история се случва през 70-те години на миналия век в кръжока по психиатрия в Медицинската академия. В него като студент участва и бъдещият премиер Филип Димитров.

Един ден там се появява Георги Каменов.

Кани всички желаещи да се

запознаят с неговия метод,

който е съвършено нов за България тогава. Така започват тренингите.

“Не показваше чувство за превъзходство, но да кажа, че не го е изпитвал, значи да мисля, че не се е оценявал адекватно”, описва днес учителя си Филип Димитров. Интересът към темата се поражда у бъдещия юрист още в 10-и клас, но когато завършва, записва право и посещава доброволно кръжока в Медицинската академия. Занятията се провеждат в Първа психиатрична клиника, която участниците описват като мазе.

Сесиите с групите не са нелегални, но методите се възприемат скептично, защото са повлияни от западни практики.

Валят доноси, обвиняват

ги, че се занимават с

буржоазни отживелици

като душите на хората, вместо да обичат партията. Атакуват Каменов, че много пуши и стаите миришат на цигари, че са влизали хора с мръсни обувки и са цапали.

Всичко това е на битово ниво, но се намесва и Държавна сигурност, която работи по друго направление. Ченгетата са се опитвали да изкопчат информация от психиатъра за интересни за тях участници в терапията. Той обаче бил непреклонен - това е против лекарската и човешката етика, но не искал да си има неприятности. Не споделял нищо за тези посещения. Чак впоследствие след 1990 г. коментирал лаконично: “Тъпите въпроси могат да се отбият с наукообразни отговори”, защото милиционерите няма как да знаят какво точно се говори по време на сеансите. Филип Димитров обаче имал късмет с това, че представител на ДС не го е посещавал да го разпитва за хора от групите му.

Въпреки намесата на верните на партията и ДС, бъдещият премиер и колегите му работят в по-голяма свобода, отколкото например специалистите от клиниката на 4-ти километър. Но

утвърдените на Запад

практики трудно си

проправят път у нас.

Теорията на Георги Каменов за смисъла на груповата терапия е не да се атакува директно симптомът, а да се търсят пътища за трансформиране на поведенческия стереотип на пациента.

Идеите му набират популярност главно сред интелектуалците. Така се стига до кулминацията - идеята за филма “Адаптация” на режисьора Въло Радев.

“Това беше пробивът, който официализира нашата работа. Дотогава за груповата терапия се говореше под сурдинка. Беше краят на 70-те години, когато се усещаше мирисът на свободата - ние я нямахме, но витаеше във въздуха”, добави Филип Димитров. А човек като Въло Радев може да си позволи да направи филм за душевните терзания. Към онзи момент вече има зад гърба си знакови ленти като “Крадецът на праскови”, “Цар и генерал” и “Осъдени души”.

За да пресъздаде атмосферата, сценаристката Райна Томова посещава психиатрията в Карлуково, но

за крайния текст

Георги Каменов оказва

незаменима помощ.

Актьорите от “Адаптация” са събирани в една стая по модела на психоаналитика, за да споделят своите страхове, да ги осъзнават и преодоляват. За да изглежда автентично, са поискали артистите да влизат в реалните групи, с които работят психиатърът и учениците му. Това, от своя страна, създава напрежение у участниците в терапията. В крайна сметка заснемат ограничен брой истински сесии, защото някои хора не издържат да бъдат снимани и показвани във филма.

Лентата не остава незабелязана от цензурата. От ЦК на БКП викат Въло Радев да обяснява защо залага на тематика, която попада извън рамките на социалистическия реализъм. В следващите 8 години не му възлагат никакви проекти. Натиск има и върху Георги Каменов. По време на снимките той бяга на Запад и това също се отразява върху съдбата на филма. “Името му е изтрито от финалните надписи и до ден днешен не е върнато”, съобщава Женя Георгиева, една от неговите ученички заедно с Филип Димитров.

Учителят им замисля бягството си дълго време, но до последно го пази в тайна. Чак

накрая намеква за

намерението си пред

бъдещия премиер.

“Преди да замине за конгрес в Австрия през септември 1978 г., се видяхме на вечеря у тях. Явно беше взел решението си. Разглеждах огромната му библиотека и той ми каза: “Вземи всичко, което искаш. Ако се върна, ще ми ги дадеш”. Отговорих само: “Моля?”, но Жоро повече не продължи”, разказа Филип Димитров.

След събитието в Австрия Георги Каменов бързо си намира работа в Германия, но не остава там задълго. Бил убеден, че заминава не за другаде, а за САЩ - меката на психотерапията. Така се озовава в Ню Йорк заедно с жена си Катя. Двамата уговарят целия план от дълго време. За целта тя спечелва място за работа в Мароко и после се срещат в Германия.

Заминаването на терапевта на Запад предизвиква сътресения и в Първа психиатрична клиника на Медицинската академия. Естествено, проблеми възникват за поръчителите, които са гарантирали за доктора, че няма да избяга на Запад.

Неслучайно властта изисква някой да застане зад гърба на всекиго, който излиза извън страната. Мисълта за живот зад Желязната завеса минава през главата почти на всички и номенклатурата е наясно. Мнозина обаче успяват.

Като Георги Каменов, който започва практика в Ню Йорк. Там става познат като Джордж Кеймън. А от учениците му у нас групова психотерапия в следващите няколко месеца продължава да води единствено Филип Димитров. Останалите се пръснали - кой по майчинство, кой поел други ангажименти. Известно време водел сам сесиите.

“Имах четирима индивидуални пациенти и една група. Останах до 1985 г. За него първите години се чуваха само клюки, нямаше вести. След това започнах да получавам картички и писма”, разказа още бившият премиер.

През 1990 г. Филип Димитров като част от СДС заминава на обучение в САЩ как се правят избори. И тогава се вижда отново със своя учител.

“Събрахме се цяла компания, спомнихме си тренингите.

Цяла нощ се смяхме,

плакахме, пихме, после пак

започвахме да плачем”,

добави Филип Димитров.

Сбирката е в дома на д-р Любомир Канов, който тогава живее в центъра на Ню Йорк. Той познава Каменов покрай собственото си заминаване от България. Обадил му се за съвет, когато се озовал първо в Канада.

“Той ми каза: “Забрави да минеш цялата медицина отново, и то на английски - разказа психиатърът. - Това е невъзможен проект. Тези изпити не са измислени, за да бъдат взети”. Беше се опитвал, но не беше успял. Аз обаче се хванах като санитар, а междувременно учех английски и четях медицина. След година и половина се дипломирах отново. Видяхме се, когато отидох в Ню Йорк. Помня, че имаше навик постоянно да пуши, което доведе до ранно заболяване от рак на белите дробове. От това си и отиде.

Личните ми впечатления не са много отблизо, не го познавах толкова добре. Беше много умен и благороден, но не можа да развие пълния си потенциал в САЩ.”

Филип Димитров също споделя мнението, че учителят му не постигнал велик просперитет, не е забогатял в страната на неограничените възможности, но очевидно не това е била целта му. До края на живота си правел това, което смятал за полезно за хората, харесвал работата си и бил толерантен към всекиго.

“Георги Каменов беше мъдър. Не споделяше много за себе си, но беше изключително точен в забележките и коментарите. Кратките му намеси те караха да усетиш къде си и къде отиваш.

Възхитата ми от него

като учител не е увяхвала,

въпреки че впоследствие бяхме приятели”, добави Филип Димитров.

И до днес той се учудва как основателят на психотерапията у нас не успял да се поддаде на едно от трите големи изкушения в тази професия. “Едното е да си повярваш, че си велик, започваш да учиш всички и ги разваляш - разказа още днешният конституционен съдия. - Второто е да достигнеш определено ниво и да си дадеш сметка, че то те провокира да го надскочиш - да направиш нещо повече от това, което можеш.

Благодарен съм на Господ, че когато започнах да правя такива неща, всичко завърши добре и си дадох сметка, че не трябва да продължавам. Третият вариант е всичко да се превърне в рутина. Жоро не се поддаде на нито едно от тези три изкушения. Гледал съм го до последния час от кариерата му.”

Може би част от ореола на Георги Каменов е не само в това, че е първият психотерапевт и обучител в тази област, но и фактът, че се опълчва срещу колективизма в системата. Обръща внимание на личността.

Самият той се самоопределя и като американски психоаналитик, и като български дисидент, защото това, което е правил у нас, е дисидентско. “Но не уважавам този термин, защото дисидентът е човек, който се отклонява от “правата вяра”, а аз никога не съм бил в нея”, казва приживе докторът в единственото си интервю през 1993 г.