На 29 май 1944 г. Лаврентий Берия, дясна ръка на кръволока Йосиф Джугашвили, повече извесен с мутренския си прякор Сталин, пише доклад, в който настоява за изселване на всички българи от територията на Крим. Единствената им "вина" е, че са останали живи по време на германската окупация на полуострова и че са българи. Заповедта е издадена и дават на нашенците срок от 20 минути, за да си стегнат багажа и напуснат домовете си. На 6 юни 1944 г. над 13 000 българи от Крим са депортирани насилствено в Башкирска и Марийска автономни републики на СССР, в Кемеровска, Свердловска и Кировска области на Руската федерация, както и в Гуриевска област на Казахстан. В запустелите български села режимът заселва 17 000 семейства от други части на Русия. Замислете се малко. Нима, когато днешният български президент, твърди, че "де факто" Крим е руски, той всъщност не одобрява и това престъпление?

Масовият глад през 1946-1947 г. в СССР или третият Гладомор, стоварва нов жесток удар върху българите. Сега това се случва в Бесарабия. Този глад отново е организиран от Сталин, за да се намалят „гърлата”. В същото време, когато стотици хиляди хора и между тях хиляди българи измират от глад, съветската власт и само през 1947 г., изнася в държави от Западна Европа 3,2 милиона тона зърно с цел: „закупуване на оборудване за възраждащата се индустрия".
Руската омраза срещу българите се проявява с пълна сила още в 18 и 19 век. За това са писали многократно народни будители като Георги С. Раковски и Христо Ботев. Тя се проявява и преди Втората световна война. Така например на 1 февруари 1938 г. народният комисар на вътрешните работи на СССР Николай Ежов, друг комунистически архинегодник, подписва заповед за „национална операция срещу българите”. В нея нашите сънародници са определени като „националност спрямо която трябва да се приложи репресия”. И тя наистина е приложена. Десетки хиляди българи са прогонени от родните им места. А когато през лятото на 1941 г. съветската армия панически отстъпва пред немските войски, по заповед на Сталин голяма част от българското население в Таврия е избито с цел „да не се оставя работна ръка на немците...”
И до днес няма официално извинение от руската държава, която е правоприемник на пропадналия Съветски съюз, за осъществения геноцид срещу българите. Особено унизително е мълчанието по този въпрос на т.нар. български патриоти и социалисти.
На 20 април 1942 г., т.е. по време на германската окупация на болшевишката държава, българите от село Инзовка написали писмо до цар Борис III с молба да им разреши да се завърнат в „прародината си”, защото „всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”. Приносител на писмото става поетът Мишо Хаджийски. Естествено, Царят е благосклонен. Основната група изселници тръгват за България през септември 1943 г. Презимуват в Буджак, южната част на Бесарабия и през пролетта над 1 500 български семейства преминават Дунава. Те са посрещнати с радост от сънародниците им, а правителството на достойния премиер ни премиер проф. Богдан Филов, когото след преврата на 9.09.1944 г. комунистите убиват, отпуска безвъзмездно от държавния фонд по 40-50 декара земя на всяко семейство, за да изградят свои земеделски стопанства. Но след като съветската армия окупира България и българските комунисти съветски слуги, вземат с преврат властта, няколко седмици след всички завърнали се таврийски българи са обявени за „изменници на съветската родина” и в изпълнение на заповед на Сталин правителството на т.нар. Отечествен фронт (представете си го като управлявалата миналата година четворна коалиция ПП, ИТН, БСП и ДБ!) започва да ги издирва и депортира обратно в СССР. Товарят ги на „конски вагони”, а сетне от Кюстенджа и на шлепове. Част от тях са издавени в Черно море, а останалите безследно изчезват в концлагерите в Сибир. Малцината оживели са заселени в Таджикистан. И отново единствената им вина е била, че са българи, върнали се да живеят в родината си. Стотици таврийски българи са разстреляни още на Дунава. А таврийският Йовков, както съвременниците са наричали писателят Мишо Хаджийски, се самоубива в дома се си в Берковица, когато на вратата вижда въоръжените милиционери дошли да го задържат и върнат в СССР.
Не избягват репресията и останалите в СССР наши сънародници. На тях болшевиките им лепват клеймото „предатели”, защото са останали живи по време на германската окупация. И набързо им издават присъдата: „За изкупуване на вина пред родината" 10 години в концлагер!
Но защо възкресявам това минало? Правя го главно за младите хора, много от които нищо не знаят за "убийствената", както я нарича още Раковски, руска политика спрямо българите.
И в заключение един куриоз. За първи път българите живеещи на село в СССР виждат пари едва през 60-те години на ХХ век. Дотогава разплащането е ставало в натура.Това са известните хартийки, които руснаците наричат рубли и които са били абсолютно ненужни, защото с тях е нямало какво да се купи. Най-голям проблем е било покупката на хляб. И така продължава в СССР дълго след „победата” в т.нар. Велика отечествена война. Докато в същото време „победените” германци, особено западните, гонят първенство по стандарт на живот в Европа. И до днес е така. Не може да има спор, че в Германия се живее по-добре от Русия. И българинът, колкото и да е русофил , бързо схвана тази истина. И предпочита да живее и работи в България и Германия, съюзници по време на войната, вместо в Русия. А и не ми е известно да има днес нашенци, които да си държат спестяванията в рубли.
В наши дни да си русофил означава, че си антибългарин, мразиш отечеството си, не уважаваш неговите национални герои, не си познаваш историята. Нормално е комунисти да са русофили. Те сами обичат да казват, че Русия е истинската им родина. По времето, когато управляваха няколко пъти направиха опит да присъединят България към СССР. И ако го бяха сторили, то днес вражеската руска армия щеше да тъпче свещената българска земя, да избива българи - мъже, жени, деца, да разрушава прекрасните наши градове, така както наблюдаваме, че го прави в Украйна. Защото украинците имаха нещастието да живеят в съветска република. Но има Господ! Той чу молбите на народа ни и комунистите останаха с пръст в устата. Дори Румен Радев не може вече да им помогне, независимо че си взе за пръв съветник бивш комунистически партиен секретар, а за вицепрезидент - социалистка русофилка. Впрочем, той стана отново президент през 2021 г ., защото бе подкрепен от другаруващите с БСП партии ДБ и ПП. Факт. Приятен ден!

*От фейсбук