Хората не вярвали, че толкова голям самолет може да се издигне, създателят му Джоузеф Сътър се притеснявал как ще каца

Мнозина излязоха да се сбогуват с „Кралицата на небето“, дори в необичайно студената зимна утрин в Атланта. На екипа и на всички, които се бяха грижили за огромния самолет, им отне цели 15 минути, за да го обиколят. Това бе 1574-тият екземпляр на „Боинг 747“ и последният, който излизаше от експлоатация.

Самолетът, „който смали света“, бе предаден на авиопревозвача „Атлас Еър“, а хилядите служители участвали в създаването му през 60-те години, наблюдаваха „отлитането“ на историческия модел. „Боинг“ 747 бе направил пътуването със самолет масово достъпно и бе един от символите на индустриална Америка.

Още през 2020 г. компанията „Боинг“ обяви, че ще спре производството на 747, дори във варианта му на товарен самолет, тъй като клиентите купуваха или по-икономичния товарен 777, или спестяваха пари, като преработваха бившите пътнически машини 747 в товарни.

В края на януари тази година стана ясно, че авиостроителният гигант има загуби от 663 млн. долара за последното тримесечие на миналата година. Причината за този финансов проблем са веригите на доставки и повишаващите се производствени разходи, които „изяждат“ приходите.

Всъщност бизнесът на „Боинг“ пострада след две фатални катастрофи със самолети, произведени от компанията, при които загинаха 346 души, както и поради рязкото намаляване на пътническите полети по време на пандемията от коронавируса.

Въпреки това 747 бе самолет, който получи прозвището си „Джъмбо джет“ заради невижданите си размери. Той е

първият широкофюзелажен пътнически самолет

(фюзелажът е тялото на машината, в което се помещават пътниците, екипажът и товарът). Предвиден е за дълги полети и е първият, който има две пътеки между пасажерските седалки. Новаторският „Боинг“ 747, с отличителната изпъкналост на втория етаж, е може би най-забележителният и популярен самолет, създаван някога от компанията. Той е толкова голям, че с него се превозвали космически совалки от пистите за кацане в Калифорния до мястото за изстрелване във Флорида.

Любопитното е, че не големината била причината той да стане толкова популярен в началото на 70-те години. По-скоро интересът към него се дължал на издръжливостта му, въпреки че много авиоексперти били скептични към проекта и смятали, че толкова голям самолет въобще никога няма да полети. Pan American Airways обаче дебютира със 747 през януари 1970 г. и оттогава полетите на американските пътнически авиокомпании са без прекъсване.

Човекът, който проектира инженерното чудо и е наречен бащата на „Боинг“ 747, е Джоузеф Сътър. Само 28 месеца след като го рисува на лист, на 30 септември 1968 г. той го изкарва от хангара на „Евърет“ и го показва на света. Почти никой не подозирал за гениалния ум на Сътър и за това, че ще разработи най-големия пътнически самолет. Още от дете Джоузеф се спирал на пътя, за да гледа излитащите машини от „Боинг Фийлд“ и знаел, че един ден ще ги проектира. Бил фантастичен по математика и отличник по физика, син на словенски емигрант.

След участието си във Втората световна война той получил две предложения за работа от „Дъглас Еъркрафт“ и „Боинг“. Избрал втората компания, защото жена му всеки момент трябвало да роди и не можели да си позволят преместване в друг град. „Помолих „Дъглас“ за отсрочка и

поех работата в „Боинг“, мислейки, че ще е временно

Продължи 40 години – споделя Джоузеф Сътър. – Първоначално не ме мислеха за нещо специално, но аз се научих много бързо, защото участвах в много проекти и имах малко надзор. Беше време, когато един инженер можеше да работи на 8 самолета годишно. В днешно време си късметлия, ако можеш да работиш върху един или два.“

Още с изпълнението на първата задача блеснал потенциалът му. Сътър успял да оправи проблема на полета на Stratocruiser и тромавите двигатели, които не можели да се охлаждат. След това му дали важни роли в дизайнерските екипи на самолетите. В средата на 60-те „Боинг“ разработили голям и нов товарен самолет (C-5A) за Пентагона, като компанията решила да направи и пътническа версия. Тогава Джоузеф Сътър бил на почивка в отдалечена хижа на канала Худ през август и лично президентът на предприятието го намерил и му дал задачата да се заеме с новия проект.

Бъдещето на „Боинг“ било в ръцете на инженера, тъй като компанията финансирала разработването на новата машина изцяло със собствен капитал. Авиоинженерът и екипът му предложили 3 версии - с 250, 300 и 350 места. Pan Am и други заинтересовани авиокомпании избрали най-голямата, която

щяла да бъде 2,5 пъти по-голяма от „Боинг“ 707

и изисквала четири от най-големите двигатели за самолети, правени някога. Нищо толкова голямо не било опитвано да се изработи до този момент. Компанията дори нямала достатъчно просторно място, където да се строи. Затова разчистили гора близо до Сиатъл и създали фабриката „Евърет“.

Първата идея на Сътър била двуетажен модел по желание на един от шефовете в „Боинг“ – Хуан Трипе. Проектът много се харесал от всички, но бил инженерен кошмар. Евакуирането на пътниците било почти невъзможно, а Джоузеф дори го оприличавал на пуйка. Затова решил да направи двойните пътеки с три реда седалки. На 30 септември 1968 г. Джъмбо джетът бил готов да приеме първите си пътници. Машината била с почти вертикални странични стени и висок таван, даващ на пътниците усещане за простор и откритост. Вместо дълга, тънка тръба, кабината била разделена на „стаи“, с кухни и тоалетни, монтирани като разделители.

Никой до този момент не бе виждал толкова голям самолет. Сътър се похвалил, че може да се играе баскетбол върху крилото на 747 и че опашката е висока 6 етажа. Всички, които се били събрали, за да видят новия самолет, аплодирали със страхопочитание. Както служители на „Боинг“, така и хора извън нея смятали, че самолетът няма да полети. Някои от близките приятели на Джоузеф дори питали съпругата му дали той знае точно какво прави.

„Летенето никога не е било моя грижа

– отсича тогава Сътър. - Истинското безпокойство беше приземяването на нещо толкова голямо. Това беше предизвикателството за мен. Но се оказа, че няма проблем.“

Първият успешен опит във въздуха на „Боинг“ 747 е на 9 февруари 1969 г., като в експлоатация влиза на следващата година – 21 януари 1970 г. Полетът бил от Ню Йорк до Лондон, а пътниците били повече от очаровани. Този вид самолети започнали да се използват от известни личности и кралски особи, като немалко холивудски въздушни приключения са снимани в тях. Джъмбо джетът променя и цялата авиоиндустрия, тъй като налага немалко промени в сектора. Летищата стават малки и постепенно ги разширяват, така че да отговарят на големия поток от пътници. Кацането на 3 такива самолета едновременно задръствало сградите от хора. Затова и много бързо си спечелил прозвището „Кралицата на небето“. „747 беше забележителен самолет и аз го харесах“, казва Брайън Уайгъл, вторият пилот на първия полет на 747 и бивш вицепрезидент на „Боинг“ по полетните операции.

Всички в компанията оценили инженерното чудо на Сътър и затова

той е повишен до изпълнителен вицепрезидент,

отговарящ за цялото инженерство и разработването на нови продукти в компанията, преди да се пенсионира през 1986 г. Неговият приятел, председателят на отдела по аеродинамика и астронавтика във Вашингтонския университет Адам Брукнер, определя създаването на 747 като „едно от големите инженерни чудеса на света“. „Подобно е на пирамидите в Египет, Айфеловата кула или Панамския канал“, допълва той. Ученият отбелязва още, че модел 747-400 е най-разпространената пътническа версия на този самолет и е сред най-бързите авиолайнери в експлоатация, развивайки висока скорост от над 920 км/час. Има междуконтинентален обхват от 13 450 км. На борда може да събере 416 пътници в нормална трикласова конфигурация, 524 пътници в двукласова и 660 пътници в еднокласова.

Любопитното е, че към януари 2023 г. „Боинг“ 747 е участвал в 173 авиационни произшествия, включително 64 инцидента със загуба на корпус, причиняващи 3746 смъртни случая. Самолетът е отвличан няколко пъти, като полет 73 на Pan Am е най-ужасяващият случай.

На 5 септември 1986 г.

„Боинг“ 747-121 е отвлечен от град Карачи от четирима въоръжени палестински мъже

от организацията „Абу Нидал“. На борда имало 394 пътници, сред които 9 бебета. Самолетът тъкмо пристигнал от Мумбай. Успели да слязат малко над 100 души, когато екстремистите взели контрола в кабината. Терористите искали да използват Джъмбо джета, за да вземат палестински затворници от Кипър и от Израел. Убили повече от 20 пътници по време на полета. Властите успели да се справят с рисковата ситуация, като всички похитители били арестувани и осъдени на смърт в Пакистан. По-късно присъдите им били заменени с доживотен затвор.

През последните години също се случиха немалко катастрофи с различни самолети на „Боинг“, но емблематичният 747 остава в историята като най-големия и красив пътнически самолет.