Аднан Мендерес оцелява в самолетна катастрофа, но година по-късно военна хунта го сваля от власт и екзекутира

При него Турция влиза в НАТО и участва в Корейската война

Той отваря затворени от кемалистите джамии и връща молитвите да се пеят на арабски

Президентът на Турция Реджеп Ердоган поиска да спечели изборите и ги насрочи по-рано от предвиденото. Неслучайно избра 14 май. Тогава точно преди 73 години на власт идва премиерът Аднан Мендерес. Побеждава с главозамайващите 83% подкрепа, привличайки противниците на кемалистките реформи.

Оглавяваната от харизматичния лидер

Демократическа партия

взема 408 от 487-те

места в парламента,

след като заедно с няколко свои съмишленици той е изключен от формацията на кемалистите. На 14 май 1950 г. те губят изборите за първи път от 27 години - от основаването на републиката.

До военния преврат през 1960 г., в който е свален от власт, а 16 месеца по-късно - екзекутиран, Мендерес печели три последователни вота. В това време предприема няколко стратегически стъпки за страната си, които днес го превръщат в идола на Ердоган.

Най-важното му външнополитическо постижение е, че Турция става член на НАТО през 1952 г. И нищо чудно - граничи с Черно море, където е съсредоточен голям съветски флот, а отношенията между комунистическия и демократичния блок са обтегнати. За да защити кандидатурата си в пакта, кабинетът на Мендерес изпраща турски войски в Корейската война да се бият заедно с американците.

Въпреки ангажираността си със Запада в края на управлението си роденият в егейската част на Турция премиер подготвя среща и с генералния секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов. Опитът за разведряване с Москва не се получава, тъй като разговорът така и не се осъществява.

Във вътрешнополитически план премиерът стартира кардинална консервативна реформа - отваря хиляди затворени по времето на Ататюрк джамии и започва да строи нови. Връща религиозното образование и най-важното - приема се закон, че азанът (призивът на мюезина пет пъти на ден от минарето - б.р.) отново е на арабски.

Точно обратното

на политиката

на Мустафа Кемал

и неговите последователи, които въвеждат правилото молитвите да се произнасят на разбираем за всички турски език.

Аднан Мендерес е възприеман като заплаха за светската идеология и го обвиняват, че използва вярата на сънародниците си за постигане на политическите си цели. Постулатите на исляма диктуват голяма част от действията му. Дори в последната публична реч преди смъртта си той заявява: “Турският народ е мюсюлмански и ще остане мюсюлмански. Затова трябва да се гарантира, че настоящите и бъдещите поколения ще се възпитават в съответствие с ислямските принципи и правила.”

В управлението му могат да се намерят и някои прилики с Реджеп Ердоган - в началото икономиката на Турция процъфтява, но по време на втория му мандат (1954 - 1957 г.) лирата се срива, инфлацията расте и страната трупа огромни дългове. Според наблюдателите правата на гражданите са ограничени, а също и свободата на словото. Журналисти са изпратени в затвора. Религията е издигната на пиедестал.

В последната си предизборна кампания (1957 г.) харизматичният премиер отново се обръща към вярата на сънародниците си. Залага на тезата, че ако не спечели партията му, ислямът е заплашен, както и привържениците на Демократическата партия. Днес президентът Реджеп Тайип Ердоган използва подобна идея - че избирателите му рискуват да загубят всичко, ако опозицията вземе властта. По времето на Аднан Мендерес възниква напрежение по още един много важен за страната му въпрос - кипърският. Предишният външен министър от Републиканската народна партия на Кемал Ататюрк заявява, че такъв проблем няма, защото Кипър се управлява от Великобритания.

Наследникът му от Демократическата партия Фуат Копрулу в началото продължава същата линия - щом гръцкото правителство не вижда драма, значи и за турското няма. Но

във втория мандат

на Мендерес нещата

се променят.

Отношенията между двете страни се влошават, създава се специална Кипърска комисия към Външното министерство на Турция с цел да изработи официална позиция. В крайна сметка решават, че островът принадлежи на тяхната държава. Гърция, от своя страна, не е съгласна и иска от ООН местните да получат право на самоопределение, което е отхвърлено.

Покрай преговорите за Кипър Мендерес претърпява самолетна катастрофа, в която оцелява. Машината, с която пътува за конференция с британския си колега Харолд Макмилън на 17 февруари 1959 г., избухва. Инцидентът се случва на 4,5 км от лондонското летище “Гетуик”.

Министър-председателят оцелява, а местни фермери му помагат да се измъкне от горящите отломки. Тони и Маргарет Бейли чуват необичаен шум и разбират, че нещо се е случило, разказва шефът на местното историческо общество Джон Калкът. Качват се на колата си и намират трима души, които излизат от мъглата. Един от тях е турският премиер. Британците ги закарват във фермата си.

Катастрофата отеква в

Турция и в целия свят.

Сънародниците на Мендерес са притеснени, но той се възстановява бързо в британската болница “Редхил”. Загиват обаче главният редактор на агенция “Анадолу” Шериф Арзък, министърът на туризма Али Сомунчуоглу и съветникът на министър-председателя Музафер Ерзу.

Според доклада на британските авиационни власти причината за катастрофата е гъстата мъгла и слабата видимост. Самолетът лети буквално над дърветата и е загубва ориентация. Колелата му докосват земята и след това отново се вдига леко във въздуха. Пада след около 100 метра и се запалва. Остават само няколко минути, в които Мендерес успява да избяга, преди машината да експлодира. В заключението се казва, че няма достатъчно информация каква е причината за инцидента.

Но още преди този момент турският лидер вече е обект на множество критики и все по-неодобряван от сънародниците си. За първи път в кариерата му подкрепата към него се срива.

Влязъл е с летящ старт

още на 30 години.

Заслугата му е участието в гръцко-турската война от 1919 - 1922 г., след като пропуска мобилизацията за Първата световна заради заболяване от малария. Но след победата над съседна Гърция е награден с медал и го възприемат като герой.

Пробва се в политиката най-напред в малка и просъществувала за кратко формация, а после е поканен лично от Кемал Ататюрк в неговата Републиканска народна партия. Доста след смъртта на създателя на съвременна Турция (1938 г.) Мендерес е изключен от редиците на формацията, защото е против политиката ѝ (1945 г.).

Заедно с още трима

депутати - Джелал Баяр,

Фуат Копрулу

и Рефик Коралтан,

роденият в Айдън политик основава Демократическата партия, печели избори след избори и управлява в продължение на 10 години. През 1960 г. е свален от власт чрез военен преврат и екзекутиран година по-късно.

Островът, на който е затворен и където позволяват на съпругата му да го види само веднъж, днес е неузнаваем. Реджеп Ердоган го превръща от скалисто парче земя от 0,05 кв. км в палат за ВИП срещи.

Ясиада е преименуван от президента на Остров на демокрацията и свободата през 2013 г. В миналото е носел името Плати.

Още византийците са го използвали, за да затварят тук важни противници на властта. Именно оттук произтича и името на Принцовите острови, защото са били място за изгнание на принцове и високопоставени служители.

Първият от тях е

арменският патриарх

Нeрсес, заточен

през IV в. сл.Хр.

Извършвал религиозни обреди, които не се харесват на императора на Римската империя Валент.

На острова е изолиран още един религиозен водач - патриарх Игнатий Първи Константинополски, през 860 г. Причината е, че се опълчва срещу развода на военачалника Варда, шурей на император Теофил.

За да си отмъсти, влиятелният велможа заповядва да набият и заточат духовника, който по майчина линия е внук на Никифор I.

Игнатий Първи не си губи времето на острова. За кратко време построява църква и манастир. Под тях са разположени

тунелите, които са

използвани като тъмница.

През XI в. започват да хвърлят там политически затворници. Намерени са човешки останки в подземие с килии от този период. През 1204 г. Ясиада е завзета от кръстоносците.

В по-ново време - през 1857 г., островът е купен от британския посланик в Истанбул Хенри Булвер. Три години по-късно от новопостроеното си имение на Ясиада той информира своя министър Джон Ръсел за борбите на българския народ за църковна независимост и отделяне от цариградската патриаршия.

Дипломатът се опитва да засее селскостопански култури, но не успява и продава острова на Исмаил паша - хедив (валия - б.р.) на Египет. Той обаче не полага никакви грижи и всичко започва да пустее.

Турция придобива Ясиада, след като става република преди 100 години. През 1947 г. е прехвърлен на турския флот, който построява военноморски училища. Точно там се провеждат заседанията в процеса срещу Аднан Мендерес през 1960 и 1961 г. след военния преврат. А той и тримата му съратници са затворени в подземията от XI век. След като са осъдени на смърт, са екзекутирани на друг от Принцовите острови - Имралъ, където доживотен затвор и в момента излежава лидерът на кюрдите Абдула Йоджалан.

През 1993 г. Ясиада променя функциите си и става дом на морския факултет на Истанбулския университет, но силните ветрове прогонват и студентите. В продължение на 20 години парчето земя пустее, докато Реджеп Ердоган не решава да го трансформира в зона за ВИП заседания и срещи.

На 27 май 2020 г. са открити официално конгресен център, хотел, джамия и музей. В последния може да се види модел на заседателната зала и восъчните фигури на прокурорите, Аднан Мендерес, неговия външен министър Фатин Рющу Зорлу и финансовия Хасан Полаткан. И тримата са осъдени на смърт.

Обвинени са нарушение на конституцията, присвояване на бюджетни средства. Но

бившият премиер е

реабилитиран посмъртно

и гробът му в Истанбул е превърнат в мавзолей. Президентът Реджеп Ердоган много пъти е говорил с преклонение пред личността му. В свои публични речи е заявявал, че някогашният премиер е изиграл важна роля в развитието, подобряването на благосъстоянието и демократизацията на Турция.

И сега иска да спечели изборите като своя кумир. Но дали следването на стъпките му предвещава успех?