Защо тогава главата на Гешев пречи на коалирането?

Защо партиите отказват да правят правителство? Заради един мит, от който зависи дали ще имат избиратели.

Избирателите на ПП и ДБ са убедени, че това, което спира развитието на България, е корупцията. Ако искаме по-добър живот, първо трябва да я изчегъртаме до корен и чак тогава българинът ще настигне европееца.

Ерго първата стъпка към щастието на българина е отстраняването на главния прокурор Гешев. Но ГЕРБ никога няма да им даде Гешев, тъй като не без основание смята, че ако ПП и ДБ настанят свой човек на този пост, той веднага ще подгони Бойко Борисов и цялата му партия, барабар с клиентелата.

Затова и коалицията не се получава - заради главата на Гешев. Толкова ли е важна тази глава, че заради нея да се стига до национална катастрофа?

Затова не е зле да се вгледаме малко по-внимателно в логиката на десницата. Първото, което бие на очи, е, че ПП и ДБ искат да променят конституцията заради един човек. Това само по себе си е най-висша форма на корупция. А и дали борбата с корупцията е истинската цел? “Продължаваме промяната” създаде големи съмнения, докато управляваше. Например схемата с “Джемкорп”, закриването на “Мариците” и научнофантастичният проект с батериите наложиха впечатлението, че корупцията е издигната на нечувано ниво. Тя е ъпгрейдвана от аналогова в дигитална. В сравнение с този проект невинните инхаус поръчки са като “пускам, пускам кърпичка”.

Но аз не съдя, а просто разглеждам темата чисто теоретически. Известна е формулата на Макс Вебер, че борбата на политиците за властта е борба за правото на узаконено насилие. С други думи, политиката е дяволска работа. Ако Вебер беше съвременен българин, той би добавил, че борбата на българските политици е не само за узаконеното насилие, но и за правото на узаконена корупция.

Най-свирепите грабежи на прехода бяха напълно законни, защото партиите ги узакониха.

Ако схемата с “Джемкорп” беше станала, и тя щеше да е законна.

Но въпросът е друг - наистина ли само и единствено корупцията спира развитието?

ДБ и ПП убедиха своите избиратели и сами паднаха

в капана

Сега коалират ли се с ГЕРБ, оставят ли Гешев на мира – чао, избиратели.

Емпиричният опит обаче показва, че корупцията не пречи на развитието. Даже напротив. Така например годините от 2001 до 2009-а, в които управляваха НДСВ, БСП и ДПС, бяха белязани от открита и безсрамна корупционна надпревара. Помните ли “заменките”? Скъпоценни парцели непосредствено до столицата или на първа линия до морските плажове се разменяха срещу земя някъде из чукарите и пущинаците на родната география. Това не е кон за кокошка, това е държава за куцо пиле. Но най-показателно е безсрамието, с което политическият ни елит грабеше явно пред очите цялото общество. Все едно двама млади са си свалили гащите и правят секс между “Дондуков” 1 и 2. Нищо чудно, че НДСВ рухна, а БСП се срина и оттогава напира, напира, но все не може да помирише истинската власт.

И въпреки това в годините от 2001 до 2009-а бе отбелязано най-бързото икономическо развитие за целия преход. Ръстът на брутния продукт (БВП) достигна и се задържа на около 6 процента – нещо нечувано нито преди, нито след тази корупционна оргия. След това при ГЕРБ “заменките” спряха или поне рязко намаляха. Демонстративната корупция изчезна, а скритата е невидима, ако я има. Но пък оттогава страната е в хронична депресия.

Не ме разбирайте погрешно – корупцията е обществено зло, с което трябва да се борим. Само че тя ли е основната болест на България? Струва ли си заради нея да се срива системата?

Световният опит показва обратното.

Да вземем азиатското чудо Южна Корея – от супербедна и изостанала държава само за 30-40 г. тя се превърна в световен лидер по всички възможни показатели – технологии, БВП, човешко развитие. И тъкмо през годините на своя най-бурен възход Корея бе знаменита със своята корупция. Нейните президенти идваха на власт с преврати и си отиваха с атентати, а подкупите бяха повод за запознанство. Имаше и един много интересен за журналистиката момент – когато някоя компания прави пресконференция, прието бе да раздаде на репортерите пари в плик. Ето на това му викам аз пиар.

Затова пък в Северна Корея няма и помен от корупция. В резултат днес средният севернокореец е с 15 сантиметра по-нисък на ръст от своя южен сънародник. Явно като изчегъртаме корупцията до дъно, изчегъртваме и хормона на растежа – както растежа на икономиката, така и на човешкия организъм.

В своята знаменита книга “23 неща, които не се казват за капитализма” известният британски икономист Хаджун Джанг сравнява двете водещи световни държави в периода на техния най-бърз възход – САЩ през 80-те години на XIX век и Китай през 80-те и 90-те години на XX век. За САЩ това е време на свиреп протекционизъм, като митата върху вноса са между 40 и 55 на сто. По-голямата част от населението няма право на глас, купуването на гласове е повсеместно, правителствените длъжности се продават, пълна липса на прозрачни процедури при наемането на служители и така нататък, и така нататък. И въпреки това тъкмо в този легендарно корумпиран период САЩ се превръщат в индустриална суперсила и постигат най-високото жизнено равнище в света.

До 90-те години Китай също практикува свръхпротекционизъм и дирижизъм, митата са около 30 на сто, валутата (тогава) не е свободно конвертируема, банковият сектор е под тотален държавен контрол, никакви избори, към чуждестранните инвеститори се упражнява свирепа дискриминация, патентите се крадат, корупцията е повсеместна. И въпреки това точно в тези години свръхизостаналият Китай настигна Европа и САЩ.

Тези примери показват, че макар и да е важна,

тоталната борба с корупцията не може да е водеща

в програмата на една партия, подменяйки много по-важните национални цели и задачи. Защото корупцията е следствие, а не причина за болестите на политиката и икономиката. Какъвто и да е Гешев, той не може да е причина за отказа да се правят коалиции.

Както казах в началото – истинската битка между партиите е за правото на узаконена корупция. Те се борят за правото на схеми като “Джемкорп”, да приватизират “златния гьол” или Пловдивския панаир, за европейските помощи. Ако партиите мислеха на първо място за обществения интерес, всичките пари, отклонени за фамозните батерии, щяха да са насочени за топлоизолацията на панелките и другите температурнопропускливи сгради, защото това най-успешно сваля въглеродните емисии.

Никоя партия в момента не се бори да премахне корупцията. Всички се борят да я оглавят. Те трябва да бъдат превъзпитани и добре известно е как. Докато населението не започне да си избира представителите поименно и пряко, докато го принуждават да слага чавки върху опротивели партийни листи, докато не се въведе истинска демокрация, оглавяването на корупцията ще е основната цел на всяка българска партия.