• Животът ми е отровен от младини и в средната възраст, казваше известната литераторка
• Тя бе непримирим антикомунист, мечтаеше българите да живеят в напълно свободен свят

Готова съм всичко да простя, но подлост и предателство - никога!

 Това повтаряше проф. Елка Константинова малко след като правителството на Филип Димитров падна от власт. В него беше министър на културата.

Проф. Константинова почина в четвъртък - четири месеца преди да навърши 91 г. Тя бе депутат в VII велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото НС и министър на културата (8 ноември 1991 - 30 декември 1992). Беше и председател на Радикалдемократическата партия. В периода 1993-1997 г. бе пълномощен министър на България в Полша.

Познавам се с нея от 1990 г., когато бях студент и влязох в Радикалдемократическата партия, възстановена от нея. Тогава ми каза, че баща ѝ - литературният историк Георги Константинов, ѝ оставил завещание: “Ако един ден паднат комунистите (което никога няма да стане!), моето момиче, но ако един ден паднат - всичко направи, за да се възстанови Радикалдемократическата партия (РДП)”.

И тя се отдаде на тази мисия. Обикаляше денонощно страната, за да създава структури. Събираше по места интелигенти. В Пловдив членове на РДП бяха поетът Веселин Сариев, музикантът Веселин Николов и хора от културните среди. 

Бяхме заедно по първите митинги с нея. Пътувахме из страната и никога няма да забравя една предизборна среща в Стара Загора, където тя беше водач и на мажоритарната, и на пропорционалната листа на СДС за ВНС.

Цялата етническа махала беше настръхнала срещу сините. Бяха готови да налетят на бой върху Константинова. Крещяха по нея и сподвижниците ѝ: “Фашисти”.

Но тя успя да намери път към тях, прегърна няколко жени, каза им нещо и напрежението спадна.

Константинова е племенница на големия поет Николай Лилиев

и споделяше, че отношението към него след 9 септември 1944 г. е било добро, макар стихотворенията му “Родина”, “Светло утро” и “Тихият пролетен дъжд” да са ги изхвърлили от читанките.

“Но омразата към баща ми беше жестока. И то само заради това, че го бяха обвинили във великобългарски шовинизъм, защото казваше, че Македония е българска, а убийствата в Катинската гора са дело не на Хитлер, а на Сталин. 

Идеологът на марксическата философия Тодор Павлов публично заяви, че

хора като Георги Константинов трябва да бъдат унищожени физически”,

сподели ми тя през 1994 г. в едно интервю.

Казвала ми е, че е била обиждана публично като студентка в Софийския университет.

“Случваше се в аудиторията Кирил Василев да каже: “Тук учи дъщерята на един фашист”. Същото повтаряше и проф. Георги Цанев. Тогава всички колеги се обръщаха към мен. На една лекция не издържах и излязох. Розалия Ликова тичаше след мен и ме молеше да се извиня и да се върна. Но аз не виждах за какво да се извинявам.

Животът ми беше отровен от млади години и в средната възраст заради това несправедливо отношение към фамилията ни”, обясняваше тя своя непримирим антикомунизъм.

Твърдеше, че именно заради потеклото си не е допусната да преподава в Софийския университет. И е пътувала до Шумен, за да чете лекции в тамошния Висш педагогически институт, както и в Библиотекарския институт в София, а след това и във ВИТИЗ.

Кандидатската ѝ дисертация е изследване върху творчеството на Георги Райчев, а с труда си “Фантастиката в българската и световната литература” става доктор на филологическите науки.

Пет години е преподавала в Ягелонския университет

в Краков, Полша. И макар да е израсла сред големи класици на българската литература, Елка Константинова не е искала да се занимава с това изкуство.

“Мечтаех да стана пианистка. Още от дете свирех и правех самостоятелни концерти. Но когато трябваше да кандидатствам в консерваторията, баща ми ме помоли да се откажа.

“Аз пиша в кабинета си денонощно, а ти в другата стая свириш по 8 часа и е невъзможно да съжителстваме”, ми каза той”, обясняваше Константинова. Но споделяше, че винаги е съжалявала, задето не се е отдала на музиката, защото за нея тя е по-чисто и по-висше изкуство от литературата.

Като политик Елка Константинова беше непосредствена, а при срещите си с хората - сърдечна. Беше началото на 1990 г. Тя е на предизборно събрание в Чепеларе.

Докато говореше за свобода и демокрация, се отплесна и каза, че е монархист по убеждение и наследство. Хората се спогледаха.

“С Мария Луиза стояхме на един чин до IV-о отделение

Беше умно и сговорчиво дете. Баща ми заедно с Елин Пелин бяха съветници на цар Борис Трети, а монархът се обръщаше към писателя с “Пелинко”.

Когато убиха княз Кирил, плакахме вкъщи. Татко питаше: “Него за какво? Той никога не се е занимавал с политика”, разказа тя. Дойде ред за въпроси. Възрастна  николапетковистка се надигна. “Г-жо Константинова, то хубаво каквото ни говорите. Ама ако и тази година няма сено, с какво ще храним добитъка?”.

Елка се огледа и се зачуди как да излезе от това положение. Накрая я успокои, че годината няма да е сушава и сено ще има за кравите. 

Литературата беше нейната стихия.

“У нас живееше моят вуйчо Николай Лилиев и с него учех наизуст много стихотворения. Постоянно ме караше да рецитирам българска поезия. Идваха често на гости у дома Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев. Понеже вуйчо ми беше драматург на Народния театър, почти през ден се събираха вкъщи театрали. Много ценяха Лилиев, защото беше единственият, останал жив от поколението на Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов и Яворов. Чести гости ни бяха Дора Габе и Елисавета Багряна.

Те определяха майка ми като много добра домакиня, защото готвеше изумително. Кремовете ѝ бяха на по 7 етажа - ванилов, шоколадов, с кестени, зелен... Даже си спомням леля Лиза (Елисавета Багряна - б.р.) да казва: “Не, този крем не биваше да го ядем, трябваше да го запазим!”. А баща ми ѝ отвръщаше: “Да, но Лиза първа го изяде”. Беше весело”, редеше истории от своето детство между срещите си с избиратели, докато пътуваше за поредния град.

След първите години на демокрация и особено след участието ѝ във властта не криеше огорчението си от предателствата. Тежко преживя “Боянските ливади” и падането на правителството на Филип Димитров, но остана приятелка с Желю Желев. Ценеше неговия ум и честност.

С Петър Дертлиев имаха определени противоречия, защото тя не приемаше социалдемократическите му виждания дори и в най-меката им форма.

С лидера на “Подкрепа” Константин Тренчев имаха и сблъсък,

защото синдикатът подкрепяше правителството на Любен Беров. Тогава се наложи тя да отиде в Хисаря, за да се възстановява. 

До последно Елка Константинова мечтаеше да доживее времето, когато българите ще бъдат в напълно свободен свят. Страдаше със сънародниците, защото са бедни и се опитват да се спасят поединично. Дори не се оплакваше от пенсията, която била 650 лв.

В едно от последните си интервюта пред “24 часа” бившата министърка разказва:

“Моят син (Васил Василев, заради когото Константинова имаше изключителни неприятности, защото, докато тя е министър на културата, той и съпругата му Сърница започнаха да издават еротичното списание “Петък вечер” - б.р.) се спасява от мръсотията, като возят със снахата чужденци в океана. Не е страшно да си в океана, страшно е по софийските улици. Но вярвам, че мафиотите,

мутрите ще отидат в затвора. Бойко ще ги вкара... И Доган ще го вкарат

в затвора. Хайде да се ловим на бас, и то ще помогнат неговите хора. Иначе турците са много добри.

“Дълбоко скърбя! Убеден съм, че тя е вече в един по-добър свят, в който няма да я достигат безумията на днешното политическо ежедневие. Да е светъл пътят ти, Елке!”, написа във фейсбук евродепутатът от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов, който я наследи като лидер на РДП. Десетки приятели и колеги изпратиха съболезнования за нейната кончина.

Проф. Константинова ще бъде запомнена с приноса си към съвременната българска литература, с богатата си професионална биография на държавник, задълбочен изследовател и обичан преподавател, заявява и президентът Румен Радев в съболезнователен адрес.

Днес е скръбен ден за България. Напусна ни проф. Елка Константинова – забележителен учен литературовед, достоен демократ и участник в създаването на СДС, почетоха я и в СДС.