В парламента през 1914 г. се замерват с книжа, премиерът Радославов се хваща за револвера

От раните на депутат тече кръв след сблъсък през 1880 г., обявен за руски шпионин е със скъсано палто

Народното събрание много пъти е ставало сцена на битки с юмруци, шамари, счупени столове, изкъртени врати. Дори депутати и министри са вадили от джобовете си револвери в сградата.

Една от най-епичните сцени се разиграва там на 2 юли 1914 г. Обсъждат държавен заем от 500 млн. лв. в злато от берлинския консорциум “Дисконто-Гезелшафт”, чрез който Германия

крои планове

да ни обвърже

впоследствие с

Централните сили

срещу Антантата в Първата световна война. Ситуацията е наистина сложна. “България има нужда от пари, иначе отива към фалит. Русия и Франция също поставят своите условия. Няма никакво съмнение. Русия предлага политическото решение, а Франция предоставя средства. Антантата не обещава връщането на Македония и Беломорска Тракия”, коментира проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет.

В тази ситуация правителството решава да заложи на Берлин. Предвидено е заемът да се погаси за 50 години при 5% лихва. “За” са управляващите либерали, “против” — опозицията от широки социалисти и радикали. Най-мъглява е позицията на хората на Димитър Благоев.

Тодор Луканов (дядо на бъдещия премиер Андрей Луканов — бел. ред.) е един от малцината тесни социалисти, които участват в мелето, твърдят историци.

Той е заклет поддръжник на Русия, а чрез заема България се обявява косвено срещу Москва. Боят се оформя около стенографската маса след шумни викове и възгласи. Десните и дясноцентристите скандират “Урааа!” и обграждат трибуната. В същото време срещу тях наскачат широките социалисти и радикалите. Пас са от Работническата социалдемократическа партия (хората на Димитър Благоев). Събралите се започват да се блъскат и да хвърлят едни срещу други томчета с речта на стамболовиста д-р Никола Генадиев и други книжа върху министерската маса.

Премиерът Васил Радославов се опитва да усмири множеството и извиква стенографите да пишат. Укорява парламентаристите, че случващото не отговаря на положението им и на реда в залата. В този момент замерването се засилва. Едно томче удря министър-председателя, който се хваща за пищова, но преди да стреля, министри и депутати го извеждат навън.

В суматохата разхвърчалите се книги уцелват по главата не политическите противници, а шефа на стенографското бюро и негов колега.

Депутатите се боричкат

и бият около трибуната.

Протоколирането не може да продължи по обичайния начин, но веднага намират как баталната сцена да остане в историята. По знак на председателя секретарите започват да описват случващото се. Широкият социалист Андрей Конов обаче дръпва листовете им и ги скъсва.

Никола Харлаков, който малко след това ще бъде изключен от редиците на тесните социалисти, пък издърпва покривката от масата пред председателя заедно с всички хартии, които са върху нея.

Настъпва страшен шум, в дневника е отбелязано, че никой нищо не чува, толкова силна е глъчката. Боят продължава. Най-ербап са широките социалисти. Тесните обаче странно кротуват. От тях в мелето участва само Тодор Луканов. Той се спречква с Коста Лулчев от широките социалисти, който в опита си да надделее преобръща наопаки стенографската маса.

Всичко това се случва, докато Димитър Благоев се опитва да прочете декларация от името на парламентарната си група. Постоянно го прекъсват възгласи и обиди. Колегите му не спират да си нанасят удари. В крайна сметка

заемът от 500 млн.

лв., заради който

става целият побой,

е гласуван.

Впоследствие в партийния в. “Народ” широкият социалист Коста Лулчев обвинява хората на Димитър Благоев, че без тях решението нямало как да мине. Управляващите са разполагали с 92-ма депутати. За да получи зелена светлина, е трябвало да се сдобият с подкрепата на 97 души, защото присъстващите са били 192-ма.

Няма как поне петима тесни социалисти да не са застанали зад управляващите. Вероятно затова депутати от Демократическата партия наричат Димитър Благоев стамболовист и “министър без портфейл” в кабинета на Радославов. Той им дава повод със своята декларация. В нея се занимава със съвсем странични от заема въпроси. Протестира, че се заседава през нощта и се пречи на спокойното обсъждане на въпроса. И стига до вечния геополитически въпрос на България, когато са намесени Русия, и Западът — на коя страна да бъдем ние.

Дядото говори за участие на агентите на руското правителство в цялата случка. Получава одобрителни възгласи отдясно — нещо, което не се случва често. В същото време и десни, и леви, с изключение на тесните социалисти, освиркват и тропат срещу просветния министър Петър Пешев. Подвикват му: “Долу! Долу!”.

Така декларацията на Благоев е прекъсната от спор между Пешев, който е радославист, и демократа и бивш премиер Александър Малинов. В препирнята се намесва и широкият социалист Найчо Цанов. Неговите колеги започват да тропат по банките. Намесва се и земеделецът Александър Стамболийски, който се провиква: “Долу позорния заем, да живее България!”. Тропането в залата се засилва. А стамболовистът журналист Петър Даскалов подвиква:

“Тропайте по-силно,

да се чуе в Руската легация!”.

В даден момент Димитър Благоев успява отново да вземе думата и продължава със своята декларация, като намеква за влиянието на мисията на Москва върху поведението на широките социалисти, които ходили на консултация в дипломатическата мисия да питат дали да подкрепят заема от Берлин. След тази среща променили позицията си, която при предишно гласуване била обратната. В този момент управляващите ръкопляскат на Благоев, а опозицията се мъчи да го прекъсне.

Той продължава да говори за намесата на агентите на руското правителство, както и срещу предишните управляващи от Демократическата партия. Преди него Кръстьо Пастухов от широките социалисти се изказва, че неговата група е решително

против обвързването

без търг с немски

предприемачи

и да се хвърлят десетки милиони от български народни средства в “бездънните джобове на чуждестранните спекуланти”.

Боят през 1914 г. не е първият в Народното събрание. Почти веднага след Освобождението парламентът става свидетел на юмручна разправа между депутати. На 28 ноември 1880 г. либералното правителство на Драган Цанков е сменено с това на Петко Каравелов. Съпартиецът им д-р Йордан Брадел пита защо е необходимо това. Петко Каравелов е безцеремонен — князът не дължи обяснения на депутатите защо прави промени в състава на министрите.

Това води до скандал между опозицията и управляващите. Едните скандират: “Долу правителството!”, и тропат силно по банките, а другите - “Да живее князът! Да живеят министрите!”. Апострофират Каравелов, а ударите го заглушават. Враждуващите групи според Симеон Радев взаимно се заканват с юмруци, а някои даже стигнали до физически сблъсък.

Най-гръмогласен

е консерваторът

Петко Горбанов,

който често е налаган от политическите си противници. Той е 34-годишен и доверено лице на Москва. Заслугата му да стане депутат е, че е дал на руската армия подробни сведения за българските земи и турските постове в навечерието на Руско-турската война от 1877-1878 г. Съобразяват се с предложението му да навлязат в територията ни през Свищов. После служи като разузнавач във войската на императора.

Същият този еленчанин е един от най-буйните на заседанието на 28 ноември 1880 г. в парламента. Той налита не само на опонентите, но плюе със замах и съпартиеца си Никола Живков, който се опитва да го озапти.

Умиротворителят обаче се отказва от мисията си, след като по лицето му потича слюнката на колегата. Не остава длъжен на агента и го зашлевява с плесници. След което двамата се сграбчват, свидетелства Симеон Радев. Изправят се един срещу друг, за да се бият до победа. Палтото и жилетката на Горбанов са скъсани от ударите, разкъсана е и верижката на часовника му.

Настава суматоха и габровецът Калчо Симеонов се втурва да ги разтървава, но вместо това попада между шамарите и “бе одраскан по лицето”, както пише в. “Марица”.

Ранен е

до кръв,

както става ясно от спомените на Константин Иречек. След това стават и други народни представители и се заформя истинско сражение. Горбанов успява да избяга.

Побоят става повод за нови политически скандали, в които се обвиняват на “терористи” и “побойници”. Обидите продължават дълги години след това.