• От Лиляна Клисурова
• Да си съберат идеите и да влязат в разговор за някакво разумно решение, а не всичко да остане по оста “за” и “против” ГЕРБ, казва президентът (2002-2012)
• Ще е чудо да се случи правителство с третия мандат. Никой не работи сериозно по това, а и би било еднодневка
• Този период с четири служебни правителства и 5-о на път означава разпад на държавността и политическата система
• Не бих съветвал Радев да отстоява идеята за президентска република. Първо, непостижима е. Второ, няма да е полезна за страната 
• Предложението на Нинова за амнистия е финт, който ми намирисва на ляво сектантство. Това е коалиционната визия на БКП от 20-те години
• Левицата може да се случи без това ръководство на БСП. Нужна е трансформация и коалиция

- Г-н Първанов, правим това интервю в навечерието на 10 януари - много размирна дата в новата ни история. Днес, макар ситуацията да е коренно различна от 1997 г., отново има политическа криза. Можем ли да правим някакви аналогии и трябва ли и сега народът да влезе в парламента, за да го чуят политиците и да намерят най-накрая онзи разум и съгласие, които ни изведоха от кризата тогава?

- Има такава теза. Чак крайният вариант за разбиване на парламента дано да не се случи, но докато хората не излязат на улицата, промяната няма да стартира. Преди 2 г. имаше подобна ситуация, но тогава в по-голямата си част на протестите излязоха случайни хора и нямаше някой от системните играчи, който да даде посока, както беше през 1997 г.

Винаги сравнявам 10 януари с 4 февруари. Има две тенденции в българската политика. Едната е разрушителната - че трябва да се събори всичко и да се гради наново. Другата е съзидателната, част от която аз съм имал чест да бъда заедно с Кольо Добрев, светла му памет. Надявам се сега съзидателната тенденция да се съживи и да поеме нещата в свои ръце.

- Преди дни “Продължаваме промяната” се опитаха да прокарат през парламента декларация с национални приоритети по подобие на онази, която се прие в началото на 38-ото НС през 1997 г. Сега обаче това не се случи, как си го обяснявате?

- Тогава, независимо че загубихме нелеко на изборите, ние запазихме конструктивната си позиция и гласувахме за декларацията, предложена от новите управляващи от десницата, като изключим точката за НАТО, по която нямахме още решение и бяхме “въздържали се”. И след приемането на тази декларация нещата започнаха да се развиват по-разумно и по-сговорчиво и от двете страни. Това беше времето, в което с Иван Костов можехме да си говорим, да се договаряме дори за определени неща, свързани с валутния борд или международните отношения, по важни за България политики. Това е нещо, което сега не виждам.

Противно на всички внушения, тогава може би имаше опитни политици със стаж и солидни решения от началото на прехода зад гърба си, които, колкото и да се карат, можеха да седнат на една маса и да се разберат. Сега всичко се развива по оста “за” и “против” ГЕРБ от началото на последните процеси, без никаква идея да се потърси разумно и трайно решение, което да сближи позициите. Не може до безкрай да воюват тези политически сили, които сега са около върха.

- Като ги гледате днешните политици, какъв съвет бихте им дали за излизане от политическата криза?

- Бих ги посъветвал да седнат, да помислят, да си съберат идеите, ако имат такива, и да влязат в някакъв нормален разговор с останалите. Защото реваншът не е добър съветник в политиката. А го виждам и при едните, и при другите. Това може да продължи до безкрай. Наистина, ние не сме имали досега такъв период, в който да има четири служебни правителства с перспективата за още. Това означава разпад на държавността и политическата система.

- Защо не можаха да се обединят около декларацията на ПП - в нея имаше формулирани такива цели?

- Не е заради текста на декларацията, а заради поведението на “Промяната” към ГЕРБ. Сега им се връща.

Нещо подобно имаше през 2005 г. Тогава НДСВ игра много тежка контра на БСП в първия мандат и после дори не посмяха да си предложат те вариант във втория, защото се видя, че ще им се върне тъпкано. И така, естествено, се отиде към третия вариант.

- Сега ситуацията се повтаря, но шансовете на третия мандат май не са особено големи. Възможно ли е да се намери все пак съгласието да се излъчи правителство и каква е успешната формула според вас?

- Само теоретично има шанс. Поне аз не виждам някой да работи по темата сериозно. То не става от днес за утре. За да се съберат през 2005 г. трите партии, а и тенденцията беше за четворна коалиция, ние бяхме водили диалог в продължение на месеци. Второ, самата процедура беше отработена така - те подготвят проектокабинета с програмната декларация и в едната ръка аз давам мандата, с другата ръка те ми връщат папката с министрите, като зад кандидата за премиер стоят партийните лидери като знак на подкрепа. Това сега ми е трудно да си го представя. Ще бъде чудо, ако се случи.

- Тогава вие бяхте сочен за архитект на тройната коалиция, а сега президентът Румен Радев не желае да се намеси в процесите. Трябва ли той да заеме по-ангажираща роля?

- Въпрос на стил е. Аз не съм могъл да си представя, че мога да оставя нещата да се развиват на самотек и партиите да се оправят както намерят за добре. Между другото тогава напрежението между потенциалните участници в коалицията беше наистина много сериозно. И трябваше много време, много неформални разговори, официални консултации. Но това е било моето разбиране. И за 10 г. по мое време не се случи служебно правителство. Сега вече са четири служебните правителства, това е вече прекалено.

- Умишлено ли се търси служебно управление? И зад поведението на Радев прозира ли желанието за президентска република?

- Чувам политолози да се опитват да обосноват такава теза. Не мога да кажа, че това е позиция на президента Радев. И не бих го посъветвал да я отстоява, да преследва подобна политическа цел. Първо, защото тя е непостижима. Президентска или, както Дюверже казва: полупрезидентска република - той много добре е разказал визията за една такава форма на управление, предполага наистина да се направи дълбока промяна в конституцията, да има ВНС, на което партии като БСП, ДПС да гласуват “за”, а аз не виждам как ще се случи. А що се отнася до дясното, те са били по-скоро за обратното - парламентът да избира президента. Тоест няма да има подкрепа за такава идея.

И второ, което е по-важно, аз не мисля, че подобна идея би била работеща, по-полезна. И нека партийните функционери да не се измъкват с тази теза от блатото, в което сами се натикаха за невъзможността да намерят разумни и работещи решения. През годините се видя, че българската парламентарна република може да работи нелошо. Давам за пример времето на управлението на царя и на тройната коалиция, когато имах честта да бъда президент. Тогава нещата работеха и България имаше международен авторитет, политическо спокойствие, социална политика. Защо тогава да може, а сега не? Ако ще отиваме към радикални варианти - да се върнем към идеята на Кимон Георгиев за закриване на партиите?! Това ще ни реши ли проблемите? Не мисля!

- Какъв е изходът от тази политическа криза? На кого президентът трябва да даде третия мандат, за да се случи правителство наистина?

- Това е анализ по-скоро за политолози. Би могло и би трябвало да се случи с всяка една от останалите партии след второто място, ако наистина могат да седнат и да се разберат. Ако ще се надлъгват, то тогава всеки би могъл да изхарчи този мандат. Затова и не искам да давам прогнози.

Но дори и да се случи, това правителство ще бъде еднодневка, ден до пладне. Ще се повъртят няколко месеца, ще се изпокарат, защото пред България има много тежки проблеми, по които те са на различни мнения. И не е бюлетината, която ги разделя. Войната е тежък проблем, енергийната криза, икономиката.

- Не е ли все пак по-добре да се състави правителство, макар и с кратък живот - до местните избори например, за да се премине през кризисните месеци?

- Самото споменаване на местните избори показва, че тези, които са вътре, а още повече тези, които остават извън правителството, ще мислят само за това как да спечелят местната власт. Така че ще се дебнат и нещата ще отиват все по̀ на зле. Няма смисъл да се правят експерименти.

- Но нови избори сега ще родят ли по-различна ситуация в парламента?

- Никой не би могъл да го обещае. Но със сигурност новите избори биха могли да поразбутат нещата, да понаместят други, и може би да извадят нови политически фактори.

- Т.нар. Нова левица ли визирате? На първата ви среща видяхме основно стари муцуни...

- Новата левица беше онова образувание, с което стартирахме преди 25 г. Сега по-кратко, но по-убедително говорим за Левицата. Там има много качествени хора. Има и много млади хора, които, уви, не видяхме на президиума тогава. Но те постепенно ще излизат на преден план. А в това, че по-опитните помагат, няма нищо лошо. Имаше един хубав руски филм “На бой идут одни старики” - само старците влизат в битката. Но това в кръга на шегата. Аз не деля и никога не съм делял на млади и стари и съм успявал с подкрепата и на едните, и на другите.

- Ключов въпрос обаче са отношенията с БСП. Вече е ясно, че с Нинова начело на партията левицата ще е без БСП и може би затова първата сбирка приличаше на помпане на мускули на вътрешната опозиция.

- Левицата може да се случи без това ръководство на БСП. Нужна е трансформация и коалиция. Преди 25 г. моята теза беше, че за да успеем, е нужна промяна. Сега това стана мръсна дума, затова говорим за трансформация - задължително условие за левицата, ако искаме да се върнем в мача. Как ще стане това, аз вече съм встрани и не мога да давам съвети на колегите от БСП. Българските социалисти са достатъчно зрели, но трябва да разберат, че това е последният шанс. Не вярвам да се случи, но и Корнелия Нинова трябва да се замисли може ли да си позволи още една тежка загуба. Едно време второто място беше поражение за БСП, а сега петото се оценява като успех. И като се позовавам на едното време - нека да припомня поведението на Александър Лилов, светла му памет, който загуби едни избори и си подаде оставката. И от това БСП се възроди. За съжаление, тази традиция остана в историята, а без нея ще последваме примера на средноевропейските социалдемократически партии. Къде са полската, унгарската, чешката левица? Няма ги.

- Нинова най-вероятно ще остане лидер и след конгреса през февруари. Тя обяви амнистия и ви покани обратно в партията, прави и стъпки за обединение на лявото около БСП. Май на изборите вляво ще има две писти?

- Това, което предложи г-жа Нинова, беше един ден преди сбирката на левицата - много елементарно, някакъв финт. Второ, макар да не се е случило по нейно време, тя като председател би трябвало да знае, че ние бяхме изключени с решение на Националния съвет от 7 март 2014 г. И ако искаха да направят жест на добра воля към нас, можеха да отменят това решение.

И трето, това предложение ми намирисва на левосектантство. Това е коалиционната визия на БКП от 20-те години, когато са призовавали социалдемократи и земеделци против партийните си ръководства да се влеят в БКП. Не! Ние не сме само тези, които са изгонени и напуснали, има много традиционни социалдемократи, има хора с ляво мислене, които не са били членове на БСП. Нищо по-естествено от това, както ние го направихме преди време, да създадем широка коалиция, с много толерантни отношения помежду си и да дадем шанс за равнопоставеност. Това е ключът. А не да се влеем, може би да целунем ръка и да бъдем приети наново. Не! Това не е сериозно!

- Ако вътрешната опозиция не успее на конгреса на БСП да свали Нинова, очаквате ли разцепване на партията и към вас да се присъединят някои от знаковите лица?

- Не бих искал да правя спекулации, ще говорим, след като мине конгресът. Всяко разсъждение в едната или другата посока би могло да създаде напрежение. Но на този конгрес трябва да стане полемика не просто за това как да се явят на изборите, а за това как програмно да изглежда БСП. И още по-важно - да стане сблъсък, в добрия смисъл, между сегашния лидер и алтернативите, защото освен Костадин Паскалев виждам няколко души с качества на водачи. Надявам се да има ясно изразено лидерство. И за един нов избор трябва да има “равен старт”.

- Но такъв дебат в дневния ред на конгреса не е предвиден засега.

- Това означава, че ще се опитат да оспорят процедурите. Това също е повод за дебат. Както казват математиците - когато една задача няма решение и се докаже, това също е решение. Ако се види, че яростно се съпротивляват срещу идеята за промяна в ръководството, респективно в устава и начина на избора, то това означава, че някой се окопава все повече и повече, докато стигне дъното, че и оттатък.

- Вие ли сте архитектът на тази идея за Левицата? Какво ще представлява тя в крайна сметка - коалиция или нов политически субект?

- Ще се разбере скоро. А аз подкрепям усилията на една немалка група хора от БСП и такива от другите леви формации.

- На срещата в НДК липсваха знакови имена от вътрешната опозиция в БСП като Сергей Станишев? Бихте ли работили с него отново?

- Ако г-н Станишев иска промяна, тогава да подкрепи трансформацията и след това да търси реализация на собствените си амбиции. Преди първия форум ме питаха как бих погледнал на присъствието на Станишев и аз имах само една молба - да не ни поставят един до друг. Иначе е добре дошъл всеки, който може да помогне, колкото и непримиримо да сме спорили.

Визитка:

• Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област
• Завършил е история в СУ “Св. Кл. Охридски”, има докторска дисертация
• Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
• От 1996 до 2001 г. е председател на БСП
• От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата на поста
• В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ
• Женен, с двама синове и петима внуци