През 1979 г. бил горд: Боже мой, българин в Космоса с моето хоро

- Г-жо Рашева, познавали сте Дико Илиев. Какво ви се е запечатало в паметта?

- Спомените ми са много. Но не мога да забравя как на честването на неговата 85-годишнина в Оряхово той се изправи да дирижира Дунавското хоро. Вече беше сляп. Музикантите си бяха приготвили партитурите и започнаха по негов знак.

Всъщност на всички празници в Оряхово се свиреше в началото и в края Дунавското хоро. Може би защото е свързано с нашия регион. Даже и

на неговото погребение

три оркестъра

изпълниха това хоро

и “Сливенци при Драва”.

- Как работеше той с хората?

- Не съм срещала такъв човек - и добър, и умен. Превъзхождаше много висшисти, въпреки че беше с начално образование. Мъдър беше и земен. Всички му казваха “бай Дико”, въпреки че беше прието да му се говори на “другарю Илиев”.

Преди 1989 г. след всички манифестации никой не си тръгваше. Чакаха да засвирят Дунавското хоро. Духовият оркестър пристигаше последен. И мало, и голямо играеше.

- Говорили ли сте с него за авторски права?

- Никога не е споменавал. Хора са го питали: “Как се чувстваш, като не те признават за композитор?”. На което той отговаряше: “Това толкова ли е важно?

Важното е, че хората

ми се играят”.

- Някой от децата и внуците му има ли неговия талант?

- Най-малкият му внук Румен свиреше на валдхорна. Сега обаче замина за САЩ и там се занимава с друго. Дъщеря му Александрия беше разкошен човек. Като засвиреше първото хоро, всички ставаха прави, но никой не започваше да играе, чакаха я да поведе хорото. За съжаление почина през 2001 г. Тя беше геолог. Имаше страхотно чувство за хумор.

- А какви бяха шегите на Дико Илиев?

- Може да е разказвал вицове, не съм попадала в такива компании. На тържества той разказваше спомени от духовите оркестри. Имахме един много пълен музикант - казвахме му Септемврийчето, който беше на баса. Подхождаше му, защото беше много едър. С него се шегуваше, даже му беше написал хоро – “Олеле, бате Иване”.

- А коя беше любимата му песен?

- Любимата му песен беше “Пусни ми, мари лельо, Тодорка, двама на лозе да идем”.

- Кое му беше любимото хоро от неговите?

- Казваше: “Виж, човек, който има много деца, си ги харесва всичките.

И аз си харесвам

всичките хора”.

- Какво ви е разказвал за срещата с Тодор Живков?

- Разказвала ми е Александрия - как е пожелал да дойде, а бай Дико казал: “Аз трябва да се обръсна, да сложа ризата, вратовръзката, възела”. Той винаги ходеше костюмиран. После, когато Живков е отишъл, го е разпитвал за живота му. Останал изненадан, че човек от народа е написал това хоро, дето цяла България го играе и го има и в Космоса.

Действително, когато космонавтът Георги Иванов полетя и съобщиха, пуснаха по радиото Дунавското. Мисля, че и в космическия кораб го бяха взели. Бай Дико беше много щастлив: “Боже мой, българин в Космоса с моето хоро!”

- Весел човек ли беше?

- Много весел.

- Какво обичаше извън музиката?

- Отглеждаше цветя. Винаги имаше с какво да те почерпи, като те покани вкъщи. Дали ще е печена тиква, ако е есента, дали през пролетта саламура от риба. Освен че обичаше цветята, обичаше и да кулинарства. Неговите съседи ходеха често при него за рецепта, защото готвеше много добре.