- Доц. Кунчев, лекари сигнализират, че педиатриите са пълни с пациенти. Какви вируси върлуват в момента?

- Това е уникален сезон, тъй като се случва след пандемията. Сега всички вируси, които 2 г. бяха потискани благодарение на ковид мерките, си възвръщат силите. В момента имаме едновременна опасна циркулация на COVID, на два вида грип и на куп други респираторни вируси. При малките деца на първо място е респираторно-синцитиалният вирус. Той е доста неприятен, тъй като засяга бронхиолите - най-малките разклонения на дихателната система, и предизвиква тежки заболявания, които често изискват болнично лечение. При по-големите срещаме парагрипни, риновируси, метапневмо- и аденовируси. Така един коктейл от респираторни вируси циркулира сред нас.

- За кои възрасти са най-опасни?

- Няма възраст, която е пощадена. Рискът е различен. Основният проблем са малките деца и особено тези, които често боледуват. Вирусите са опасни и за хора с хронични заболявания. Всъщност не възрастта е толкова ключова, колкото индивидуалното състояние. Ако са налице декомпенсирани тежки придружаващи заболявания, разбира се, че ще имаме по-голям риск от развитие на усложнения.

- Как да се предпазим от тези вируси?

- Това не е лесно. Тъй като са рeспираторни, те много ефективно и лесно се предават, бързо се разпространяват. Но не сме абсолютно безсилни. Най-лесно е срещу тези от тях, за които има ваксини. За съжаление, става въпрос само за грипния вирус и то за някои щамове. Слава богу, тази година съвпадат напълно с включените във ваксината и имунизираните могат да са спокойни. За останалите вируси няма ваксини, няма и да има скоро. Те са твърде много и твърде изменчиви. Но пък имаме възможност, ако принадлежим към някоя рискова група, да ограничим контактите си. Изключително важна е добрата лична хигиена - миенето на ръцете. При децата не само въздушно-капковият, но и този път на пипане има значение за предаване на заразата. Носене на маски на обществени места и там, където се събират много хора. И сега така го правят хора, които знаят, че са по-рискови. Общото укрепване на организма включва много неща - те изглеждат много общопознати, но всъщност са много ефективни. Започваме от каляването на организма и добрата физическа активност, балансираното хранене и не на последно място - приемането на различни имуностимулатори. Това е сезонът, в който организмът се нуждае от тях. Слава богу, голяма част са изцяло на растителна основа и нямат противопоказания. Може да се ползват свободно от всички възрасти. Разнообразието е голямо, а и има много доказали ефективността си през годините. Много е полезно през този сезон да подпомогнем малко организма и защитните му сили.

- Грипът също циркулира, наскоро казахте, че пикът му ще е в края на януари - началото на февруари. Трябва ли да се тревожим?

- Не, с грипни епидемии се срещаме почти всеки сезон. Последните два бяха изключение, защото COVID беше изтикал настрани всички други вируси. Сега влизаме в такъв. Колко ще е интензивен, ми е трудно да кажа. Може да е малко по-интензивен на база на това, което се случи в другите страни, най-вече в Южното полукълбо. Данните от Австралия и Нова Зеландия показаха горе-долу с една трета по-тежка от средната епидемия. В Северна Америка, където най-рано почна епидемията, отчитат по-рано начало с около три седмици. Това обаче не е показател за по-тежко и драматично протичане. Засега не откривам такива данни. Ще продължи да се повишава заболеваемостта, много е вероятно пикът на епидемията да е в началото на февруари. Пак казвам, че той може да не е толкова фатален. Много са далече данните за усложненията и смъртността при най-тежкия грип от това, което се случваше при пандемията от COVID.

- Колко по-ниска е смъртността от грипа в сравнение с COVID?

- Около 4-5 пъти.

- COVID все още не си е отишъл, Китай отново е залят от вируса. Може ли там да възникнат нови мутанти и да очакваме нова вълна?

- Избягвам да правя прогнози. Не е изключено, но е малко вероятно. Той - независимо дали в Китай, или някъде другаде ще продължава да създава нови варианти, както и другите вируси. Това е тяхна особеност, която им дава предимство. Дали ще се стигне до ситуация, която да носи особени рискове, не мисля. Смятам, че отмина ерата на COVID, освен ако не успее да извади някой невероятен щам с невероятни качества, с много тежко протичане и изключително бързо предаване, но е малко вероятно.

- В цял свят се говори за постковид, дали някъде у нас се анализира информацията за броя и видовете на постковидните изменения? И какво е лечението?

- Опитваме се с някои от колегите в катедрата по епидемиология, то и в световен мащаб гледам, че е трудно. Не за друго, а защото постковидът е изключително разнообразен. Засяга всичко - няма система, която да не засяга. От косопад, през усложнение на някои основни заболявания - сърдечни, бъбречни, до психични състояния - бърза уморяемост, депресия, отпадналост. Установяваме го навсякъде. Няма специалност, върху която да няма отражение. Усложненията са късни, дълги и трудно се поддават на лечение.

- Имаше идея да се създаде клинична пътека за постковидни заболявания, докъде стигна тя?

- Няма как да се направи клинична пътека за нещо, което може да даде какви ли не отражения. Хората, които имат нужда от помощ, попадат в болница и се лекуват по някоя от другите съществуващи пътеки.

- На една конференция казахте, че здравното министерство ще насочи усилия да популяризира ползата от ваксините най-вече сред групите на “интернет майките” и здравно неосигурените. Разкажете повече за това.

- Интернет се очертава като основния канал, по който хората получават лъжлива информация.

Това не е нищо ново, само че нашите възможности там да присъстваме - да даваме информация, да отговаряме на въпроси, са ограничени. Нямаме толкова хора, нито технически възможности. Само че това е необходимо. Виждам, че все повече неправителствени организации се захващат с тази дейност, което е чудесно. В министерството пишем стратегия за повишаване на ваксиналния обхват, където искаме да поставим и този въпрос. Той обаче е тема за дългосрочна политика, не може да стане за месеци, нито за година-две. Идеята е да насочим усилията за следващия период от 5-10 г. да се знае къде са тесните места.

- Кои са най-често търсените ваксини сега?

- Тази година интересът към грипната ваксина беше много висок, чак изненада и вносителите, и нас донякъде. Трета година внасяме по нашата програма, с която осигуряваме имунизации на хората над 65 г. Те обаче свършиха за десетина дни. Много големи бяха заявките за имунизации при някои от личните лекари, те си получиха ваксините, някъде дори бяха недостатъчно. Това е радостно, че има такъв интерес. Всички трябва да знаят, че с ваксините не е като с другите препарати. С ваксините не може да кажеш “трябват ми” и да отидеш да ги вземеш от склада. Те се произвеждат по заявка година и половина по-рано и няма как изведнъж да се внесат по-големи количества. Стремежът ни за догодина е да увеличим това количество от 190 хил. Тук опираме до разбиране от страна на финансовото министерство, на управлението на държавата, че това е приоритетен въпрос. Това е програма, която трябва да бъде продължена, касае обновяването на ваксинационния календар, включването на варицелната ваксина, защото до края на годината ще минат 30 хил. случаите на варицела. Въвеждането най-вероятно на пневмококова ваксина пак за възрастните хора, защото това е най-честата причина за тежки пневмонии и смърт при тях. Има много неща, които може да се направят, всичко е свързано и със средства. Опитваме се да очертаем все пак важните стъпки, за да може до година-две да се свърши работа.

- До личните лекари обаче е стигнала информация, че другата година програмата за противогрипните ваксини няма да бъде продължена. По думите ви явно все пак ще има ваксини?

- Това ще е катастрофа, ако се случи. Ние дълги години бяхме единствената страна в Европа, която нямаше такава програма и не осигуряваше на възрастните хора ваксини. От три години я имаме и ако позволим това да спре, би било голям удар за тях. Не вярвам, че ще се случи, не вярвам, че има политик, който да каже: “Не, няма да се грижим за нашите родители, за нашите баби и дядовци”. Така че ние сме подготвили програмата и остава само тя да бъде официално приета и наистина да бъдат осигурени средствата.

- Почти три години след началото на пандемията не трябва ли важните хора в здравеопазването да признаят грешките и слабостите на здравеопазването у нас?

- Не знам дали има нещо за признаване. Две години медиците издържаха геройски и приемаха рекорден брой хора. В самото начало по-мощни държави от нашата се сблъскаха с абсолютно същите проблеми. Всички минахме по този път, и от болниците, и от РЗИ дадоха максимума, за да преминем през тази буря възможно по-леко.

- Смъртността остана една от най-високите, говори се, че много са непоставените страшни диагнози в този период? Как може да бъдат отстранени?

- Очевидно е висока смъртността, сравнявайки се с други страни. Все пак трябва да погледнем на какъв фон е регистрирана тази смъртност.

Интервю на Константина Костова