Според изследователя Христо Красин той бил роден в село Себища

Има версия, че Ататюрк е от български произход. Това е записано дори в енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 г. Там се казва, че родителите на създателя на турската република са българомохамедани от Солунско. В този край още има хора, които заявяват, че са рода с Ататюрк. В Гърция Кулов е срещал българи мохамедани, които също твърдят, че са му роднини.

„Ние сме български селяни от Солунско. Викат ни помаци, защото сме помагали на турската армия в османско време. Ататюрк е от нашето коляно.”

С тези думи посрещнаха екипа ни жителите на одринското село Азатлъ, писа преди време Кулов в smolyan.bgvesti.net. Това е най многолюдното българомохамеданско село в Одринско. От България са и населилите околностите на Текирдаг и Люлебургаз в Европейска Турция, допълва авторът.

Изследователят Христо Красин пък в книгата си “Има ли турци в България” твърди, че Мустафа Кемал е роден в село Себища – област Голо бърдо, разположена между днешна Албания и Македония. В това село живеят само българи мохамедани, единствен ходжата навремето знаел малко турски. Според руския учен Афанасий Селишев в цялата област нямало дори един турчин.

Там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде

Името на хубавицата е от староперсийски произход и значи “Обичано цвете”. Те били деца на заможни родители, охридски търговци, а от техния брак се родил Мустафа. По-късно семейството се мести в Солун. Има и версия, че само Зюбейде е българомохамеданка.

Българския разузнавач и дипломат Сребрен Поппетров пише поверителен рапорт № 54 до министъра на външните работи за обиколката си в областта Малесия на 14 август 1930 г., където е изпратен с разузнавателна мисия. Той докладва, че в село Себища се е срещнал и разговарял с роднини на Мустафа Кемал. Никой от тях не знаел турски, въпреки че се опитвал да им говори на този език. Те си приказвали на български и му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговийка и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун. Научил десетина турски думи от местния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и започнал работа в тамошната митница.

Самият Ататюрк е единственият държавник от Балканите, който многократно е заявявал не просто привързаността си към българския народ, а е изтъквал силната си любов към него. Нещо повече, той признава, че в детството си е играл

само с българчета.

Но защо само с тях? Може би защото други наоколо не е имало. Дали с думите, цитирани във в. “Утро” от 22 октомври 1931 г, не е искал да подскаже именно това. Ето ги: “Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция.„

Българи с ислямско вероизповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди 6 години сайтът на град Първомай. Тогава лидерите на двете общности били в лют спор към коя от тях принадлежи Бащата на турците. Първите се позовават на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му “Помаците”.

Алианите пък посочват като аргумент името на баща му - Али Реза. Според изследователката на алианската общност у нас Невена Граматикова, която самата е от такъв произход, възрастното населеление в областта е убедено, че Ататюрк е последовател на Али. Даже през 30-те години на ХХ век доста алиани са се изселили от България в Турция с мисълта, че тя се управлява от техен човек.

Учени установиха, че и по южните склонове на Родопите живеят българомохамедани, изповядващи алевизма. Още през 1943-44 г. бъдещият патриарх Кирил е изследвал Южните Родопи и открил села с българомохамедани алевити.

Интересни са всички аспекти на топлата връзка на Мустафа Кемал с България.

Той е военен аташе у нас веднага след Балканската война

Въпреки това тук е заобиколен от приятели, сякаш е сред роднини, както сам казва.

Майор Мустафа Кемал идва в София на 28 октомври 1913 г. Умният и обаятелен офицер става близък приятел с редица бележити българи. Сред тях е и д-р Васил Радославов, който става министър-председател. С главнокомандващия на българската армия през наближаващата Първа световна война Никола Жеков често са на раздумка в аперитив “Копривщица”. Мустафа ни най-малко не е враг на алкохола. Алианите впрочем изпълняват някои от ритуалите си с почерпка.

Не е трезвеник и полковник Жеков. На по една-две-три люти анасонлийки с мезе те обсъждат всички аспекти на стремително променящия се свят, като особено ги вълнуват процесите на Балканите.

“Засягахме всякакви въпроси - религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги реализира”, пише в своите спомени генерал Жеков.

Ето и част от това, което Ататюрк казва пред в. “Джумхуриет” от 27 ноември 1930 г., публикувано и в томчето със събраните му речи и съчинения:

“След Балканската война заминах в качеството ми на военен аташе за София, гдето останах около една година. С българите успях да вляза в близко съприкосновение и установих връзки, наподобяващи тези между членове на едно и също семейство.

Тези връзки оставиха в моята памет трайни спомени. Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено, в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. От тогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели вече и остарели политически течения, нито турците, нито българите не вярвам да отдават значение.

...Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите.”

От тази гледна точка едва ли е случайно, че и голямата любов на Ататюрк - Димитрина, също е българка.