Любовта между тях обречена заради бащата на Димитрина, който е доскорошен военен министър

Месец след пристигането си в в София Кемал Ататюрк среща любовта на живота си. С 21-годишната красавица Димитрина Ковачева са представени един на друг в Градското казино в края на ноември 1913 г . И двамата са като омагьосани един от друг. Турският военен аташе е очарован от усмивката, излъчването и изключителната начетеност на Мити, както викат галено на изящното момиче. Тя току-що се е върнала от обучение в странство. В швейцарския град Нюшател изучавала хуманитарни науки.

“Една от най-хубавите българки, вдъхновила бележити мъже и поети” , казва за нея писателката Лиляна Серафимова в своя книга, където за първи път разказва тази история, изскочила от архивите и спомените на съвременици. Описва Мити така: “Имаше миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата закачливост на пораснала девойка, ту с нежна, едва доловима меланхолия, неприсъща на възрастта й”.

Има само една „малка“ подробност, която е фатална за двамата влюбени. Димитринка е дъщеря на доскорошния военен министър ген. Стилиян Ковачев.

Той е български военачалник от голяма величина, който по-рано същата година е разгромил жестоко турската армия. Това става в битката при Булаир, която е прелюдия към триумфа с превземането на Одрин. Там с вика „Смърт на поганците” едва десетина хиляди български войници сразяват 37 355 турски. След битката противниковият военачалник Фехти бей – в знак на почит пред таланта и доблестта на българския генерал, му подарява револвера си, един небивал жест.

Смайващото в тази битка е, че на бойното поле падат 5000 турски войници, а 10 000 са ранени, докато българските загуби са нищожни - 114 убити и 437 ранени. Народният поет Иван Вазов посвещава на битката стихотворението “Булаир”, в което казва: „Ново име в историята световна/ наший меч записа най-подир, /нова слава в славата гръмовна: Булаир”.

Та по дъщерята на този славен генерал се захласва младият, напет и елегантен турски майор. Мечтата му да я вземе за своя жена е

една предварително

загубена битка

Всъщност Мустафа Кемал е много ценен от бащата на Мити, който дълго време няма възражения галантният офицер да слуша захласнат как тя свири на пиано, да я води на музикални вечеринки, на разходки из Бояна, да карат кънки на зимната пързалка на езерото “Ариана”. На новогодишния бал с маски в царския дворец в навечерието на 1914 г. двамата лудо танцуват през цялата нощ и влизат в устата на хората. Днес блузата, с която тя е облечена тогава, е в музея на Ататюрк, подарена от роднините й.

Турският военен аташе твърде често гостува и в дома на генерала, където е приеман като син. Всички наистина живеят като едно голямо задружно семейство, докато...Един прекрасен ден младият офицер

предлага брак на Димитрина

Тя също е лудо влюбена и приема, разбира се, като го подучва веднага да поиска ръката й от нейния баща. Като знае топлото му отношение към блестящия Мустафа, тя наивно вярва, че татко й с истинска радост ще се съгласи на този брак. Изобщо не е познала.

Любимият й влиза в кабинета на генерала и храбро иска ръката й.

Спокойно, но твърдо ген. Ковачев отговаря на кандидат- жениха, че такъв брак категорично не е възможен. Той уверява, че високо цени младежа, но верските различия са непреодолим препъникамък пред тяхната любов, а той не иска да направи дъщеря си нещастна. Пропуска да каже, че войниците и офицерите му , които съвсем скоро са се били жестоко срещу турците, а навярно им престоят още такива боеве, ще приемат това сродяване като лична обида.

Бъдещият Ататюрк обаче е достатъчно умен, за да го разбере и сам. Той все пак прави опит да пробие отбраната на генерала и изстрелва въпроса: “Смятате ли, че доводите против нашата женитба са по-силни от чувствата на Мити?” Бащата е твърд: „Съжалявам, но има неща, които предварително са обречени.” По-късно инструктира жена си:

“Кажи на Митето, че не бива да се среща повече с Кемал. Няма да има женитба! Край на тая история!” Това, разбира се, е заповед.

Старият генерал навярно също е трогнат от тази история и отстъпва само една малка крачка назад. Той склонява да разреши последна среща на дъщеря си с нейния любим.

Двамата се сбогуват завинаги в сладкарница “България”. Болката им е дива и не знаят какво да си кажат. Кемал целува ръката й и казва: “Довиждане, Мити! Вярвам, че пак ще се срещнем.” Съдбата обаче има съвсем други планове за двамата и това е последната им среща. “Ти и само ти ще останеш жената на моя живот”, заклева се влюбеният и спазва обещанието си. Софийската клюка твърди, че Кемал дава и последната си стотинка, за да изпрати на Димитрина като прощален подарък един файтон, пълен е с рози, а също че след година пробва пак да умилостиви генерала, но отново удря на камък.

В Турция пък приказват, че Ататюрк е отказал за се ожени за дъщерята на султана.

Нещо, което надали някой някога е правил. Ататюрк се жени по политически причини за красива и начетена юристка Латифа Ханъм, завършила в Париж, но почти не живее под един покрив с нея. Бракът е разтрогнат две години след сключването му. След това има безразборни връзки, отдава се на алкохола и може да се каже, че е нещастен в личния си живот.

Ататюрк умира в самота

Казват, че сред личните му вещи имало една единствена снимка - тази на българската му любима.

Градската легенда гласи също, че Димитрина се поболява от отказа на баща си. След време я сгодяват за известния адвокат Деян Деянов, с когото по-късно вдигат сватба. Той става депутат, но не в особено подходящ момент. След 9 септември 1944 г. е интерниран и семейството се премества с него в провинцията. Димитрина става майка на три деца.

Само веднъж Ататюрк пише на Мити, като й изпраща романа “Чучулигата” на Рашат Нури, една прочута в Турция трагична любовна история ала Ромео и Жулиета.