Увлечени от емоциите, двете водещи партии сами се вкараха в капана

Увлечени в страстите на ръкопашния бой, ГЕРБ и “Продължаваме промяната” май загубиха от поглед своя истински, изчистен от емоцията интерес. Техният неуспех да се договорят прилича на най-глупавото решение в т. нар. дилема на затворника от Теория на игрите.

Читателят е начетен, но да напомня за тази дилема. Иван и Драган са извършили кражба и са арестувани, но следователят няма достатъчно доказателства. Ако и двамата не признаят нищо – излизат на свобода. Разпитите се водят в отделни стаи. В едната следователят казва на Иван: “Ако си признаеш, няма да повдигам обвинения срещу теб, а само срещу Драган. Побързай, тъй като ще предложа същото и на него. Ако той признае, а ти не – очакват те 10 години в Софийския затвор. Мисли!”

И Иван се замисля: “Ами ако оня хубостник ме предаде? Може ли да се има доверие на крадец? Я по-добре да пропея пръв!” В другата стая Драган също пропява, следователят потрива ръце и двамата получават по 8 години поради смекчаващи вината обстоятелства – признали са си все пак.

После в килията си бият главите в стената – как можахме да сме толкова тъпи? Ако си вярвахме, сега щяхме да сме в дискотеката с гаджетата!

По същия начин ГЕРБ и ПП много скоро ще си бият главите – защо не се договорихме? Как можахме да изберем най-глупавия вариант?

Според мен ГЕРБ направи някакъв опит, но ПП като че ли наистина си обърка приоритетите. Защото към какво се стреми една политическа партия? Към властта. Както лисицата се стреми към кокошарника, така политическата партия се стреми да овладее държавата по силата на своята природа. Загуби ли този инстинкт, значи е болна и има нужда от лечение.

Ако при първия или втория мандат двете партии бяха съставили правителство, можеха да си поделят по 50 процента от властта. Заедно те имат 120 депутати, трябваше им само 1 – или някой отлюспен ронин (самурай без господар, като например Божанков), или някоя по-скромна партия, която ще се задоволи с едно министерство. А може би просто 1 депутат от другите партии да не се яви при гласуването. Президентът им даде 2 месеца да мислят и да спазарят всички детайли. Но, уви – Радев в кошара не вкарва.

След като профукаха 2 прекрасни възможности да вземат по 50 на сто от властта, остава последната възможност за 33 на сто. С третия мандат най-вероятно в играта ще се включи партията на Стефан Янев, зад когото всъщност стои президентът Радев. Вместо двама политически врагове, вече ще имаме трима, които трябва да бъдат партньори.

Както знаем, и Радев, и ПП са врагове на ГЕРБ и Бойко Борисов, от доста време го чегъртат. Но от известно време Радев е враг и на ПП. Неотдавна го обяви официално, като нарече нейните лидери “шарлатани”. Получава се перфектен триъгълник на взаимни вражди и партньорство, нещо като триумвирата на Помпей, Крас и Цезар в Древния Рим. Знае се как завършва.

Пардон, този триъгълник не е равнобедрен, а правоъгълен, при което Радев е хипотенузата, защото неговата страна е по-дълга. Това е така, защото той притежава своите инструменти на властта, към които чрез Стефан Янев ще добави и една трета от изпълнителната власт. Нещо повече, ако и с третия мандат не се състави правителство, неговото не се губи – той получава не 33, а 100 на сто от властта за още 3 месеца. Това му дава 2 пъти по-силна позиция при евентуалния пазарлък за премиерския пост, министерствата и зам.-министрите.

Третият мандат е много по-лош и за ГЕРБ, и за ПП. Изпуснаха питомното, сега ще гонят дивото.

Уви, първият мандат вече е в историята, а по всичко личи, че и вторият се е запътил натам. За да се получи коалиция, маскирана като “експертно правителство”, ПП трябваше да заложи на неутрален премиер. Предлагайки член на своето партийно ръководство, ПП затръшна вратата.

По всичко личи, че и ПП, и ГЕРБ отиват към четвъртия вариант - нови избори.

Но тогава Радев получава не 33 на сто, а всичките 100 на сто от изпълнителната власт за още 3 месеца. Да не забравяме, че в тези месеци няма да има парламент, който да го спре, ако реши да подложи бананова кора я на ПП, я на ГЕРБ, я и на двете. Нали все пак не се обичат.

Сигурен съм, че и ГЕРБ, и ПП разчитат на по-добро представяне на следващите избори. Може би техният план е да избегнат вината за тежката зима. Но както казваше боксьорът Майк Тайсън – може да излезеш на ринга с перфектен план, но щом те ударят в лицето, планът отива на кино.

Ами ако президентът пак назначи Бойко Рашков за вътрешен министър и той се заеме със своето дело с удвоени усилия? Този път ще е два пъти по-мотивиран - Гешев го вика на разпит, на война като на война. Или ако служебното правителство смени ръководството на “Информационно обслужване” по начин, който ще убеди и Кирил Петков в предимствата на хартиената бюлетина?

Оставиш ли се в ръцете на своя душманин, глупаво е да очакваш постлан килим. Борисов според мен си дава сметка, че партията му едва ли ще надскочи с много 25-те процента, значи пак ще е там, където беше на 2 октомври.

Но Киро и Асен май не усещат, че партията им е тръгнала надолу по траекторията на “Има такъв народ”. Както се казва в покера, те “влизат с всичко” на чифт седмици и всички им знаят картите.

Струва ми се, че на избирателя му омръзна от принципни борци с корупцията, които ритат властта неуважително. Тези хора, казва си избирателят, нито искат, нито могат да управляват. Което е по-лошо, спадът на ПП ще се компенсира от възхода на партията “Възраждане”, която обещава да ги разпъди всичките. За нея самият термин “коалиция” е мръсна дума.

И може би има основание, но при партийнолистовата избирателна система без коалиция не може да се управлява. И в същото време тази система прави коалицията невъзможна, защото превръща партиите в машини за чегъртане на другите партии.

В самото начало на прехода, когато демокрацията още прохождаше, големият френски политолог Морис Дюверже изнесе лекция в Софийския университет по покана на неотдавна прекръстената катедра по научен комунизъм. Цитирам от лекцията:

“И все пак бъдете внимателни, защото пропорционалната избирателна система не би попречила на тези формации (тогавашните СДС и БСП) да се делят при съответното желание – процес, който би довел вашия режим до безпомощност. Единствено мажоритарната система, практикувана от страни като Великобритания и Франция например, гарантира трайното установяване на последователни смени на правителства, избрани от гражданите по време на законодателни избори, подкрепяни или отхвърляни от същите тези граждани по време на следващите законодателни избори.”*

“Процес, който би довел вашия режим до безпомощност” – гениално пророчество, което черпи от богатия опит както на самата Франция, така и на другите заблудени европейски държави.

Но кой у нас се учи от опита? Не и българските политици.

*Лекцията на Дюверже е публикувана в “Полупрезидентският режим”, 1995 г., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.