Ние още не сме усетили истинската криза - през цялата 2022 г. все още получавахме и руски газ, и петрол. Европа също. Тепърва през 2023 г. започва болезненото затягане на коланите. Колкото повече продължава войната в Украйна, толкова по-зле ще става. И колкото по-зле става, толкова повече на българските партии няма да им се управлява от свое име, а ще предпочитат да дърпат конците задкулисно.

Това е голямата драма на 2023 г. – няма ли най-сетне да свърши тази проклета война? И ако свърши, дали руските доставки ще тръгнат пак? Или ще пресъхнат завинаги?

Уви, опитът на XX и XXI век показва, че

подобни колониални войни не приключват само за година-две

Виетнамската война на САЩ продължи поне 10 години, но те поеха щафетата от Франция, на чиято съвест лежат най-малкото други 10. Зависи как ги броим. До 1964 г. САЩ държаха там няколко хиляди “съветници”, но след това запретнаха ръкави, нахлуха сериозно и си тръгнаха чак през 1975 година с прочутата сцена, в която американският посланик излита с хеликоптер от покрива на посолството в Сайгон.

Съветското нахлуване в Афганистан започна през 1979 г. и приключи през 1989 година - точно 10 г. Но ако не бяха дошли на власт Горбачов и перестройчиците, можеше спокойно да откара още 10. По онова време СССР имаше поне 5 пъти по-голяма армия от днешна Русия и не бе загубил нито едно сражение. Затова пък вече започваха вълненията в Прибалтика, Грузия, Нагорни Карабах, Казахстан. Просто Кремъл осъзна, че нищо няма да спечели в Афганистан, но има много да губи у дома.

Американското нахлуване в Афганистан започна през 2001 и приключи чак това лято – пълни 2 десетилетия. Нахлуването в Ирак започна през 2003 година, продължи интензивно до 2011 г., но и днес там присъстват “съветници”, частни армии и турски военни подразделения. Войната в Сирия принадлежи по-скоро в категорията на гражданските войни, но тя нямаше да е възможна, ако не бяха замесени редица държави от изток, запад, север и юг. Тя пък започна през 2011 г. и не се знае кога ще има траен мир, нито как.

Тези аналогии показват, че войната в Украйна може да продължи поне до 2032 г., а и оттатък. Ако настъпи истински мир през 2023 година, това ще е щастлив прецедент. Но и тогава възстановяването на доставките не ни е гарантирано. То ще е възможно

само когато Путин падне от власт

и на негово място дойде прозападно управление, което да повтори траекторията на Горбачов и Елцин.

Сега-засега нищо подобно не се задава на хоризонта. Тъкмо обратното, като че ли сред руския политически елит назрява още по-националистически преврат. Прозападните активисти са прокудени, затворени и спотаени. Преврат би могъл да извърши например чеченският диктатор Рамзан Кадиров, чиито лично предани чеченски бойци са преторианската охрана на Путин, разквартирувана в непосредствена близост до Кремъл.

Кадиров на власт в Кремъл? Би било странен парадокс,

но не и прецедент. Всъщност руската империя е най-силна, когато я управляват не-руснаци – Сталин, Екатерина Велика и цялата династия Романови, в която през 19-и век вече не е имало и капка руска кръв. Още основателят на древната Рус е чужденецът Рюрик и неговите потомци, последният от които е Иван Грозни. Но да се върнем в Украйна. Летоброенето на войната започва от 24 февруари 2022 година, но спокойно може да приемем за отправна точка 2014 г. с отцепването на Донецк, Луганск и Крим. В такъв случай тя се води вече 8 години. В тези 8 години в украинския народ се извърши бурен окончателен етногенезис, който Кремъл тъпо отказва да разбере и признае.

За 8 години украинците заприличаха на виетнамците по своята готовност да се бият докрай. Дружината на Путин пропусна да му докладва това и така целият руски елит се вкара в капана. Ако Путин оттегли войската от украинска територия, веднага пада от власт и едва ли ще оцелее физически. Ако не я оттегли - няма да има мир.

В интерес на САЩ е да държи Русия в капана колкото се може по-дълго. За да изтрие позора, Кремъл сътвори лафа, че “Русия не воюва с Украйна, а с НАТО”. У нас професионалните русофили също го папагалстват. Забравиха ли диалектическия материализъм? Сложен феномен като войната има много причини и те винаги съществуват в диалектическо единство. Кремъл воюва именно с украинския народ, а НАТО, естествено, му помага, защото винаги се намира кой да помага и да се меси от вън.

По същия начин през 60-те

САЩ ужким не воюваха с Виетнам,

а със световния комунизъм

Тогавашните мозъчни тръстове измъдриха така наречената “теория на доминото”, според която не бунтът на народите за независимост, а Комунистическият манифест превзема азиатските държави една по една, събаря ги като наредени една до друга плочки от домино.

Оказа се обаче, че щом народите получат независимост, комунизмът изчезва. Виетнам отдавна е капиталистическа държава, при това много добър търговски партньор на САЩ.

С лафа “ние не воюваме с Украйна, а с НАТО” Кремъл измисли нова “теория на доминото”. Той отказва да приеме, че бившите републики на СССР имат свои мотиви да късат връзките с Москва. Според него НАТО ги бута като наредени една до друга плочки.

Но по същия начин през 50-те и 60-те Москва буташе плочките Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Алжир, Куба и още десетки народи, които всъщност воюваха за независимост. България също помагаше. Едно време нашите медии удряха тъпана, че български кораб с оръжие пръв пробил френската блокада на Алжир. Историята може да не се повтаря, но тя се римува. Войната в Украйна се римува с много други подобни колониални войни. Тя не е мимолетно хайку, а епична поема и едва ли ще свърши през 2023 година. Зеленски няма да води преговори, докато Русия не се върне към границите от 23 февруари. Путин няма да го направи защото ще го бутнат. Вашингтон няма да спре военната помощ, а ще я увеличи. Ембаргото няма да спре, докато в Кремъл не дойде на власт прозападен диктатор. Следователно през 2023 у нас

енергията ще продължи да поскъпва,

инфлацията да расте.

Но в подобни войни винаги се включват и съюзниците. Така например във Виетнамската война на страната на САЩ се включиха бойци от Австралия, Нова Зеландия, Франция, Великобритания, Пакистан, Тайланд, Филипините и така нататък. Подобни съюзнически контингенти имаше и в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Ние също се включвахме, макар и чисто символически. Но принцип това е официалната военна доктрина на България откогато сме в НАТО – не отбрана, а участие в съюзнически мисии в името на свободата и демокрацията. Така че и това може да ни докара 2023 година. Дано не ни се наложи, но нека напомня един изтъркан, но вечно актуален лаф – не може да съществува само частична бременност.

Затова пък абортът винаги е възможен. В САЩ му викат “право на избор”.