l Без цар Борис III операцията нямаше да се осъществи, бяхме се подписали само 43-ма, казал бившият министър

l България влезе в Тристранния пакт, защото Германия щеше да ни окупира, обяснил той

Едно от най-големите желания в живота на известния ресторантьор Никола Антикаджев - Антиката, било да се срещне с бившия министър на правосъдието Димитър Пешев - една от водещите фигури при спасяването на българските евреи.

В продължение на близо 10 години Антиката молел братята си да го свържат с архитекта Любомир Пешев, който бил от семейството на бившия министър. Всеки път като се срещнели, ресторантьорът питал кога ще го запознае с Димитър Пешев. Отговорът му обаче винаги бил един и същи:

“Той е болен човек”

Веднъж обаче в края на лятото на 1963 г., архитектът му казал: "Можеш ли да дойдеш утре в 16 ч. у нас? Ще го видиш".

Антиката така се зарадвал, че едва дочакал утрешния ден. Надявал се поне на 2 - 3 часа с него, но двамата с Пешев толкова си допаднали, че разговаряли чак до ранни зори - цели 12 часа.

Когато отишъл на адреса и звъннал на вратата, отворил възрастен, 70-годишен човек, видимо болен. Въпреки това министърът се държал на положение,

поканил Антиката в малък хол -

изключително скромен, и му предложил чаша кафе. Оказало се, че и двамата не са фенове на алкохола, затова продължили само на салата.

Ресторантьорът предпочитал да се обръща към него с "господин", а не с обичайното "другарю". За Антиката било прекалено любопитно да разбере как министър на правосъдието и подпредседател на Народното събрание е осъден от Народния съд на 15 години затвор. Затова, когато отишъл при Димитър Пешев и седнал на масата, веднага му задал този въпрос.

Той го погледнал, усмихнал му се и започнал да му разказва биографията си. Наблегнал на факта, че бил адвокат, а от думите на Пешев личало, че много се гордее с това. След като разказал накратко житието си, бившият министър на правосъдието обяснил, че Втори състав на Народния съд му дал 15 г. тъмничен затвор, 3 млн. лв. глоба, конфискация на цялото му имущество и лишаване от граждански права по обвинение във фашистка дейност и антисемитизъм.

Пешев обаче лежал зад решетките само 13 месеца

Преди да се създаде Израел, български евреи ходатайствали за него да бъде пуснат на свобода. Един от тези, които помагат за това дело, е Несим Меворах, бащата на поета Валери Петров. Преди Пешев да влезе в затвора, Меворах обаче отказал да му е адвокат по неизвестни причини.

По-късно Димитър предполага, че бащата на Валери Петров е отказал да го защитава, защото е бил комунист.

А мнението на спасителя на евреите за комунистите било, че това е управление, което се е базирало на некомпетентни хора, които не са учили и нямат понятие от държава и икономика.

Следващата тема на разговор между Пешев и Антикаджиев била за спасяването на евреите и ролята на цар Борис III в тази операция, защото винаги по темата е имало дилема, дори и до днес.

“Беше много искрен

Когато стигнахме до този момент, той ме погледна продължително и ми каза много ясно - без санкцията на цар Борис III нещата е нямало да успеят - споделя преди години пред "Труд" Антиката. - След като царят подписва прословутата декларация, той си навлича гнева на германския представител тук - Бекерле. Нямаше как да не полюбопитствам за мнението му - бил ли е царят отровен, както се говори. Рече ми: "Това никой не може да го каже. Но е истина, че след този случай Борис III беше в немилост по отношение на германците." Пешев ми сподели и нещо много интересно - тогава е имало приказки за връзки на царя с англичаните. Така че г-н Пешев не изключваше точно англичаните да са му оказали давление по въпроса за депортацията на евреите. Буквалните му думи бяха: "Без Борис III нашата акция нямаше да има успех, защото бяхме само 43-ма човека, които подписахме писмото в тяхна защита (от 17 март 1943 г.)."

Ресторантьорът вижда, че може да говори открито с бившия министър на правосъдието и затова му задава и въпроса:

“Защо България влиза в Тристранния пакт”,

а той му отговаря, без дори да се замисли: "Защото германците щяха да ни окупират".

Разговорите помежду им продължили до ранни зори, а след това Никола Антикаджиев не спал часове наред, за да запамети всяка подробност от интересните истории, които научил. За него обаче най-поразителното било, че този известен човек живеел изключително скромно, а най-съкровената мечта му мечта през лятото на 1963 г. била да си купи телевизор.