Румен Радев нито веднъж не е коментирал темата, но не е изненада, че именно Слави Трифонов се закани да събира подписка за референдум

Политолози: Бизнес среди стоят зад идеята

Ако и след март не се излъчи стабилно правителство, гневното общество може да измете политическата класа

Кой стои зад искането за президентска република и само Румен Радев ли е заинтересован от това, са въпросите, които си задават много от наблюдателите. Всичко започна, когато Слави Трифонов, чиято партия непрекъснато губи позиции, обяви, че ще стартира подписка в този дух.

Дори и да събере нужните парафи, дори и хората да харесат идеята, няма как резултатите автоматично да коригират парламентарната форма на управление. Тя е закована в конституцията. Искане за промяната й могат да направят половината депутати или държавният глава. Затова Тошко Йорданов поясни, че ще формулират допитването по друг начин - съгласни ли сте да има подписка за свикване на ВНС. Явно са били консултирани от опитни конституционалисти.

„Ако резултатите са положителни за авторите, това ще оказва натиск и ще засилва тенденцията за нелегитимност на парламента в очите на мнозинството. Ако след поредни предсрочни избори, които вероятно ще се проведат през март, депутатите не могат да произведат власт, масовият гняв ще вземе връх - категоричен е политологът Юрий Асланов. Тогава политическата класа рискува да бъде изметена с насилие или принудена да излъчи стабилно правителство.”

При всички положения самото провеждане на референдум би могло да доведе до засилване на настроенията срещу партиите, които и без това не се ползват с достатъчно авторитет.

Никак не е изненадващо, че идеята дойде от Слави Трифонов, като се имат предвид топлите отношения между ИТН и Румен Радев. Миналата година именно шоуменът-политик пръв огласи подкрепата си за втори мандат на военния пилот. А и след това многократно е показвал положителното си отношение към държавния глава. Нито веднъж не го е разкритикувал.

Нито един човек от близкото обкръжение на Румен Радев обаче не се е изказал в полза на президентската република. Напротив, шефът на Стратегическия съвет проф. Александър Маринов бе категоричен: „Президентът никога не е поставял въпроса за смяната на формата на управление. Този, който твърди, че съществува проект на конституция, подготвен за държавния глава, в който се визира някаква такава форма, си измисля, или по-грубо казано - лъже.”

Интересното е, че почти всички, които са стъпили на „Дондуков” 2 след 1989 г., с изключение на Росен Плевнелиев, в един момент заговарят за смяна на управлението. Никога не се осмеляват да направят по-сериозен опит за въвеждането на силна власт на държавния глава заради трудната конституционна процедура. Но и Желю Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов намекваха за подобни идеи. Винаги в края на мандата си.

Пилотът има още 4 г. на „Дондуков“ 2 и се въздържа да коментира темата. Но от 2021 г., откакто партиите не могат да изберат стабилно правителство, негови служебни кабинети често вземат решенията в изпълнителната власт.

„Румен Радев управлява еднолично почти 2 г., като дори има партии в парламента, които работят в синхрон с него. Даже така му е по-удобно, отколкото да стане патрон на правителството. После може да стане опасно”, категоричен е Стойчо Стойчев.

Според Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл Болкан” Радев няма интерес от смяна на формата на управление. „Не съм забелязал да е склонен на толкова резки движения. По-скоро това може да бъде удобен формат за когато стигнем до съвсем задънена улица. Тогава изскачат идеи за промяна на правилата на играта”, заяви Симеонов. Той смята, че това са опасни неща, тъй като няма логика правилата да се променят заради една политическа криза.

По-важните въпроси за България не са механизмите на представителство, а демографските, икономическите и социалните въпроси; това, че страната трябва да произвежда, да образова, хората да имат доверие в правосъдната система. „Нищо от това не следва автоматично, ако променим правилата на играта. Ще бъде загуба на обществена енергия. Ние нямаме сили правителство да направим, какво ни кара да мислим, че можем да си преучредим държавата - добави Симеонов. - Освен това не виждам кои са хората, които искат да има президентска република.” Темата обаче е удобна за дебат.

Вероятно затова политолози не спират да коментират по-добре ли ще ни управлява един държавен глава, който да назначава правителството. На въпрос кой има интерес от промяна във формата на управление, Юрий Асланов отговори:

„Очевидно има желание, щом толкова политици и експерти пледират за това. Не мисля, че самият президент се стреми, но очевидно не му и пречи. Изглежда, че това устройва хората, които лансират идеята. Трябва да признаем, че популярността й нараства в народните недра. Причината за ескалирането й е кризата на партийната система. Президентът не е виновен, а по-скоро партиите.”

Според Асланов ако партийната система работеше според очакванията на избирателите, те не биха одобрявали идеята за президентска република. За 2 години преживяхме 5 парламентарни избори, които не са довели до стабилна власт. „Избирателната активност спада, а намаляващото доверие е индикатор, че българите не харесват партиите”, добави Асланов. Легитимността им намалява.

Идеята се прокрадва отдавна. Още от началото на първия мандат на Румен Радев през 2017 г. е лансирана многократно от политолога Слави Василев. Пред БНР миналата седмица той обяви, че партийната система се е изчерпала и хората не трябва да се страхуват, че президентската република е тоталитарен режим. „Това не е концентрация на властта в един човек, а концентрация само на изпълнителната власт, което не означава, че той ще взема сам решенията, а че ще бъде пряко отговорен пред народа”, категоричен е Василев.

На обратното мнение е доц. Стойчо Стойчев:

„Зад тази идея стоят хората около настоящия държавен глава, защото си представят, че президент ще е Румен Радев. При нова конституция ще се нулират мандатите и той ще може да се кандидатира още два пъти. Но тази схема трудно може да мине през парламента. Не ми се вижда реалистично да се организира референдум, който Народното събрание да гласува. Идеята е авантюристична и граничи с вероятността да се възстанови монархията.”

Въпреки това е очевидно, че определени среди са настроени в подкрепа на президентска република. Според доц. Стойчев е ясно, че има и бизнес кръгове, които приветстват смяната на формата на управление в България. Най-малкото това са хората, които се асоциират с негови съветници. „Имаше чатове между човек от „Дондуков” 2 и бизнесмени, които прокуратурата публикува”, допълни социологът.

Той смята, че бизнес кръговете подкрепят всякакви политически възможности, стига да са актуални.

Подобно е становището и на Юрий Асланов: „Вън от съмнение е, че зад политическите намерения винаги стоят бизнес интереси. Много трудно могат да се дефинират подобни кръгове. Те са предимно такива, които търсят стабилизация на властта, олигархични са и са скрити за окото. Срещу тях са другите, които имат интерес от хаос. Кой ще надделее, ще зависи от еволюцията на общественото мнение. То върви към одобрение на подобни идеи за президентска република, но по-скоро по вина на партиите.” Затова в средите на политическите сили темата не е особено популярна.

Те са наясно, че процедурата е тежка и зависи от тях. Още повече че в последните две години парламентът е фрагментиран и не може да постигне съгласие за съставяне на стабилно правителство, камо ли за по-кардинални решения.

„Когато през 90-те години в Journal of democracy дискутират къде какви форми на управление са подходящи, за нашите общества коментират, че е най-добре многопартийна парламентарна система, тъй като президентската лесно се изражда в авторитаризъм. Изключва големи групи от вземането на решения”, коментира доц. Стойчев.

Според него подобна форма се практикува в много от бившите съветски републики, които постоянно са подложени на сътресения. „В Русия заради силната фигура на държавния глава корупционният натиск върху администрацията е много осезаем. По-лесно е да се корумпира администрацията, отколкото цели парламентарни групи. Вижте и латиноамериканските републики, за които често излизат данни за корупция”, добави Стойчев.

В Европейския съюз президентска държава е Франция, но тя има установени демократични правила от векове. Според анализаторите Брюксел трудно би се съгласил България да се превърне в подобие на някоя от бившите съветски републики.

„Ако бяха по-смели, факторите, които стоят зад тази идея, щяха да си направят военен режим. Сега сме малко в режим на пенсионираните генерали, защото всички военни, които са го докарали до пенсия, са станали генерали. Такава ни е системата”, смята още социологът.

Въпросът е дали наистина привържениците на президентска форма на управление ще реализират заканите за промяна на държавното устройство и доколко това би могло да е в полза на обществото.