Застаряващият монарх бил много впечатлен, че тя му показвала неща в спалнята, за които той дори не подозирал

Убедила революционерите, че е на тяхна страна, но траурен тоалет я отвежда до гилотината Мадам Дю Бари омагьосва краля с един поглед, след него той забравя за 5-годишната си мъка по мадам Дьо Помпадур

Прозорецът на голямата спалня разкрива величествена гледка към градините на двореца. Апартаментът, в който се намира, има още две стаи - кабинет и библиотека. Те са подредени в редица под Залата на огледалата и спалнята на кралицата и се намират на приземния етаж. Впечатляват с изящество, стил и истински шедьоври на изкуството. Това са покоите на графиня Жана дю Бари - последната любовница на френския крал Луи XV, които бяха реставрирани и отворени за първи път за публиката в двореца Версай.

Покоите на мадам Дю Бари са едни от най-запазените и красиви в замъка. Кабинетът е в т.нар. ъглова стая, разположена в центъра на апартамента. В него има изваяни пана, изящни скулптури и камина. В непосредствена близост се намира и библиотеката, която е в същия стил - с гирлянди от цветя и рисунки.

Когато се подготвя апартаментът за мадам Дю Бари,

спалнята е украсена от най-известните художници

от онова време. Жак Верберкт прави изваяната дървена дограма по рисунки на Анж-Жак Габриел или Жан-Батист Пиер. Орнаментите навсякъде са златни, а камината също била подобаващо пищна като за любовницата на краля.

Всъщност истинското име на метресата е Жана Бекю, родена на 19 август 1743 г. в семейството на шивачката Ан Бекю и монаха Жан-Жак-Батист Громар дьо Воберние. Майка й работела като домашна прислужница в богати семейства и така се омъжва за заможния Никола Рансон дьо Монтрабе. Благодарение на него Жана получава блестящо образование с уроци по философия, литература и маниери при най-добрите учители на времето.

Когато е на 15 г., Бекю постъпва на служба в заможно парижко семейство, което й дава достъп до висшето парижко общество. По-късно става продавачка в много посещаван моден магазин в Париж - "Ла Тоалет". Именно там я забелязва граф Жан-Батист дю Бари - обеднял благородник и несполучил дипломат, който се занимавал с откриването на млади и красиви жени. Правел ги свои любовници и

ги обучавал на най-изкусните еротични умения,

след което срещу процент ги предлагал на богатите си приятели.

Така той я превръща в своя метреса, а след това и в луксозна куртизанка под името Мадмоазел Ланж. Но дори и без съблазнителните си способности Жана привличала погледите със своята красота. Имала златисти коси, сини очи, пухкави устни, тънка талия и млечнобяла кожа, а ако някой не успявал да я забележи, жизнерадостният й и звънлив смях веднага насочвал вниманието към нея.

Жана бързо се превърнала в сензация в Париж, изграждайки голяма аристократична клиентела. Тя имала много любовници - от министрите на крал Луи XV до собствените му придворни, като най-известният бил кардинал Ришельо.
По време на една вечеря през 1768 г. Жан-Батист дю Бари възхвалявал качествата й пред един придворен на Луи XV, като зад думите му се криел коварен план. Той искал кралят да я пожелае, а с нейна помощ изпадналият благородник да изгони от правителството стария си враг Шоазьол.

Френският монарх наистина поискал да се срещне с Бекю, като най-накрая нарушил 5-годишната си скръб по предишната си любовница мадам Дьо Помпадур. Само с един поглед Жана успяла да омагьоса краля. Според придворни хроникьори след първата нощ с нея Луи XV споделил с маршал Ришельо, че Жана го е накарала да забрави и възрастта си, и скръбта си, а и

го научила на неща, за които дори не подозирал

Застаряващият крал бил толкова силно запленен от красотата на своята любовница, че започнал да я обсипва с безумно скъпи подаръци. Първият бил замък в Лувсиен и рента от 300 000 ливри месечно. За разлика от мадам Дьо Помпадур новата страст на краля не се месела в политиката, но народът я мразел заради страстта й към луксозните тоалети и бижута. Някои дори се опитали чрез разкриването на миналото й пред краля

да я изгонят от двореца, но не успели

Противно на очакванията това накарало Луи XV да измисли как да й даде благородническа титла, за да я представи официално във Версай. За тази цел старият й приятел Жан-Батист дю Бари я омъжва за по-малкия си брат - граф Гийом дю Бари, с фалшиви документи за благородно потекло. И така Жана става графиня Дю Бари на 1 септември 1768 г. На следващата година през април тя е представена като официалната фаворитка в двора.

След това кралят дори поискал да се ожени за нея, но парижкият епископ отказал да й даде развод. Едва след това Жана се заела с плана да издейства оставката на Шоазьол. Първоначално не успяла, защото неговата позиция изглеждала непоклатима. Шоазьол демонстрирал неприкрита враждебност към новата фаворитка на краля, разпространявайки по неин адрес неприлични песнички и порнографски рисунки.

Освен това той уредил брака на внука на краля - Луи XVI, с Мария-Антоанета и в нейно лице спечелил силен съюзник. От момента, в който научава за връзката на Жана дю Бари с Луи XV, Мария-Антоанета й засвидетелства нескритата си омраза. Тя не можела да приеме факта, че подобна уличница без никакво потекло е настанена в двореца и се опитва да бъде една от тях.

Въпреки всичко през 1771 г. графинята все пак успява да убеди краля да премахне Шоазьол и да назначи на негово място херцог Д'Егийон. Това допълнително засилило неодобрението на Мария-Антоанета.

"Меденият месец" на Луи XV продължил до 1774 г., когато се разболял от едра шарка и изпратил Жана в абатството "Пон о Дам", където тя живее в продължение на 2 години. Кралят починал, а през 1776 г. мадам Дю Бари се преместила в замъка си в Лувсиен, където

преживяла още две страстни любовни връзки

При първите вълни на революцията през 1789 г. графиня Дю Бари поела грижата за ранените без значение дали били републиканци, или роялисти. По този повод тя дори получила писмо от Мария-Антоанета, която й благодарила за оказаните грижи на защитниците на монархията. От друга страна обаче, републиканците се съмнявали в Жана заради миналото й, въпреки че тя публично заявила, че подкрепя каузата им, и така успяла да разсее съмненията. Въпреки това последващите й непредпазливи действия й изиграват лоша шега.

През 1791 г. ѝ откраднали бижутата

Тя вдигнала голям шум, за да ги намери, и дори обявила, че ще плати щедро на този, който ги открие. Бижутата се оказали в Лондон, но тогава всички разбрали с какво огромно богатство разполагала любовницата на краля. Тя предприела няколко пътувания до Англия и си позволила да носи траур при вестта за екзекуцията на Луи XVI. Това веднага я превърнало в мишена за републиканците и след като се прибрала във Франция, била арестувана. Обявена е за враг на революцията и е осъдена на смърт. Опитала се да се измъкне от убийството, като разкрила на палачите си къде са последните й скъпоценности. След дълъг съдебен процес обаче била гилотинирана на 8 декември 1793 г.