Прогнозата на американците е, че преди партийния пленум Тато ще отстрани хората на перестройчика - Петър Младенов и Георги Атанасов

Първият играел с карти близо до гърдите, констатират от посолството

10 ноември 1989 г. можеше да е един пореден ден в календара. Да, тогава падна Берлинската стена, но в България нещата са могли да си продължат постарому. Тодор Живков е бил предупреден от съветския посланик, че оставането му на поста е нежелателно, но Първия е имал свой план за оцеляване.

От документи на САЩ става ясно, че Живков е разчитал, че Великите сили са заети с Германия и той може за пореден път

да "мине

между капките"

Докато отмине поредната буря. По това време Франция, САЩ и Великобритания имат сериозен проблем - те са против падането на Берлинската стена. Една прекалено силна Германия би могла да стане отново заплаха за сигурността, а ще бъде и нежелан икономически конкурент.

За разлика от тях канцлерът Хелмут Кол и съветският лидер Михаил Горбачов имат друга игра - обединяването на Германия и разрушаването на баланса в света, за да се отвори нова позиция за Източна Европа и СССР - заедно в една нова Европа, в която обединена Германия ще доминира.

Няколко години преди това Западна Германия - най-вече чрез баварския премиер Франц Йозеф Щраус - обикаля лидерите в Източния блок и

печели приятели

сред соцръководителите. Заедно с Живков Щраус планира различен преход за България - Бундестагът одобрява огромен кредит за страната, договорени са смесени предприятия, обсъждат приватизацията и най-еретичната идея - молбата на Живков България да бъде приета в Европейската икономическа общност.

Там той би се чувствал в безопасност от своя враг Михаил Горбачов. Съветският лидер ненавижда Живков и не го крие. Той не вярва на старите соцръководители, неговата теза е, че те трябва да бъдат прогонени, за да има демокрация и всеки свободно да може да си изказва мнението. За Горбачов всичко започва от свободата и той не иска да слуша теории как досегашните кадри ще правят реформи.

Живков се надпреварва с времето. За съжаление, неговият приятел и съюзник

Щраус

мистериозно умира

- качва се здрав на самолета си, за да отпътува от България, но в небето се случва инцидент и след няколко дни той умира. Мнозина и до днес са убедени, че проблемът не е бил случаен и че Щраус е бил ненавиждан от съветските спецслужби. Смятали са го за ястреб и за основна заплаха за сигурността на Москва.

Документи на ЦРУ показват, че Живков иска да отиде да се срещне с Хелмут Кол, но

Горбачов осуетява визитата му

- съветският лидер не желае никой от старите кадри да му пречи в преговорите със Запада. Въпреки това Кол се нуждае от съюзници и знае, че такива може да намери единствено в Източна Европа. Никой в западната част на континента или в САЩ няма да допусне доброволно обединението на Германия и превръщането й в суперсила.

В тази ситуация Живков подготвя стратегията си да управлява, докато сработи планът му с Кол. Това се потвърждава от нови разсекретени документи в САЩ. Според тях на 10 ноември ще се проведе поредният пленум в България, който ще обсъди хода на преструктурирането и ще набележи точките за следващия партиен конгрес.

В документа от 9 ноември на американското посолство се посочва, че вероятно ще има кадрови промени, но само Живков знае какви ще са те. Такива се очакват заради провала на "поредните усилия за реформи".

"Живков може би е единственият, който наистина знае отговорите на горните въпроси, но той играе, като държи картите близо до гърдите си - пише още там. - Чудомир Александров, смятан за

бивш наследник

на Живков, се съмнява се, че ще има големи промени и сме склонни да се съгласим с него. Дори ако има, резултатът няма да бъде нещо голямо... Това ще бъде само продължение на рутинните кадрови рокади на Живков."

Според посолството, докато критиките се засилват, Живков и компания ще реагират с

"изобилна реторика и малко конкретни действия"

От писмото става ясно, че във Вашингтон вече са дочули, че ще има големи промени на висши партийни и правителствени кадри, че външният министър Петър Младенов ще бъде освободен или понижен като председател на Народното събрание. Както и че премиерът Георги Атанасов ще бъде пенсиониран, а на негово място ще бъде издигнат смятаният за незаконен син на Живков - досегашният заместник министър-председател Петко Данчев.

Този слух тръгва, защото Данчев много млад прави шеметна кариера, освен това поразително прилича на Първия, а гласът и смехът му са абсолютно същите. Според документа ще бъде сменен и вътрешният министър Танев, който не предвидил протестите на етническите турци.

Някъде по това време в Евксиноград Живков обсъжда евентуално кой може да го наследи - ако се наложи.

В документа на посолството казва, че американският посланик се колебае в прогнозата си, защото вече назрява недоволство сред някои членове на Политбюро и това дава

шанс за критики

на самия пленум

Базирайки се на разговора си с Чудомир Александров, от САЩ не очакват смяната на Живков. От писмото става ясно, че на 7 ноември на приема в съветското посолство член на Политбюро е споменал пред американски дипломати, че несигурността се засилвала, защото никой не знаел какво всъщност е намислил Живков за кадровите промени. Както и че никой не е готов да отправи пряко предизвикателство към Първия. Затова изводът в документа на посолството е, че големи кадрови промени няма да има, а дори и да има, Живков ще продължи да упражнява контрол върху реформите.

Андрей Луканов и Петър Младенов са били наясно, че Младенов ще бъде отстранен от поста. Може би затова

Луканов предприема един рискован ход Той използва факта, че отива в Москва на среща на СИВ, за да предупреди Горбачов за опасността, че Живков ще им отмъсти за инакомислието.

Със съветския лидер зад гърба си Луканов има известна увереност, но все пак той не може да прогнозира как ще реагира Живков. Младенов се опитва да "обработи" присъстващите на пленума с тезата, че промените са в ход и нищо не може да ги спре, но при някои среща отпор, а у други - недоумение.

Така българският преход по една случайност съвпада с падането на Берлинската стена.