Защо и как Стефан Янев извика духа на Кенеди

Стефан Янев е извикал на помощ духа на Кенеди – фейсбук профилът му редовно пуска някой цитат от речите на убития президент. Това е чудесен начин да не казва нищо, докато чака властта да му падне в обятията.

Но дали тези фрази се чувстват удобно в саркастичната среда на фейса? Повечето използват изтънчен художествен похват, известен като “инверсия”: “Не питайте какво страната ви може да направи за вас, а питайте какво вие може да направите за страната си”… “Ако едно свободно общество не може да помогне на многото, които са бедни, то не може да спаси малкото, които са богати”... “Нека никога не преговаряме от страх. Но нека никога не се страхуваме да преговаряме” … И така нататък, примерите са десетки.

Инверсията е нещо като словесно салто. Пред многохилядна тълпа това салто действа почти хипнотично. Но в делови разговор или битов скандал не е за препоръчване. Например избирате автомобил и джамбазинът казва: “Не питайте дали тази кола е за вас, а дали вие сте за тази кола!”. Така ли? Айде чао! Или мъж на жена си: “Не е важно къде съм бил снощи, важното е къде се събуждам на сутринта!”. Бум тигана по главата!

При фразите е като при дрехите – един костюм за виенски бал не става за туризъм. Така е и с фразите на Кенеди във фейсбук профила на Стефан Янев – зевзеците ги скъсват от майтап. Но това вероятно е някаква хитра стратегия, защото му създават ореола на наивен, следователно удобен играч, което увеличава вероятността ГЕРБ и ПП да кандисат на коалиция под неговия юрган. А чрез него и президентът Радев ще е коалиционен партньор.

Тъй като е генерал, Янев не може да не е изучавал “Изкуството на войната” от древния китайски мислител Сун Дзъ. Ето един цитат от Сун Дзъ, който също използва инверсията: “Изглеждай слаб, когато си силен, но изглеждай силен, когато си слаб”. Е, в момента

Янев се прави на слаб, докато Румен Радев става все по-силен

и по-силен с всеки провален парламент. През последните 19 месеца само в 7 е управлявало неслужебно правителство. Месец и половина от последните избори, а още не е връчен първият проучвателен мандат. Значи третият може да се проточи до Нова година и след това. Ако пак не стане, избори през април, после още 2 месеца преговори и така нататък до безкрайност, в която ще управляват все хората на президента.

Неслучайно вече всички говорят за “президентска република”. Де юре тя е невъзможна, но де факто е допустима временно, а временното може да се проточи вечно. Деградацията на българския парламентаризъм (да не забравяме, че тя е пряк резултат от партийнолистовата избирателна система) го доведе до своето друго, както би казал Хегел. Другото на парламентаризма е президентската диктатура.

Историческият опит показва, че когато парламентаризмът зацикли, без смяна на избирателната система няма излизане. Каквито и глупости да ви говорят политолозите по телевизиите, само това е вратата към доброто здраве. Ако държавата не мине през нея, нищо чудно през следващите 10 години да имаме общо 1 година коалиционно управление и 9 години президентска република, а коалиционното управление също да е президентско. А парламентите да профучават пред очите ни като колите по магистралата.

Основателна прогноза, щом президентът е генерал и е учил как да мисли стратегически. Бойко Борисов също е генерал, но тъй като не е минал през Военната академия, може и да не е чел Сун Дзъ. Чел – не чел, той също притежава китайска мъдрост, след като започна да пуска намеци, че ГЕРБ може да се включи в коалиция с мандата на “Продължаваме промяната”. Сун Дзъ би го поздравил за този маньовър. Защото не е важно кой го е арестувал, а кой е по-опасен за него – Янев (Радев) или ПП? Чегъртането на генерала или генералът на чегъртането?

Отговорът е сложен. От една страна, Киро и Асен като че ли бягат от отговорността за тежката зима. От друга, те също са застрашени от изчегъртване – при служебното правителство МВР и ДАНС май сериозно са се заели да ги разследват заради сделките с газа. Излизат и документи, които би трябвало “да ги страхуват”.

Изводът е, че ако служебното правителство продължи да управлява, следствието срещу Киро, Асен и Лена ще продължи. Не е ли по-разумно да се спазарят за коалиция, но при условие че следствието спира? В такъв случай първият мандат е по-изгоден от третия.

Така се получава

нещо като играта

на камък,

ножица и хартия

Ако ГЕРБ иска да избегне властта на Радев, може би по-изгодно е да подкрепи втория мандат, отколкото третия. А за ПП май първият мандат е по-изгоден от третия. Честта не дава, но разумът го препоръчва. Ако пък Радев иска де факто президентска република – или третия, или нови избори. В първия и втория мандат той няма да има свой представител.

И ако в тази сложна игра се стигне до коалиция, тя ще е на принципа “врагът на моя враг е мой приятел”. Но голямата дилема пред двете главни партии е - кой е моят по-голям враг? Врагът на приятеля или приятелят на врага?

Това дори не е дилема, а трилема, защото третият враг е първият приятел. Сложно, нали? Това е положението.

И понеже повикахме духа на Кенеди, преди 60 години той също успява да забърка опасна каша от дилеми и трилеми. От една страна, той е младата и красива надежда на всичко най-хубаво и светло. От друга, той има и тъмна страна - мафията му помага да стане президент и очаква благодарност.

От трета, брат му Боб Кенеди, когото назначава за главен прокурор, тръгва да преследва мафията. От една страна, по време на Карибската криза Кенеди обещава на Хрушчов да остави на мира Куба. От друга, позволява на подготвените от ЦРУ кубински емигранти да направят десант в Залива на прасетата. Но тъй като е обещал на Хрушчов, не предоставя подкрепата на американската авиация, за която настоява ЦРУ. Така и мафията е бясна, и ЦРУ скърца със зъби, а Хърбърт Хувър, всесилният шеф на ФБР, се чуди как да се отърве от цялата компания. И става каквото става.

Слава богу, у нас такъв като Осуалд не може да си купи снайперска пушка. Но демокрацията ни вече е в тежка шизофрения, щом взе да бълнува цитати от Кенеди, вместо да предлага политики.

Затова трябва да знаем, че нито Кенеди, нито другите американски президенти са истинските автори на своите речи. В случая с Кенеди автор е президентският помощник Тед Соренсън. Той е авторът и на книгата “Профили на куража” (“Образи на смелостта”), заради която Кенеди получава наградата “Пулицър”. Затова, в характерния за Соренсън стил, за финал може да се пошегуваме така:

“Не питайте дали републиката е президентска, а дали президентът е републиканец”.