Новият посланик на Кувейт у нас благодари на известния журналист за комитет, създаден от него преди 32 години

Преди 32 години 15 българи - всичките днес уважавани и известни политици, журналисти и интелектуалци, загърбват идеологическите си различия и създават комитета “Кувейт”.

Правят го от солидарност към малката държава, пострадала от иракската инвазия през 1990 г. по време на диктаторския режим на Саддам Хюсеин.

“Това е първата неправителствена организация, която в буквалния смисъл на думата събираше хора от различни политически партии и формации”, ще каже днес за комитета Иван Гарелов, който е инициаторът му.

Точно заради това преди дни известният журналист и тв водещ беше поканен на среща от новоакредитирания посланик на Кувейт у нас - Негово Превъзходителство Гази Хамед Алфадли.

По време на срещата посланикът с дълбоко уважение и признателност отбелязва ролята на Гарелов, съмишлениците му и приятелския български народ, които с благородната си позиция в защита на кувейтската правота и законност са оставили вечна следа в паметта на кувейтския народ. Посланикът изразява преклонението си към членовете в комитета “Кувейт” и тяхната вяра в името на защитата на правото на народите да живеят в свят, в който господства мирът.

Думите му са знак на благодарност конкретно към акад. Благовест Сендов, Кирил Манов, Асен Агов, Бинка Пеева, проф. Любомир Иванов, Георги Липовански, Елена Поптодорова, Иван Кръстев, Кемал Еюп, Николай Камов, Огнян Минчев, Соломон Паси, Юджел Атила, ген. Стоян Андреев и инициатора Иван Гарелов.

“Бях забравил за този комитет, обществото

ни вероятно също”,

казва тв водещият. Дори не помнел имената на всичките му членове. Наскоро обаче му се обаждат от посолството на Кувейт с поканата за среща с новопристигналия посланик Алфадли. Гарелов дори не подозира повода. “Отидох и той започна да ми говори с такава благодарност, все едно това е станало вчера.” Към края на разговора следва и поредната изненада - Негово Превъзходителство вади списъка на хората от комитета. Тръгвайки за новия си пост, очевидно е проучвал какво е общественото мнение, кои са хората, които имат някакво активно отношение към Кувейт, размишлява после Гарелов.

“Ето това е държава, която има памет и благодарност”, казва след тази среща дългогодишният водещ на “Панорама”.

Същите думи - “Ето това е държава”, изрича и Соломон Паси, когато Гарелов му разказва за срещата по телефона, тъй като почетният председател на Атлантическия клуб по това време е във Виетнам. А връзката между тях двамата е, че Паси е първият човек, на когото Гарелов разказва за идеята си. Впрочем

тя се ражда на една от планьорките в редакцията на “Панорама”

Преди нея Гарелов вече е ходил 2-3 пъти в Кувейт, снимал е и документален филм и е изпълнен с уважение към страната. Тя е богата и има много пари благодарение на нефта, но той е искрено впечатлен от разумното им харчене за развитието на обществото. Влагат се във фондове за арабските страни, за инвестиции, както и в неприкосновен фонд за бъдещето. Той не се пипа, за да могат следващите поколения да разчитат на него.

По думите на журналиста още с раждането си всеки гражданин на Кувейт получава някакви суми и безплатно образование. Всички си имат частен бизнес. Затова в държавните институции няма кувейтски гражданин, който да работи за заплата. Правят го доброволно, за да бъдат полезни на страната си. Но пък се случва да изчезнат от работното си място за ден-два, за да си свършат частните задължения. После пак се явяват и продължават.

“Имахме такъв случай. По едно време изчезна водачът, който ни возеше на снимки. Отидохме в министерството и казаха: Той си тръгна по частните работи, но ще дойде”, спомня си през смях Гарелов.

Заради всичко това, когато Ирак навлиза и превзема страната, заграбвайки злато, претърсвайки къщите на хората, много силно остава засегнато чувството за справедливост. “Няма идеология, а това, че една малка хубава страна, беззащитна, добронамерена, неагресивна, става жертва на такъв агресор съсед, който иска да завземе всичко”, обяснява той.

Така си говорят в редакцията на “Панорама” и постепенно се поражда идеята за комитета “Кувейт”, чрез който известни хора да изразяват публично мнението си.

Гарелов говори първо със Соломон Паси, който веднага се запалва. Оттогава впрочем датира съвместното им сътрудничество, продъжило в Атлантическия клуб, в инициативния комитет по посрещането на папата и все подобни важни обществени мероприятия. “Досега си имаме взаимно доверие и се допълваме. Мони е човек, на когото му щракат идеи, аз също имам идеи, но пък нещо като захапя, го довеждам до край”, казва Гарелов.

В комитета “Кувейт” канят народни представители от различните парламентарни групи и успяват да ги съберат, въпреки че дотогава всеки от политиците се държи враждебно с другите. Канят също колеги като Асен Агов, Панайот Денев. Гарелов предлага и Иван Кръстев, появил се малко преди това в “Панорама”. Водещият бил респектиран от неговия ум.

За председател избират Благовест Сендов, който по думите на Гарелов винаги е бил суперзвезда. А по онова време още се помни негова реч в старото Народно събрание преди изборите, в което Сендов заявява: “Вкупом съгрешихме”. Академикът се включва и комитетът постепенно започва да развива дейност чрез публични декларации и акции, изразявайки морална подкрепа и солидарност с народа на Кувейт.

Международното положение обаче се променя с първата намеса на САЩ, които провеждат военна операция за освобождението на Кувейт.

Нали има боен опит от командировките си в горещи точки по света, Гарелов решава, че непременно трябва да е заедно с американската армия и да снима.

Взема оператор, а Благовест Сендов става ръководител на малкия, но сплотен колектив.

Академикът дори си купува военна униформа,

скатава я и съобщава: “Готов съм за път”.

Всички те обаче имат нужда от виза за Саудитска Арабия, понеже там се формират американските военни. Такъв документ трябва да извадят през Гърция, но самите американци се хванали за главата, като разбрали какви са намеренията им. “Казаха ни, че по време на военната операция не само в авангарда, но и в тила на армията им няма да има чужди журналисти, само оторизирани американски журналисти. Така че това наше бойно участие не се осъществи”, разказва днес Гарелов.

Не стигнал до фронта, но пък комитетът прераства в прелюдия за Атлантическия клуб, създаден от Соломон Паси след време.

Пак е съветник в медийната комисия и даже има готов проектозакон за радиото и телевизията

Не съм сменян, не съм напускал, а преди два-три дни ми се обадиха да преподпиша договора си. Така Иван Гарелов обясни новината, че отново е съветник на парламентарната комисия по културата и медиите, чийто председател е Иван Ченчев от БСП.

Известният тв водещ заемаше същия пост и при предишното Народно събрание, когато комисията беше ръководена от Тошко Йорданов от “Има такъв народ”. Затова още през март Гарелов бил готов със съществени предложения за промяна на Закона за радиото и телевизията. Не иска да разказва за тях, защото не са утвърдени. “Ако го бяхме задвижили тогава, и СЕМ щеше да бъде избран по нов начин, и изборът на нов генерален директор на БНТ щеше да е различен”, казва журналистът.

Въпреки това вече е разговарял с Ченчев, като обяснил, че предпочита обсъждането на медийния закон да е и с другите партии, които са в комисията. Още повече че в нея има и двама лидери - Корнелия Нинова и Костадин Костадинов.

“Законът трябва да е общо дело. Не е необходимо да се води война. Ако се прави закон в изгода на една политическа сила, той ще е с къс срок на действие. Хубавите закони са тези, които са приемливи за всички и защитават позицията и на бъдещата опозиция”, казва съветникът Гарелов.