Бивши състезателки от националния отбор признаха за сериозни психологически издевателства над тях

Тежах 36 кг, нямах цикъл в продължение на година... Обиждаха ме, ако не отслабвах... Крещяха ни дори само ако тежахме със сто грама повече от стандарта на треньорката.

Това са само част от разказите на някои бивши състезателки по художествена гимнастика от националния отбор на Италия. Признанията им за упражнявано психологическо насилие над тях в продължение на години, довело ги до стомашно и нервно разстройство, валят едни след други и заплашват да се превърнат в нещо подобно на движението MeToo за “пеперудите” - така наричат на Апенините момичетата от художествената гимнастика.

Първа повлече крак римлянката Нина Корадини, която разказа пред в. “Република” за претърпени психологически издевателства по времето ѝ в националния отбор. Последва я и друга бивша шампионка - Анна Баста, чието признание, че

два пъти е правила опити да се самоубие,

съвсем нагнети напрежението. На сцената излезе с разкрития и Джулия Галтароса. Достатъчно, за да се престрашат и още момичета да говорят какво са търпели. Обществото и медиите в Италия очакват и други състезателки да сложат край на тишината, забулила преживяното от тях по време на тренировките им. Разкриват факти, които вероятно са споделяли само помежду си.

Римският всекидневник “Република”, който публикува серия откровения на гимнастички, сравнява случващото се в момента с цунами за Федерацията по гимнастика на Италия. Скандални разкрития правят не само бивши състезателки от националните отбори, а и от по-ниски категории. Никоя обаче не се осмелява да посочи конкретни имена на треньорки, макар в повечето случаи да е ясно за кои клубове става въпрос.

Така на бял свят излиза един “адски свят”, “цялата система е грешна”, както казват момичетата.

Първият “изстрел” бе на бившата националка Нина Корадини, която през 2021 г. остави отбора след двегодишен престой. Помня деня, в който намерих сили да се махна.

Бях прекарала всяка минута през последните месеци, желаейки да избягам от там

Сега искам да защитя по-малките момичета.  Всички трябва да знаят каква е реалността, казва Нина.

Аптеката беше единственото място, което посещавах редовно през тези две години, освен гимнастическия салон и стая 204 на хотела в Чезано Мадерно, провинция Милано. Бях научила, че нощем губех по 300 грама от теглото си, докато чаша вода е 200 г. За треньорките бях само една пешка, нямаше човешко отношение. Никой никога не ме попита как съм.

19-годишната днес Нина навремето е била малолетна, но отивала редовно скришом в аптеката да си купува “екстремни” разхлабителни лекарства, за да отговори на критериите за теглото в националния отбор. Всичко това – за да не бъде подлагана на психологическия натиск на треньорките. Нина нямала сили да говори за всичко това дори със семейството си.

Бяхме изправяни по гащи и пред всички, винаги от страна на една и съща треньорка. Обиди, заплахи, теглене пред всички, за да се оцени ден след ден колко е отслабнало всяко момиче. Винаги гледах да застана в последната редица, не исках да ми се подиграват пред целия отбор. Нина разказва, че треньорката се обръщала към онова от момичетата, което не е достатъчно слабо, с думите “Засрами се! Как можеш да се гледаш в огледалото така?”.

Нина печели няколко медала на различни международни шампионати, а през 2018 г. става и национална шампионка. Днес тя учи комуникации.

Втората, която окуражена от Нина, проговори, е Анна Баста от Болоня. Именно тя два пъти искала да сложи край на живота си: Единия път не го направих само защото в този момент в стаята влезе човек и се разколебах. Втория път пък се намирах сред други хора.

Анна споделя в чатове в уотсап как трябвало да гладува и как се измъчвала, защото, ако изяде парче месо, “това е краят”. Като много други състезателки тя влиза в Акадeмията в Дезио на 15 години и остава там до 2020 г. И тя като Нина поглъщала редовно разхлабителни. Тревогите си около теглото споделяла в съобщения до майка си, но тя не предполага, че положението е толкова тежко - 11 месеца в годината Анна била далече от родителите си. Дават си сметка какво е преживяла дъщеря им едва когато тя напуска академията и се прибира при тях. Разбита, с храносмилателни проблеми и нужда от психолог. 

Под профила на Анна в социалните мрежи написва преживяното и друга гимнастичка - Ванеса, която казва, че през 1997 г. - едва на 13 г., се разболяла от анорексия.

“Треньорката ми ме принуди да стана 35 кг при височина от 157 см. На 16 г. получих първия инфаркт”

Италианската федерация по гимнастика реагира светкавично още след първото интервю пред “Република” на Нина Корадини: “Не толерираме никаква форма на злоупотреба. Спортът, начело с гимнастиката, означава респект към човека, тържество на таланта и благоденствието. Дадени са нареждания да бъдат информирани веднага прокуратурата на федерацията и офисът за надзор за извършване на проверки”.

Страх ме беше от преподавателката ми и въпреки това за един период живях в къщата ѝ. Тя определяше порцията храна, която да ям, един път сложи катинар на шкафа. Аз ядях скришом, иначе не беше възможно да издържа на 10-часови тренировки всеки ден. Теглеха ме три пъти на ден, но преди това ходех в тоалетната да повръщам. Това разказва италианската шампионка Сара Бранчаморе. Според нея за целия период на шампионата от А група не ѝ било позволено да види родителите си, които на всичкото отгоре тогава се разделили. Сара е висока 165 см и в един момент стигнала до тегло от 36 кг. Една година нямала цикъл.

Разболях се от нервна анорексия, няколко пъти съм била приемана в болница. Още на 10 г. ме теглеха. Който надебелееше с 200 или 300 грама,

трябваше да обикаля с тежести на глезените

Помня как са ми казвали “З...кът ти е голям като бала”, разкрива друга гимнастичка – Виктория Полидори.

Мнозина от света на италианската художествена гимнастика сега се връщат към загадъчното оттегляне на родената през 2007 г. Аличе Талиети и две години по-малката Ема Бресанели, които бяха едни от най-обещаващите звезди на спорта. И двете са тренирали в Ломбардия  при една и съща треньорка и един ден решават да не стъпват повече в залата. Няма никакво обяснение за постъпката им. Аличе тогава е смятана за №1 сред младите надежди и всички остават поразени, когато се оттегля.

В социалните мрежи сега е пълно с реакции на разказаното от гимнастичките, което ясно показва, че случаите не са изолирани и не са само в националния отбор. 

Всички искат справедливост и най-вече - цялата истина. “Най-после гнилото  излиза на бял свят”. “Разкритото показва съществуването на ад”, “Виновните трябва да платят”, са само малка част от коментарите. Институциите обаче засега мълчат, като се изключи съветникът по спорта в римското кметство Алесандро Онорато, изразил солидарност със съгражданката си Нина Корадини. Федерацията по гимнастика пък изчаква резултатите от разследването на своята прокуратура, за да вземе мерки.