Чака ги голямо тричане и изборен провал през 2024 година

Първата поука от изборите в САЩ е, че има такова нещо като “консервативно ляво”. Защото прогресивното ляво, т. е. “политиката на идентичностите” с нейните сексуални екстри, се оказа камък на шията на Демократическата партия в САЩ.

За нас изводът е, че когато Корнелия Нинова отказа да подкрепи Истанбулската конвенция, тя направи може би единствения “ляв” ход на БСП за всичките 33 години преход. Ако не бе го направила, днес БСП може би щеше да е под бариерата.

Но да се върнем към изборите в САЩ. Докато пиша тези мъдри изводи, те вече приключиха, но резултатите още не са готови. Ясно е само, че републиканците не постигат червената вълна, която очакваха (в САЩ червеното е цветът на дясната партия). Все пак републиканците си връщат долната камара, докато битката за Сената в момента е на кантар.

Това означава, че на президента Байдън няма да му е лесно през останалите 2 години от мандата му. Той ще е с вързани ръце, но ще продължи да поема вината за кризата и суперинфлацията. Най-вероятно републиканците в долната камара ще го чегъртат и тричат, за да си отмъстят за предишните 2 години чегъртане. Това вещае много по-лоши резултати за демократите на изборите през 2024 година. Ако искат да оцелеят, ще трябва бързо да се откажат от войната срещу биологията, белите мъже и сондажите за петрол и газ. Но как ще овладеят инфлацията – изобщо не е ясно. Колата е без спирачки.

Само преди 20 години демократите бяха партията на наемния труд, но вече изгубиха подкрепата на бялата работническа класа. Сега постепенно губят и части от вота на цветнокожите и латиносите, на белите домакини от предградията. Малко по малко лъсва, че това вече не е лява партия, а по-скоро партия на финансовия елит, интелектуалците и силно маргинализираната част от населението, което се радикализира с парите на финансовия елит.

Като политически ориентири лявото и дясното са си на мястото, но бившата американска лява партия постепенно се превръща в дясна.

В същото време традиционно дясната партия прибира изоставения ляв електорат. Точно същото се случва и в Европа – партиите танцуват танго под свирката на финансовия капитал. Гледайте и се учете.

Но да се върнем в САЩ.

Рокадата между лявото и дясното започна при Барак Обама, който преди изборите уж беше революционер, а после се оказа човек на банките и глобалист. В началото на мандата му републиканците имаха само 6 пункта преднина сред т.нар. червени вратове, т.е. белите работници, докато на изборите през 2016 г. тази преднина скочи на 31 пункта.

За това сериозна заслуга има и Хилари Клинтън. Нейният опонент за номинацията беше социалистът Бърни Сандърс, който държеше на добрия стар класов подход. За да го надцака, тя заложи на политиката на идентичностите:

“Не всичко се свежда до икономическата теория - каза тя в една от срещите си с избирателите. – Ако утре разбием големите банки, и аз ще го направя, ако те го заслужават и ако представляват системен риск, но това би ли сложило край на расизма? Би ли прекратило сексизма? Би ли спряло дискриминацията срещу LGTB общността? Би ли направило хората по-гостоприемни към имигрантите?”.

Хилари отстрани Сандърс най-вече с апаратни машинации, но изглежда, остана с впечатлението, че е напипала печеливша идеология. Тя продължи със същото и срещу Тръмп, като хвърли много сили и ентусиазъм в личните атаки – изкара го агент на Путин, мъжки шовинист, расист и корумпиран плутократ. Отчасти това си е така, но навлизайки в личното, Хилари забрави за големите теми в политиката.

Забрави, че демократите би трябвало да са левица.

И обратното - Тръмп си остана в темите на голямата политика. Той се обяви против войните и цветните революции, изнасянето на промишлените предприятия в чужбина и загубата на работни места, вълната от незаконна имиграция, която натиска надолу заплатите на наемния труд. Това се оказа печеливша реторика и Републиканската партия направи рязък завой в същата посока.

Но вместо да си вземат бележка и да се коригират, демократите заложиха на 10 пъти повече от същото. Президентството на Тръмп се превърна в ад за него лично, но подпали пожар и в страната.

Политиката на идентичностите противопостави и изпокара огромни групи от населението, стигна се до масови метежи и грабежи в редица големи градове, до расово напрежение, демонизация на полицията и най-обща тревожност.

Мерките срещу ковид епидемията предизвикаха изкуствена рецесия и в крайна сметка това доведе до победата на Байдън на изборите през 2020 г. Но в същото време културният радикализъм продължи да набира сили сред по-радикалния актив на демократите. Започнаха уволнения на университетски преподаватели, които се придържат към традиционните възгледи за човешката биология. В женския спорт нахлуха мъже с променена ориентация и започнаха да обират медалите. Сексуалният релативизъм започна да се преподава в началните училища и невръстни деца да се насърчават към смяна на пола.

Междувременно демократите съвсем развързаха кесията. И ето че през 2022 г. дойде и галопиращата инфлация. Тя също минава за заслуга на демократите. За да спаси банките и да излезе от рецесията, от 2009 до 2016 г. Обама увеличи държавния дълг от 7 на 20 трилиона долара. При Тръмп дългът продължи да расте със същите темпове, но при управлението на Байдън темповете се удвоиха и в момента дългът надхвърля невероятната сума от 31 трилиона - седем пъти повече от годишните приходи на федералната държава.

Това, естествено, докара инфлацията. В сравнение с България тя е относително скромна – едва 8,6 процента миналия месец. Но предостатъчно за загуба на изборите.

Ако демократите бяха номинирали старомодния социалист Бърни Сандърс през 2016 г.за президент, щяха да победят Тръмп. Ако го бяха номинирали през 2020 г., днес щяха да са категорични победители. През 2024 г. той ще е на някакви си 83 години и много по-свеж от Байдън.