Много от заложниците изпадат в безсъзнание, но са хвърлени при труповете и там умират

Руските власти лъжели, че всички пленници са живи

Други не получават медицинска помощ, защото лекарите нямали антидот и дори не знаели за използването на субстанцията

Прожекторите, които осветяваха главния вход на театъра в Дубровка, угаснаха. Терористите преди това предупредиха, че ако светлините бъдат спрени, те ще започнат да стрелят по заложниците. Спецчастите започнаха да изпомпват "приспивателен" газ в сградата през вентилацията, а заложниците първоначално помислили, че е възникнал пожар и това е дим.

Представителите на ФСБ влизат в сградата и поемат контрола. Съобщават, че терористите са избити, а повече от 750 заложници са освободени, но други 67 души са убити.

Според официалните данни са загинали 130 души от пленниците, а според фондацията "Норд-Ост" броят им е 174. Първоначално руските власти посочват, че използваният газ не бил опасен и

жертвите са загинали от глад и изтощение

Медицинските екипи извадили хората, които били в безсъзнание, и ги сложили да лежат на стълбите пред входа, докато ги натоварят в автобуси. На лекарите никой не съобщил за използването на упойващ газ и затова медиците не проверили устите кухини на жертвите за гълтане на езика, както и дали имат необходимата сатурация на белите дробове. Оказва се, че някои от тях са починали именно от гълтане на езика.

Труповете били поставени в автобуси, а по-късно станало ясно, че сред тях е имало много хора в безсъзнание, все още живи, на които не е оказана лекарска помощ. Разследванията на медиите показват, че част от заложниците са издъхнали в болниците, защото не са получили адекватна медицинска грижа.

Забранено било и приемането на близки на пострадалите в лечебните заведения. Първоначално от ФСБ заявили, че всички чужденци са живи, но списъците показвали друго.

По-скандалното обаче е, че газът бил секретна разработка, която е забранена за използване дори във войни. Срещу него нямало антидот и лекарите не знаели как да лекуват ранените, а руските власти отказали да съобщят съставките му.

Основното оправдание за необходимостта от използване на газ в хода на специалната операция за освобождаване на заложниците е наличието на оръжия и взривни устройства в ръцете на терористите. Впоследствие Владимир Путин съобщава, че е използвана "специална формулировка, базирана на производни на фентанил", но това не е довело до смъртта на заложниците, а "обострянето на хроничните им заболявания".

“Газът не е убил хората на място –

обяснява по-късно адвокатът на семействата на жертвите Игор Трунов. - Мнозина са умрели, защото не са получили подходящо лечение. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа. Нямаше противоотрова, линейките не можеха да стигнат до сградата, а болниците нямаха готовност да приемат такъв брой пострадали. И защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат заловени живи и разпитани."

Специалисти от лабораторията за научни и технологични основи на безопасността в Солсбъри (Великобритания) установяват, че аерозолът включва два анестетика - карфентанил и ремифентанил, но изследването беше публикувано едва през 2012 г. Проучването обаче не успя да установи пропорциите и първоначалния състав на сместа. Така точното съдържание на газа, използван от силите за сигурност по време на щурма, остава неизвестно.

Близките на загиналите се опитват по съдебен път да получат компенсации,

но руските съдилища отхвърлят иска им. Чак през 2011 г. Европейският съд по правата на човека осъжда Русия за неадекватното планиране на спасителната операция и отсъствието на нормално разследване от руските власти на операцията и присъжда на 64-ма потърпевши роднини обща сума от 1,3 млн. евро.

Наталия Курбатова, която загубила 13-годишната си дъщеря Кристина при атаката, попитала: "Защо властите не преговаряха с терористите? Какъв беше този газ, който уби близките ни? Все още не знам от какво е умряла дъщеря ми. Намерихме я в морга в деня след нападението".

И друга майка - Татяна Карпова, разказа как, докато безуспешно търсела сина си Александър из болниците, служители на реда я уверявали, че сред посетителите на спектакъла няма жертви. Същата вечер обаче тя научила, че той е мъртъв. По-късно от болничната документация разбрала, че веднага след щурма синът й е бил жив, но

погрешно бил оставен часове наред да лежи в автобус, пълен с трупове

В медицинския протокол като причина за смъртта му било записано отравяне с газ. Не след дълго обаче този протокол бил подменен с друг, според който Александър бил починал от няколко болести в комбинация с изтощение.

Подобна причина беше посочена при почти всички жертви, а в смъртния им акт пишело "жертва на тероризъм".