Въпрос: Какъв е коментарът Ви за посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Китай?

Боян Чуков: Посещението на германския канцлер в Китай в настоящия момент го оценявам като отчаян ход на „удавник“, който търси сламка, за да се спаси. Трагичната ситуация в енергийния сектор на Германия и съответно негативните последствия за германската индустрия принуждават Олаф Шолц трескаво да търси спасение за своята страна в създалата се ситуация. Той направи редица усилия, които до този момент имаха незадоволителен резултат. Като германски социалдемократ той добре си спомня за помощта, която оказа Китай за спасяването преди години на автомобилната фирма „Фолксваген“, която тогава бе в тежко финансово състояние, реално пред фалит. Днес по пътищата на Поднебесната могат да се видят редица модели на „Фолксваген“, които бяха разработени специално за китайския пазар. Олаф Шолц си спомня, че на базата на своите връзки по партийна линия неговият съпартиец Герхард Шрьодер спаси закъсалата германска автомобилна компания. По-късно се заговори за Хамбург като „най-голямото китайско пристанище в Европа“. Мисля, че мисията на Олаф Шолц в Китай ще бъде фокусирана върху двустранните икономически отношения. Няма да се учудя, ако германският канцлер ползва „другари“ в обръщението към своите китайски събеседници. Няма да има геополитика, а само акцент върху общите леви убеждения на преговарящите.

Въпрос: Вие лично сте присъствал на няколко срещи на върха в рамките на Механизма за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа. Какво е мнението и оценката Ви за постигнатите договорености и споразумения между страните-участнички?

Боян Чуков: Имах удоволствието да присъствам на предишната среща на върха между Китай и ЦИЕ в Румъния. Срещата в София имах възможност да следя само от медиите, но това не ми попречи да си съставя свое собствено мнение за китайската инициатива. Китайската страна много професионално подготвяше събитията. Китайските дипломати в София бяха много активни и оказваха всестранна помощ и съдействие на българските представители. Макар и малко по-бавно страните постигаха договорености в редица области, които бяха изгодни за всички. България бе съсредоточена в областта на селското стопанство. Източноевропейците опознаваха своите китайски партньори, които се различаваха по стил на работа от европейците или американците. Още през 2014 г. се появиха първите признаци, че Вашингтон и Брюксел се опитват макар и задкулисно да спъват развитието на Механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ. Преди срещата в Румъния се появи non paper (неофициален дипломатически документ), който призоваваше българската страна да се въздържа от по-сериозно развитие на отношенията с Поднебесната. Но това се правеше по един по-мек начин. По-късно нещата се промениха и препоръките се превърнаха в императивни указания. В Букурещ и София бе предначертана посоката за развитие на сътрудничеството между Китай и ЦИЕ.

Въпрос: Каква е Вашата оценка за бъдещето на отношенията в рамките на този механизъм, при сегашната ситуация и след 20-ия конгрес на ККП?

Боян Чуков: Последният конгрес на ККП е от епохално значение не само за развитието на Китай. Той ще окаже и огромно влияние върху пренареждането на геополитическата мозайка в света. Оставането на Си Дзинпин като неоспорим лидер на Китай ще позволи без сътресения да бъде следвана предначертаната стратегическа линия на страната. Китай бе изведен в американските държавни документи като основен противник на САЩ. На конгреса правилно бе подчертано, че външнополитическата линия може да бъде следвана неуклонно само при стабилна вътрешнополитическа ситуация.Си Дзинпин показа политическа воля и смелост, която може да служи за пример на редици приятели, партньори и съюзници на Китай. Не съм оптимист, че напрежението в международната обстановка ще намалее. Напротив битката срещу Федералния резерв и доларовата матрица ще се ожесточи. Основната битка между Пекин и Вашингтон ще бъде на полето на високите технологии, където Китай отдавна разполага със сериозни позиции. От Пекин зависи до голяма степен бъдещето на ЦИЕ. Засега не виждам особени перспективи за развитие на икономическото сътрудничество между Китай и като цяло с ЕС през Брюксел. Вероятно на преден план ще излязат двустранните отношения с отделни държави. Не изключвам една част от европейските компании да потърсят своето място в Поднебесната, където цените на енергийните суровини дават възможност за конкурентноспособна продукция.

Въпрос: На какъв етап са отношенията между България и Китай и какви са перспективите им?

Боян Чуков: През 2013-2014 г. нашите двустранни отношения имаха прекрасна перспектива. Да не забравяме, че първото посещение в чужбина на българския премиер Пламен Орешарски след неговото назначаване бе в Китай. Българският министър-председател посети икономическият форум в град Далиен. Пламен Орешарски и неговата делегация проведоха среща с китайските домакини начело с китайския премиер Ли Къцян. Преговорите бяха успешни и двамата премиери начертаха конкретни мероприятия за развитието на двустранните отношения в областта на икономиката и финансите. За тази изключително ползотворна среща особени заслуги имаше тогавашния китайски посланик в България Н. Пр. Уей Дзихуа. Между Пламен Орешарски и Ли Къцян бяха създадени приятелски лични отношения. Създадоха предпоставки за усилване на присъствието на Huawei в България и по-точно в Стара Загора. Това щеше да бъде определено пробив. Но след външна намеса от най-високо ниво в София, усилията в тази насока бяха блокирани, а и не само за този случай. В момента отношенията между Китай и България не са на желаното и от двете страни ниво. Имаме огромен наличен потенциал, който остава нереализиран. В обозримо бъдеще не виждам особени перспективи предвид мъчителното преподреждане на геополитическата мозайка в нашия регион. Светлина в тунела се вижда в средносрочен план, след 4-5 години. Ще си позволя да споделя една моя констатация за българо-китайските отношения. В България няма много държавници и политици, които да разбират китайските партньори. Това е огромен проблем. Китайците в двустранните отношения също робуват на стари представи от епохата на „развития социализъм“ в България. Търсят стари връзки през призмата на идеологически етикети, тоест търсят хора, свързани с бившата БКП, нейни наследници и пр. Но това е подвеждаща фасада. Както е казал Кузма Прудков: „Ако видиш на клетката на жирафа табелка „тигър“, не вярвай на очите си“. Вместо това Китай трябва да търси у нас искрени и интелигентни приятели, добри дипломати, коректни бизнес партньори, изобщо хора, които са смислени и могат да имат реален принос за подобряване на двустранните отношения.