Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

С напредването на възрастта човек престава да се прави на идеален. Така че признавам, понякога коментирам туй-онуй във фейса. Да, знам, че е простотия, но какво да правя - човешко е!

За щастие, публиката не ми обръща особено внимание. Но онзи ден най-сетне и мен ме забелязаха, защото нарекох

култовото интервю на колежката Цънцарова

с прокурора Гешев "ситен клец". Затрупаха ме с лайкове и коментари, все одобрителни.

Даже един сигналножълт сайт, лидер на по-изисканото обществено мнение, ме удостои с пълен "копи-пейст"! Това действа подмладяващо. Навремето същият сайт ми обръщаше повече внимание, но като навърших 70, ме позабрави. А бяха интересни времена! Веднъж даже публикува мащабен очерк за моя афера с известна театрална актриса, красавица и при това омъжена. Уви, аз изобщо не я познавам. За пръв път научих името й от тази публикация. Но все пак афера с красива непозната актриса винаги ласкае самочувствието, така че споменът е приятен.

Боя се обаче, че останах неразбран с този "ситен клец". Мен не ме интересуват клецащите, а жанрът като такъв, защото взе много да се налага в телевизиите. Извинявам се на прекрасната колежка Цънцарова, ако някои са го възприели като персонална критика. Аз никога не критикувам колегите и винаги съм на тяхна страна, защото ги разбирам.

Е, понякога леко се шегувам. Според мен обаче

възходът на “ситния клец” като жанр е важно обществено явление

и то трябва добре да се опознае и осъзнае от всички засегнати – журналисти, политици, пиари, зрители. За зрителя – нека се радва на сеира, но без да си прави изводи по същество. Все едно двама се сбили. Ама защо се сбили и кой кого набил – това за него си остава загадка. Също така е загадка дали журналистът сам е решил да си чегърта госта, или му е наредило началството. А може и грантоед да е. Казва ли ти някой?

И така, какво е "ситен клец"? Ето какво съм написал:

"Водещата или водещият прекъсва госта още в средата на първото, най-много на второто изречение и му забива въпрос, който е по-скоро обвинение. Започва да отговаря - и пак го прекъсва. И така до края.

В един момент гостът разбира, че няма да му дадат да каже нищо, и започва само да контрира язвително. Двамата си мерят лошотията. Други гости пък не си прекъсват изречението, продължават да говорят заедно с водещия и нищо не се разбира. Чиста идиотщина..."

Това, разбира се, е много елементарно описание на жанра. Просто ме домързя да бръкна под полата на темата. Политологът Иво Маев обаче се вдъхнови и даде доста по-научна дефиниция. Цитирам я изцяло поради историческото й значение:

“Мисля, че в медийната теория стилът "ситен клец" е известен като

“кодиране на журналистическата агресия”

чрез постепенно натрупаване в хода на интервюто на разнородни атрибути на агресивния стил - прекъсване, повтаряне на едни и същи въпроси, подхлъзване чрез демонстрация на незнание, опростяване на строго специфичен професионален език, създаване на двусмислено впечателние, иронични забележки и т. н. - сигурно списъкът може да се продължи.

"Ситният клец" е невъзможен в интервю за печатна медия -

нечетимо и

дразнещо е,

и очевидно няма да стигне до читателя. Визуализацията и краткото време на тв интервютата позволяват ситният клец да е широко застъпен именно в тази форма. Подготовката за изпълнение на "ситен клец" изисква работа на редакторите, подготовка на въпросите и вероятните отговори, дори и ако е необходимо да изпратят предварително темите за разговора с интервюирания. Основното, което се цели, не е да се получи представа за позициите и мнението на "жертвата" на ситния клец, а да се откърти поне една реплика от нея, която да стане хит, да се изтъркаля по-дълго в пространството, евентуално да създаде собствен митологичен смисъл и - най-добре - да се превърне в емблема или прякор на въпросния интервюиран.

Стилът "ситен клец" обаче е ограничен в тематичния си обхват - той не може да бъде прилаган в интервюта с учени - не си представям ситен клец с професор по ядрена физика или физика на тъмната материя, освен ако журналистът не е поне доцент в тази област и целенасочено търси слабите места на опонента си. Ако проследите войната на физиците между двете големи войни от миналия век, ще забележите, че опитите за "ситен клец" лесно се давят в много трудни дебати”.

Напълно съм съгласен с анализа, но имам някои уточнения. Аз пък спокойно мога да си представя "ситен клец" в интервю с професор по ядрена физика:

Водещият: Я кажете за тази котка на Шрьодингер – защо я убихте?

Професорът: Нека първо обясня, че това е мисловен експеримент в квантовата механика, който…
Водещият: Това не ви дава правото да убивате котки!
Професорът: Не става дума за самата котка, а за прехода от субатомни към макроскопични системи, който…
Водещият: За това ще говорим после, първо кажете - вие лично знаехте ли за убийството?
И така нататък, и така нататък. Моят съвет към професора е да бяга от студиото още при третия въпрос, тъй като на десетия вече ще го чакат полицаите с белезници.
Ако пък някой политик се набута в този капан, няма ли си пиар да го предпази?
У нас пиарството е много по-развито от ядрената физика
Последния път, когато бях главен редактор на вестник, едни известни пиарки ми звъняха почти всеки ден по повод на някоя информация, която още не е написана. Аз изобщо не знам за нея, но пиарът вече е научил, знае кой е репортерът, на какъв етап е писането и какво трябва да се пренапише. И по-важното е, че знаят телефона на собственика на вестника. Ако ДАНС и МВР бяха на нивото на пиарите, в България нямаше да има нито шпиони, нито крадци.
Добре, но да речем, че някой политик много, ама много държи да обясни своята позиция, защото нещата са много по-дълбоки, а сред обществото цари пълно неразбиране. Пиарът му казва – недей! Там те канят за ситен клец! Не, казва политикът, истината винаги побеждава!
Моят съвет е следният – ако истината е толкова дълбока, по-добре да използва вестник. В телевизията по-важно е сакото.