Предлагат се какви ли не абсурдни изходи от кризата

Едно от изтънчените издевателства с новобранеца в казармата е да се нарисува фалшива врата върху стената и да му се каже – мини през нея! Аааа, отказваш да слушаш стария кокал? Я 50 лицеви опори! Четох, че нещо подобно се прилагало и в затвора “Абу Гариб”.

Напоследък българският политик свикна да будалка българския народ със същия номер – рисува врата върху стената, а на нея закача надпис: “Изход от кризата”. Какво друго освен нарисувана врата е "президентската република"? Това е новата мантра на Слави Трифонов, а и евродепутатът Иво Христов я приглася от Париж.

Мини през стената, народе мой,

и излез на слънцето!

Да минем, но как? Всеки, който е чел конституцията, би трябвало да знае, че го будалкат. Омръзна ми да обяснявам. Първо, нужно е Велико народно събрание. Процедурите, които водят до него, на практика са непреодолими. Не става без твърдо квалифицирано мнозинство в парламента, което така да копнее за ВНС, че да задържи своята конституционна ерекция месеци наред, може би и години. За по-бързата процедура са нужни три четвърти от депутатите, за по-бавната – поредица от гласувания с по две трети и с няколко месеца между тях. Междувременно трябва да се напише, дебатира и приеме конкретният текст за промяна в конституцията, върху който ще се произнесе предстоящото ВНС. И пак квалифицирано мнозинство, а накрая - доброволно саморазпускане. Който е наблюдавал

събитията в парламента

през последните 30 години, той добре знае, че много по-лесно е да се хванеш за ушите и да се вдигнеш.

Но да речем, че това немислимо единодушие е налице.

Тогава къде е кризата? Нали кризата е именно в това, че партиите не могат да се разберат за нищо? Така стигаме до класическия Параграф 22. Как звучеше той в знаменития роман? Ако си луд, освобождават те от бойните полети. Но ако искаш да те освободят, значи не си луд. Тук е същото – щом има конституционна криза, дайте да направим ВНС. Но ако можем да направим ВНС, значи няма никаква криза.

Будалкат ви и хората на Слави, будалка ви и уважаемият евродепутат. Рисуват нещо по стената. А през цялото време на стената има истинска врата и те много добре я знаят. Още утре парламентът с просто мнозинство може да приеме мажоритарен вот в 2 тура и на следващите избори цялата криза изчезва яко дим и повече никога не се завръща.

Иво Христов, който е френски възпитаник, твърди: “Президентска република е

единственият изход

от кризата

на българския конституционен модел”. Като познавач на Франция той добре знае истинския изход. Защо тогава ни праща за зелен хайвер?

Много просто – защото като президентски човек няма интерес да търси истинския изход, а обратното – да го скрие. За президента са по-изгодни служебните правителства, те му дават пълна власт. Както е тръгнало, утре и на Иво Христов може му излезе номерът за служебен премиер.

Но дори да се стигне до ВНС, после какво? Кой ви излъга, че ВНС е някакъв Олимп?

То се избира със същите партийни листи на същите отвъртели партии, само че депутатите вече не са 240, а 400 и всеки ще напира да се изкаже. В състава гарантирано ще има фолкпевици, рапъри, боксьори, герои от "Биг Брадър" и други украшения. Същата лудница, но на квадрат. Слава богу, конституцията му забранява нещо да сътвори. То може само да обсъди и да гласува текста, който му е подаден от предишния парламент. То

изобщо не е "велико",

а едно такова никакво.

Ролята на фалшивите идеи е да пречат на истинските. Затова всеки трол винаги предлага ВНС. Ако го попиташ какво точно да приеме това ВНС, той се дразни: "Ние да го свикаме, пък то там ще реши!". Такива умници, които искат ВНС, без да знаят защо го искат, трябва да бъдат пратени да пасат овцете.

Аз добре знам, че Слави не е роден за овчар. Но от чии дисаги извади най-новия си аргумент: "Президентските републики никъде не ликвидират парламентаризма"?!

Ами какво например стори президентът Елцин през 1993 година? Разгони руския парламент с танкове и картечници. В Латинска Америка, Азия, Океания – навсякъде чисто президентските режими бързо деградират до диктатури, разгонват и парламенти, и вестници, разгонват дори кръжоците по шев и кройка, защото кой знае какво там кроят.

Единственият

успешен президентски режим, който у нас неправилно се нарича "президентска република", е в САЩ. Във Франция имаме "полупрезидентски режим", който също е успешен, защото се балансира от мажоритарно избран парламент. Но

дори самият израз "президентска република" е някакъв сбъркан русизъм,

който издава пълно неразбиране за държавното устройство. Американците никога не биха нарекли своята държава "президентска република". Тя е толкова президентска, колкото и парламентарна, и съдебна, и федерална република. Просто в САЩ президентът е носител на изпълнителната власт, демек премиер, но това не значи, че републиката е негова.

Но може би нашите радетели за "президентска република" имат предвид френския полупрезидентски режим? Той щеше да е пълен провал, ако преди него генерал Дьо Гол не бе въвел мажоритарния вот през 1958 година. По онова време там вилнее същата криза като нашата, но точно това се оказва изходът.

Един френски възпитаник трябва да го знае.

Уви, Радев не е Дьо Гол

Българският политик умее само да рисува фалшиви врати по стените, но не и да мисли като държавник.

Той мисли само за тесния интерес на своята мафийка. Онзи ден например г-н Даниел Митов предлага друго оригинално решение на конституционната криза – изобщо да няма служебно правителство.

Старото да си продължи да си управлява до изборите и всичко ще е чудесно, кризата ще се изпари.

Я мисли логически, Митов! Нима служебното правителство причинява кризата? Не, то е следствие. И ако махнеш следствието, как това ще отстрани причината?

Въпрос

за трети клас. Но и тази напълно безполезна промяна не е възможна без ВНС. Демек – никога. Защо тогава г-н Митов я предлага? Ами защото е от отбора на Борисов, а г-н Борисов не се има с Румен Радев, който назначава служебните кабинети, които обичат да чегъртат ГЕРБ.

Но ако случайно Борисов е президент?

Тогава сигурно г-н Митов ще предложи да се премахнат редовните правителства. Така разсъждава българският политик, в тясно и задушно умствено пространство.

Добре, да кажем, че няма служебно правителство – сваленият кабинет продължава да си управлява, прави изборите и чака новият кабинет да го смени. Но кризата си продължава и пак няма нов кабинет. И така още два, три, четири пъти – случвало се е и пак ще се случва. Излиза, че едно неадекватно и вече

уволнено

правителство ще си управлява спокойно още година-две? То е все едно след тежък развод да продължиш да спиш в един креват с бившата.

Мислете бе, хора! За това ви избираме! Вместо да се маха служебното правителство, което и без това няма как да стане, не е ли много по-логично парламентът да не се разпуска по време на служебния кабинет? Вероятно тази промяна може да се приеме и без невъзможното ВНС, тъй като тя не накърнява никоя от властите. Това може да го каже само Конституционният съд, но никой така и не се сеща да го попита.

Кризата има само един изход, една истинска врата – друга избирателна система. Народът каза каква. Ако това бе изгодно за олигархията, досега да е прието.