След атентата в Лондон през 2005 г. с реч предотвратява сблъсъци с мюсюлманите на верска основа

Kметът на Лондон е едно от осемте деца на бедни пакистански мигранти - майка му Аманула е шивачка, баща му Сехрун е шофьор.

10-членната фамилия живее в малка къща с три спални. Самият Садик Хан спи в едно легло с един от братята си до 20-годишната си възраст, когато напуска дома, за да води самостоятелен живот.

Съвсем логично колежът, в който учи, е с неприятна слава - знае се, че там учат деца с неприемливо лошо поведение. В един момент обаче първият директор мюсюлманин във Великобритания е назначен там. Именно той обяснява на Хан, че цветът на кожата или

произходът

не е пречка

да постигне каквото иска.

Оттогава Хан не пропуска да каже, че е мюсюлманин и че в религията му има важни за съвременното общество принципи.

След колежа той записва да учи право, защото му харесва идеята, че може да защитава аутсайдери като него и в същото време да води охолен живот.

Затова, когато завършва, моментално започва работа в една от известните адвокатски кантори по правата на човека, където се запознава със съпругата си Саадия Ахмед.

Хан прави шеметна кариера, защото 3 години след като започва работа, той вече не е служител, а партньор в кантората и на второ място в името й стои неговата фамилия. Може би защото

печели шумни дела

и често го обвиняват, че той обучава хората как да съдят полицията.

През 2004 г. вече Хан е достатъчно известен и смята, че трябва действително да промени законодателството, за да помогне на милиони хора, а не само на своите клиенти. Затова смело напуска кантората, за да се отдаде на политиката.

През май 2005 г. влиза в парламента, но няма време да се зарадва на победата. На 7 юли започват кошмарните бомбени атентати в градския транспорт, когато загиват 52-ма души и са ранени над 700.

Премиерът Тони Блеър подчертава, че проблемът са определени

текстове в Исляма,

но Хан не иска да разделя, а да обедини различните вероизповедания, вместо да ги противопоставя. В речта си той заявява, че независимо от расата, вярата, произхода лондончани трябва да бъдат горди с факта, че са действали като едно цяло, за да бъдат спрени терористите. Самият Хан припомня и колко много мюсюлмани тогава са дали разумни съвети как да се действа в тази ситуация, вместо хората да се отдадат на гнева си и да се стигне до сблъсъци на верска основа.

Хан е и депутатът, който се противопоставя на настояването на премиера Блеър да се въведе 90-дневно задържане, без да се повдигат обвинения за заподозрените в терористични престъпления.

Заради битката му тогавашният редактор на списание The Spectator — Борис Джонсън, му дава една от наградите за парламентарист на годината. Аргументът на редакцията - за “сериозното мислене и яснотата, с която говори по много трудните проблеми на ислямския терор".

През 2006 г. Хан заедно с известни мюсюлмани подписва отворено писмо до Тони Блеър, в което те критикуват външната политика на Обединеното кралство и най-вече нахлуването в Ирак през 2003 г. Позицията им е, че тази политиката на Блеър е довела до много страдания за цивилните в Близкия изток и е осигурила “боеприпаси на

екстремистите,

които заплашват всички нас”.

Той е категоричен в изказванията си и в своя книга, че лейбъристите трябва отново да се сближат с британските мюсюлмани, той като след войната в Ирак са загубили доверието на тази общност. Но той критикува и самите мюсюлмани, че сами са влезли в ролята на жертва и е крайно време да излязат от нея, поемайки отговорност за общността.

Благодарение на смелата си и дръзка позиция през 2009 г. той става министър на транспорта и първият мюсюлманин в британския кабинет.

Той никога не забравя скромния си произход и често подчертава, че именно това го е превърнало в социалист. Това е причината той няколко пъти да отказва повишение на заплатата си, независимо дали е депутат, или министър. Обяснението му е, че докато избирателите му не могат да се зарадват на такава придобивка, той също няма да се възползва от екстрата. Така постепенно Хан става едно от най-популярните лица и през 2016 г. той се оказва най-силната кандидатура на лейбъристите за кмет на Лондон. Печели съгражданите си с няколко прости думи - че

иска да е различен

Че не желае да реже ленти и да прави бляскави откривания на обекти с шампанско в ръката.

"Искам да запретна ръкави и да се боря за всички лондончани", казва той, подчертавайки, че като градоначалник ще води живот като всички останали. Ще спи в собственото си легло в дома си, ще изхвърля боклука като всички и ще води двете си дъщери до училище.

Засега успява и неслучайно през 2021 г. той е преизбран за градоначалник. Успява да направи транспорта достъпен, развива зеления транспорт, бори се за по-приемливи цени на наемите в Лондон. Откакто е кмет, общинските данъци са повишени с 30-ина процента, но лондончани знаят къде отиват парите им - за да има безплатен транспорт за определени групи, да има повече пари за полицията и облекчения за пенсионерите. Заедно с това Хан бе и изявен противник на Брекзит, с което си навлече критики дори от съпартийците си. Той обаче не се впечатли от това и заяви, че е благодарен на всички граждани на ЕС за усилията, които полагат. Само времето ще покаже дали Хан ще доведе битката си за толерантност докрай.