Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На 17 октомври Анжел Вагенщайн навърши 100 години.
На 17 октомври Анжел Вагенщайн навърши 100 години.

Поставят го на железен лост надолу с главата, а ходилата му бият с триъгълна палка от твърда гума

Червенков забранява втория му филм “Тревога”, липсвала решаващата роля на Червената армия

След като Анжел Вагенщайн подпалва склад в София с 32 хил. нацистки кожуха през зимата на 1941 г. и става горд член на БКП, влиза в трудов лагер. Успява да избяга оттам и става партизанин. Решава да обере богат лихвар, за да подсигури нуждите на отряда, но е предаден от друг евреин, който се оказал сътрудник на полицията.

Арестуван е и откаран в Дирекцията на полицията при топполицая Никола Гешев.

Никола Гешев – като инспектор 925 г., портретна снимка
Никола Гешев – като инспектор 925 г., портретна снимка

Анжел Вагенщайн никога не е обичал да разказва какво е преживял тогава, но в една от книгите си има глава "Махалото на Фуко", където

описва мъченията, на които е подложен

В книгата си сценаристът пише: "Трябва да ви запозная с физическия феномен, наречен "махалото на Фуко”, защото след нощната ни беседа с Гешев логично следваше и този урок по приложна физика. Той се състои в откритието на френския физик Жан Бернар Леон Фуко, че един предмет, провесен на връв и оставен в пълен покой, започва да се върти по посока, обратна на часовниковата стрелка. А ако питате и що е махало, ще опиша по този достъпен за лаиците начин: принуждават те да приклекнеш и под сгъвката на коленете ти поставят железен лост.

Под лоста пропъхват ръцете ти така, че да обхванеш собствените си сгънати крака, и след като приковат китките ти с белезници, сътворяват от теб едно човешко чеверме, нанизано на лост. Две мускулести горили вдигат лоста от двата му края и го полагат на облегалката на два обърнати един към друг стола.

Подобно чеверме винаги се завърта около оста си надолу с най-тежката си част, така твърди физиката на твърдите тела. А комунистите тогава бяха по правило твърди тела. И доколкото анатомията на човека е такава, че най-тежката част е главата му, ти увисваш с главата надолу и с голи ходила, обърнати към небесната вис.

После, в нарушение не на физическите, а на елементарните хуманни закони, започват да те бият по голите ходила с триъгълна палка от твърда гума, докато дъгата на ходилото ти се превърне в черно-виолетов оток, от който след втория ден на подобни занимания с всеки удар пръсва кръв и лимфа.

Към горния урок по елементарна физика трябва да се добави, че българската полиция, винаги в крак с времето, успя да усъвършенства механичното люлеене на махалото, като го електрифицира. Това се прави, като с единия полюс на оголен кабел омотаят, да речем, палеца на стърчащия ти нагоре ляв крак, докато другият полюс е свързан с дясното ухо на висналата ти надолу глава..."

Младият бунтар някак издържа на нечовешките мъчения, но е осъден на смърт.

Вагенщайн на млади години
Вагенщайн на млади години

Хвърлят го в Софийския затвор, където чака изпълнението на присъдата

си. Съдбата обаче му е отредила друго. При бомбардировките над София през 1944 г. Централният зандан е частично разрушен и затворниците са преместени в Сливен, където да чакат екзекуциите. Но Съветската армия навлиза в България и на 8 септември Джеки излиза на свобода.

"В този ден пред затвора първи дойдоха една тумба сливенски цигани и за наше учудване надуха отдавна забранената от властите червена песен "Да живей труда", гарнирана с дайрета и кючеци – спомня си Анжел. - Тази мила и неочаквана циганска песен на труда ми даде основание десетилетия по-късно да нарека по телевизията циганите "мои скъпи братя и сестри”. След това получих куп писма и телефонни обаждания с гневни заплахи да си прибера "братята и сестрите” и да си ги отнеса в Израел."

Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта като един от ръководителите на първия български фронтови театър "Народна естрада".

След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК) и получава диплом № 1 като първи чужденец, следвал и завършил Академията. През 1950 г. става сценарист в Българската кинематография и в ДЕФА и прави първите си стъпки в киното. Вторият му филм "Тревога" по Орлин Василев обаче е спрян от Вълко Червенков с основанието, че липсвала решаващата роля на Червената армия.

В тези години дори го изключват от партията, защото по погрешка му приписват чуждо провинение. По-късно го възстановяват отново без прекъсване на партийния стаж. А след 1989 г. му дават 8 тома с документи от подслушванията на ДС.

През 1959 г. излиза филмът "Звезди" по негов сценарий на режисьора Конрад Волф, но отново е забранен у нас, защото показвал депортирането на македонските и егейските евреи, осъществено от българското фашистко правителство и от Българската армия. Въпреки това лентата е представена на кинофестивала в Кан, където печели Специалната награда на журито, но нелепото е, че е представен като немско производство.

Разбира се, проблемите му в киното не спират дотук. През 1968 г. сценаристът е на снимки в Чехия на филма "Езоп". Там заснемат епизода, когато цар Крез навлиза в Ефес, където управлява тиранин. Кадърът показва военачалника на кораб с червени платна, който казва:

"Идваме да помогнем на демокрацията и ще останем тук, докато народът ни иска.” В този момент съобщават, че войски на Варшавския пакт са навлезли в Чехословакия. Това води до дълго следствие срещу Вагенщайн, защото никой не искал да повярва, че сценарият на филма е писан година по-рано, а не е заимстван от "случката".

Всички тези проблеми със закона не спират режисьора да създава кино, което да кара хората да мислят над проблемите в България. Един от най-добрите му филми е "Борис I", а

мечът от декорите е закачен в кабинета на Вагенщайн,

който е претъпкан с книги и ръкописи.

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай", като последните два печелят международни отличия.

Анжел Вагенщайн остава в историята и като един от 12-те български дисиденти, които са поканени на закуска с френския президент Франсоа Митеран по време на визитата му у нас през 1989 година.

И до ден днешен писателят има активна гражданска позиция и винаги посочва нередностите в политиката и обществото. Споделя, че е живял тези 100 години с чувство за хумор, а за следващите 100 "ще види как ще е".

Анжел Вагенщайн
Анжел Вагенщайн