Несигурността заради войната и предстоящата рецесия принуждава бизнеса да трупа запаси за “черни дни”

Бунтове в Италия и Франция срещу поскъпването

Цените на масовите стоки скоро няма да се понижат, независимо дали природният газ и електроенергията ще поевтиняват. Причината е, че бизнесът у нас очаква рецесия и трупа запаси, за да се задържи над водата.

Песимизмът се отразява пагубно, защото никой не смее да планира инвестиции, свързани с производството. Не могат да се правят дългосрочни сделки и доставки, защото никой не знае каква ще е себестойността. Ситуацията се усложнява и от евентуално

ново покачване

на минималната

заплата, което допълнително притеснява фирмите как ще издържат на предстоящата рецесия.

Към цялата тази непредвидимост в икономически план се добавят и катаклизмите покрай войната в Украйна, които сериозно разклащат и пазарите на енергоносителите.

Природният газ падна под 125 евро (TTF), а само преди месец гонеше 350 евро, като Дмитрий Медведев плашеше, че тя тепърва ще расте.

В момента руският природен газ е едва 5% от вноса в ЕС, хранилищата на Европа са пълни, но остават много неизвестни пред най-голямата икономика на континента - тази на Германия. Тя е консуматор номер едно на синьо гориво и е изключително уязвима от ритмичността на доставките и цените. От друга страна, немската икономика е танкерът, който носи на плещите си европейската. Ако тя забуксува, ефектът на доминото ще се развие из целия Европейски съюз.

Има още един фактор, който притеснява бизнеса. В Китай предстоят важни промени. Ако управляващите поемат курс към агресивен растеж, тогава икономиката ще има нужда от всички възможни доставки на природен газ, а това директно ще повиши цената. Ако директивата е обратната - да се оцелява в рецесията, тогава не е изключено търсенето да остане свито и цените на газа да се задържат на сегашните по-приемливи нива.

В цялата тази история не може да не се спомене и прогнозата на Съвета по продоволствена сигурност към ООН. А тя е категорична, че през следващите три години

предстои

повишение на цените

на хранителните продукти.

Причината е, че доставките на фуражи, слънчоглед и олио от Русия и Украйна вече са проблематични. Въпреки обещанията на Москва, че ще допусне до бедните страни тези базови суровини, никой по света не е сигурен, че тя ще спази ангажимента си.

Истински късмет е, че България няма от какво да се притеснява в това отношение, защото използва едва 20-ина процента от пшеницата си, а другата я изнася.

За съжаление, цените на оранжерийните зеленчуци като домати и краставици нараснаха с 14-15%, горе-долу с толкова поскъпнаха и през миналата година. Причината е, че в оранжериите отоплението е предимно на природен газ и ако цената му рязко се колебае, както сега, бизнесът се презастрахова с повишение на цените. Много често дори когато няма никаква икономическа логика в това. В случая обаче има. През миналия октомври цената на природния газ за мегаватчас стигаше най-много до 100-ина лева. През октомври тази година на моменти достига 233 лв., тоест въпреки поевтиняването е налице сериозно повишение в сравнение с 2021 г. Тоест няма как да очакваме, че цените на оранжерийните зеленчуци

ще са на същите нива като миналата година.

И ако някой си мисли, че Европа е зле, а САЩ са много добре, дълбоко се лъже. Там хранителните стоки също хвърчат нагоре. Ако тук млякото е поскъпнало с 34% през тази година, там повишението е 15,2%, освен това

Белият дом също се бори с петролните фирми,

за да ги принуди да обуздаят хвърчащите цени. Като често използва и директни заплахи.

В Китай, който държеше инфлацията под контрол и индексът на потребителските цени се повиши с 2,8%, цените също растат. Стойността на свинското е с 36% по-висока, зеленчуците са с 12,1% по-скъпи,

В Япония, която също има много консервативна политика по отношение на печатането на пари, индексът на цените скочи с 9,7% през септември.

България като страна близо до фронта отчете поскъпване през септември с между 15 и 18% на годишна база, но в балтийските страни е по-високо. Там то е около и над 20%.

Има и нотка оптимизъм. По данни на САПИ

зърното поевтинява

на седмична база, както и царевицата - от 593 на 577 лв. за тон, при слънчогледа положението е същото - от 1090 лв. цената се понижи до 1000 лв. Независимо от това царевицата, пшеницата и ечемикът се изкупуват на цени, значително по-високи от тези преди една година - между 34 и 56%. Само при слънчогледа има спад с над 2% спрямо 2021 г.

В останалите страни от еврозоната инфлацията е около 10-ина процента и в Италия и Франция започнаха бунтове срещу високите цени.

Както обикновено, Гърция изпревари всички с интелигентно решение в кризата. Там бе договорено споразумение между производители, търговци и правителството да се поддържат ниски цени на 50-те стоки от първа необходимост.