Да си русофил, днес означава да си путинофоб. И обратното

Едноцифреният изборен резултат на БСП е исторически - отива си една епоха. Но той е лесно обясним – тя отдавна не е лява, а и русофилският й електорат е разколебан. Дойде “Възраждане” и си ги прибра. И какво остана? Както се казваше едно време в махалата - налъм без каишката, на който му липсва дървената част. Днешното поколение май не е виждало налъм, но то не е виждало и лява партия. БСП е нещо съвсем друго. Тя дори не е и “столетница”, тъй като е пълно отрицание на работническата партия на Димитър Благоев, на Кирков и на Димитров. Къде са й работническите корени? Отрязани са преди 33 години.

Всъщност БСП е на Христовата възраст. Време е да бъде разпната, но дали ще възкръсне? Вече взе да й пречи думата “социалистическа”, защото създава двусмислие, което не е приятно за ушите на олигархията. Тя я принуждава към дразнещи леви жестове, които развалят естетиката на неолибералната държава. За да се възроди като своето друго, БСП трябва да се освободи от двусмислието, като се откаже от думата “социалистическа”. Тогава ще може да напусне ПЕС и да кандидатства за ЕНП. С помощта на фондацията “Конрад Аденауер” тя спокойно може да сложи ГЕРБ в джоба си и да продължи делото, което започна през 1990 година. А и ще отвори територия за истинска лява партия.Но най-противоречивото двусмислие в БСП са остатъците от русофилството. Все пак тя участва активно в смяната на геополитическата ориентация от Москва към НАТО. Ако коалицията на Кирил Петков бе оцеляла, заедно с нея и БСП би се присъединила в една натовска война срещу Кремъл.

Аз не искам да й се бъркам във вътрешните ежби, но нищо чудно Корнелия да е единственият адекватен на епохата лидер на БСП. Може би защото идва отвън и не е родово обременена, в нейния килер го няма скелета на Дядото. Тук искам да поставя един фундаментален психоисторически* въпрос – какво значи да си русофил в днешна България? Да изпитваш симпатии към руския народ, който е пролял кръв за независимостта на България? Или към великата руска култура, която има огромен принос за Българското възраждане? Ако е така, то какво печели руският народ от капана, в който го вкара олигархичната власт на Путин? А културата? Олигарсите са се изнесли в чужбина, културните дейци също, а сега и младежта, която бяга от мобилизацията. Краят на украинската война ще е трагичен за Русия. Ще й се наложи да плати огромни репарации, което значи, че руските нефтени и газови находища ще преминат изцяло в ръцете на чужди компании. А нищо чудно и да се разпадне, както се разпадна СССР.

Следователно да си истински русофил, означава да си путинофоб. Да си настроен крайно критично към днешното управление в Кремъл. Ако пък си путинофил, трябва да си русофоб. Звучи парадоксално, но я помислете малко. В момента Путин съсипва Русия много по-ефективно от ЦРУ. Още по-невъзможно е човек с леви убеждения да симпатизира на Путин и днешния руски режим. Тази държава няма нищо общо с левите идеи, тя е пленена от една грабителска олигархия, която народът ненавижда. Тя е модерна реинкарнация на Руската империя. Точно това проповядва и идеологът на Путин, Александър Дугин. За него истинската същност на Русия е монархията, а Путин изпълнява ролята на царя император.

Така че какво трябва да е отношението на една лява партия към днешната имперска Русия? Същото, както когато Русия е била империя. Нейната диагноза може да се прочете в знаменитата книга на Ленин “Империализмът като най-висок стадий на капитализма”.

Известно е, че Димитър Благоев е бил крайно критичен към тогавашната руска империя, наричал я “затвор за народи”. Като студент в Петербург той се увлича по марксизма и основава първия руски социалистически кръжок, издава и първия руски социалистически вестник, наречен “Рабочий”. Това в общи линии е отношението на българските социалисти от 1891 г. до Октомврийската революция. Самият Маркс е отявлен враг на царска Русия. През живота си пише десетки, ако не и стотици статии и писма срещу нейната роля в Европа. За Маркс Русия е опасна и нецивилизована сила, която инстинктивно ламти за чуждите територии и може да бъде спряна само с военна сила. А Западът не прави достатъчно, за да я възпира. Маркс дори вярва, че британският премиер, лорд Палмерстън, е царски шпионин.

Разбира се, това русофобско творчество на Маркс не бе широко познато у нас преди 10 ноември поради обясними причини. Неотдавна обаче “Изток-запад” публикува сборника “Човекът и бъдещето”, в който е включен един дълъг откъс от “Тайната дипломатическа история на XVIII век”, с която Маркс бръква дълбоко в азиатското двуличие на руската власт.

Да обобщим – пише той. – Московското княжество е откърмено не другаде, а в ужасната и позорна школа на монголското робство. Силата си то добива по един-единствен начин: с виртуозност и в изкуството да слугуваш. Дори освободена, Москва продължава да изпълнява традиционната роля на роб, превърнал се в господар. Най-сетне Петър Велики съединява политическото изкуство на монголския роб с гордите стремежи на монголския господар, на когото Чингиз хан е завещал по своя воля завладяването на света.

Разбира се, Маркс няма предвид руския народ, нито по-либералните руски княжества като Новгород, Суздал и т. н., а само традицията на московските владетели от Иван Калита до Петър I, които установяват една много специфична форма на азиатски гнет. С тази представа са закърмени и руските революционери от Бакунин до Ленин и Троцки. Естествено, Димитър Благоев е на същата вълна. Едва Октомврийската революция през 1917 г. променя отношението на левите сили към Москва.

Но ако днес всички илюзии за болшевизма са отдавна изживени, а идеологията и практиката на путинския режим възпроизвеждат Руската империя, то какво трябва да е отношението на една лява партия? Тя би трябвало първа да се притече на помощ на украинския народ, а с това и на руския. Това би посъветвал Маркс. Разбира се, БСП носи в себе си инерцията на родовата традиция. Но пък тя й изневери, когато буквално повтори руския преход към дивия капитализъм. Смени си не само името, но и пола. Тя се основа като завера на елита, за да сложи началото на най-десните реформи в Европа. От нея тръгна и първият ешелон на българската олигархия, тя измисли методите на грабежа като масовата приватизация и ремедетата, а през 2008 г. отмени необлагаемия минимум и въведе и най-дясната данъчна система в света, с която върна родната икономика в 18-и век. Тя отдавна няма нищо общо нито с работническата класа, нито със западната социалдемокрация. Трагедията й е, че след 2008 г. спря да е полезна и за олигархията. Тя е в исторически капан. Как ще излезе – не знам. Но уволнението на Корнелия едва ли ще помогне.

“Психоистория” – метод за предвиждане и променяне на бъдещето в книгите за Фондацията на Айзък Азимов. Напоследък се използва за актуалния геополитически сблъсък.