Последната нощ на Татяна Титянова
Според сестра ѝ няколко души са я чакали в кухнята ѝ, извеждат я от дома ѝ с 3-месечното ѝ бебе. Пребиват я и я удушават, връщат я зад блока, а детето оставят в апартамента
В моргата установили, че нямала кожа по корема - вероятно е била влачена
Трябвало да отиде при роднини в провинцията, докато тече бракоразводното й дело, но сестра й родила
По шията на тв говорителката имало синини от 3 пръста от едната страна и палец от другата
"Те са тук, те искат да ме унищожат."
Това казва телевизионната говорителка и художничка Татяна Титянова в телефонен разговор с адвокат Силва Китанова вечерта на 21 септември 1988 г. след концерт под патронажа на Добри Джуров, на който тя е била водеща. Обмисляла още на следващия ден да замине в провинцията с 3-месечното си бебе Глория и голямата си дъщеря Краси, която била на 6 години и половина.
Искала да се махне от апартамента,
в който живеела в София, защото течало бракоразводното дело с мъжа й Георги Иванов, високопоставен кадър в ДС. През последните 3 месеца Таня получавала заплахи за живота си и търсела помощ от най-видните адвокати в страната.
Те обаче не приемали думите й на сериозно. Журналистката дори се опитвала да се срещне с Тодор Живков, от когото също да потърси подкрепа.
В ранните зори на следващия ден обаче тя не заминава, защото сестра й Антоанета Титянова, също популярна журналистка, получава родилни болки и влиза в болницата, където ражда момче.
Татяна отлага пътуването за събота - 24 септември, но вместо това е намерена мъртва.
Днес, 34 години по-късно, Антоанета си спомня пред "168 часа" за последната среща със сестра си на рождения й ден на 14 септември, когато тя навършва 28 г., за последния им разговор на 22 септември и за тежкия живот, който е имала с мъжа си.
"На нейния рожден ден се видяхме за последно - спомня си Титянова. - Говорехме си как двете с количките ще се разхождаме по градинките. Тогава Таня беше много разтревожена, защото хората, които я заплашваха, го правеха постоянно. Всичко беше започнало 3 месеца преди това през юни. Мъжът й беше в Сирия през това време, тя се опита да говори с неговите роднини, но те не я подкрепиха, а всички бяха хора от ДС."
На 22 септември, когато Антоанета ражда сина си, двете сестри се чуват по телефона, без да подозират, че това ще е последният им разговор.
"През въпросната вечер луната надничаше през стъклото с цялата си ледена красота - посочва журналистката. - След като ме доведоха от родилното, ме наобиколиха цялата болница, искащи да зърнат сестрата на известната телевизионна водеща. Копнеех за усамотение, а трябваше да отговарям на десетки въпроси. Подхвърлих, че и тя наскоро роди и има 3-месечно бебе. Голямата й дъщеричка беше първокласничка, а в свободното време Татяна рисуваше и точно подготвяше изложба. Тъй като е в отпуск по майчинство, водеше само по-престижни концерти и спектакли. Успях да стана само веднъж от леглото и се дотътрих до външния телефон, за да я чуя. Когато ми вдигна, беше много емоционална и ми каза развълнувана: "Антоанета, ти си герой! Роди момчето в рода ни.
Горда съм с теб
Днес не мога да дойда пред болницата да ми махнеш през прозореца. Децата са болни... На бебето му сложиха ваксина и вдигна температура. Но утре ме чакай, сестричке". Усетих тревогата в гласа й. Исках да си говоря с нея, но
едва ме държаха краката
и й затворих. Боже, ако знаех какво ми е подготвила съдбата, навярно щях да говоря още много.
Пак се загледах в луната и някак неусетно мисълта ме върна в детството. Лежим със сестра ми на верандата в Алжир и се опитваме да пипнем небесния свод. Казах й, че ще й разкажа приказката за Спящата красавица.
Тогава Таня ме попита: "Како, не мога да разбера защо точно най-красивата, умната и талантливата девойка, надарена с толкова умения, трябва да бъде омагьосана от вещицата, за да умре? Не е честно"."
Тогава Тони осъзнава, че сестра й прилича на Спящата красавица. Като дете Таня била най-умното и будно дете - рецитирала, рисувала, пеела, била артистична. Още като ученичка я избрали да участва във филм, във ваканциите работела като екскурзовод, владеела няколко езика, рисувала божествено и дори успяла да влезе в Художествената академия. Следвала и второ висше журналистика. Работата в националната телевизия била допълнително занимание, което й давало финансова самостоятелност, и я превърнало в една от най-известните млади дами в страната.
"Само дето съпругът й не беше никакъв принц, а мъж, който
не спираше да я бие и тормози,
работеше за Държавна сигурност и се ползваше от протекциите на влиятелни хора и бе неуязвим за делата си - казва Титянова. - Той се занимаваше с паспорти. Когато се роди второто им дете, той дори не я поздрави. Онази нощ обърнах поглед към луната и се чудех защо ли ме връхлитат подобни натрапчиви спомени?"
На 24 септември рано сутринта лекар идва при Антоанета, извиква я в коридора и й казва: "Обадиха се,
че са намерили сестра ти мъртва
Трябва да откриеш родителите си и да им го съобщиш"
Без да я погледне дори, медикът си тръгва, а Тони се вцепенява, онемява и заридава с цялата си душа. Светът за нея престава да съществува. Денят, в който ражда сина си, е последният най-щастлив в живота й. Ако някой тогава й беше казал, че след това ще живее с такава мъка, вероятно никога нямаше да повярва.
Съобщението, което се подава към милицията на 24 септември, е, че е намерена жена зад блока на паркинг, легнала върху пеньоара си, изглеждаща като заспала. Въпреки това на мястото се изсипват десетки представители на МВР, а според очевидци човек от ДС показва картата си и контролира разследващите на място. Около нея са намерени обувките й и част от колана на пеньоара й. Другата част липсвала. Медиците на място
заснемат синини по ръцете и гушата й
Всички са категорични, че става дума за жестоко убийство, и така започва делото, което впоследствие се трансформира в дело за самоубийство.
Дотогава се знае, че Татяна Титянова се омъжва за Георги Иванов през 1981 г. През февруари следващата година тя ражда първородната си дъщеря Краси, а когато бебето е на 3-4 месеца, една нощ в 1 часа през нощта милицията я кара в дома на родителите й с детето на ръце, със счупен нос и обезобразена. Мъжът й я бил пребил, а съседите викнали органите на реда, след като чули виковете. Още тогава журналистката подава молба за развод, но бързо я оттегля. По-късно признава на сестра си, че едри мъже от ДС са я заплашили, че ще се появят в съда, ще кажат, че са й били любовници, ще я изкарат развратна и ще й вземат детето.
Тв говорителката владеела перфектно английски, френски, руски и испански. Мечтаела да води новините на различни езици по телевизията, но нямала връзки. Била сред най-известните дами в страната, но за съжаление, имала мрачен живот с мъжа си. По време на делата много хора посочват как неведнъж са виждали Георги да я бие по улиците.
Съседка свидетелства и за това как той намушква с нож ръката й, но пред роднините си заявява, че това е станало, докато е белила картофи - била се порязала.
Оказва се, че Таня е криела за всичко това от семейството си.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега