Това е наш феномен - лидерите се боричкат, а хората не знаят дали ще могат да си платят лекарствата

Бранимир Ботев е президент на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество и директор на Европейския институт за икономически изследвания.

- Г-н Ботев, какво раздели българите на изборите, отношението Изток - Запад или вътрешните проблеми?

- За или срещу Запада не вълнува колкото оцеляването; толкова висока степен на несигурност и напрежение не сме измервали никога, хората са притеснени от финансовите си проблеми, могат ли да платят сметките си за ток, лекарства и това тотално доминира в тяхното съзнание.

- Имате ли аргументи в тази посока?

- Те са представително изследване за цялата страна, възложено от Европейската лига за икономическо сътрудничество на "Тренд". На въпрос дали се очаква да се подобри икономическото положение в страната, едва 11% очакват да се подобри през 2023 г., 29% не очакват, а

55% очакват да се влоши

в бъдеще. Това само по себе си е достатъчно показателно. Следващият въпрос е: с колко усещате, че са се увеличили цените на основните стоки и услуги. 37% казват, че са се увеличили с над 50%, 34 на сто - между 31 и 50%, тоест две трети считат, че е рязко, 18% казват - между 21 и 30%. И само 1% казват, че са се повишили до 10%. Има изключителна несигурност и

тревожност

у българина по отношение на бъдещето и неговия статус - от гледна точка на икономическата среда, на предвидимостта, на ценовия ръст и финансовите условия. На въпрос ако икономическите проблеми продължат да се задълбочават, притеснявате ли се, че няма да можете да си плащате сметките за ток и комунални услуги, 46% казват, че силно се притесняват, всеки трети или 32% отговарят, че се притесняват, и само 5% казват, че нямат подобни притеснения. Горе-долу това отговаря и на статистическите анализи, че 4 - 6% от българите имат много високи доходи и очевидно не са притеснени от ръста на цените.

Също така над половината от българите - над 56%, по-скоро се притесняват или силно се притесняват, че няма да могат да си плащат кредитите.

Още по-драматично е положението дали няма да могат да си купуват основните продукти - 70% казват, че силно се притесняват или се притесняват, че няма да могат да си купуват основни хранителни продукти, едва 8 на сто казват, че нямат подобни притеснения.

Запитани дали при икономическите проблеми, с които се сблъскват, могат да си плащат лекарствата и лечението, близо две трети от хората - 64%, казват, че силно се притесняват или се притесняват от това.

Над половината от българите, 51%, се притесняват силно, че няма да могат да отделят пари, за да се грижат за възрастните си родители. На въпрос дали ще могат да си позволят обичайните разходи за гориво за автомобила, 60% казват, че много силно се притесняват или се притесняват, а 14% казват, че нямат такива притеснения.

- Външният фактор?

- По отношение на външнополитическите и външноикономическите въпроси: на какво се дължат основните икономически трудности в ЕС, първите три отговора са свързани с войната в Украйна - 36%, 28% - на липсата на адекватна икономическа политика на ЕС, и 10% на

лошо управление

от страна на ЕК.

В същото време от гледна точка на очакванията си 60% считат, че икономическата ситуация в ЕС ще се влошава, а едва 7% считат, че ще се подобрява.

Партиите трябва да съзнават, че носят огромна отговорност в момента пред българите и докато се боричкат помежду си кой е по-по-най-, обвинявайки се един друг в грехове, държавата просто може да потъне, а икономиката е пред пълен колапс.

В рамките на следващите 3 - 4 месеца българите ще са изправени пред невъзможността да плащат битовите си разходи и ще има проблем с парите за пенсии. Тогава вече не парламентът, не политиците, а улицата ще тръгне да търси решение и ще търси отговорност от същите тези политици.

- Въпреки това те продължават да задълбочават разделителните линии.

- И аз с тревога следя един абсурден, типично

български феномен,

при който лидерите на някои политически сили поучават други сили какви ръководители трябва да си изберат, за да работят с тях, като че ли става въпрос за разпределяне на дялове в ООД, а не за съдбата на България. Не се сещам за подобна абсурдна аналогия в нито една страна член на ЕС или в демократичната общност като цяло. Дори

опонентите

на Берлускони и Орбан, които не спират да ги критикуват, не са си позволили никога да поучават членовете на техните партии да ги сменят и след това да се споразумеят.

Убеден съм, че ГЕРБ и Борисов няма да издигнат кандидатурата му за министър-председател. Борисов е политическо животно от най-чиста проба и съзнава, че подобен ход е непродуктивен. Но ако той издигне за премиер Петър Стоянов или Росен Плевнелиев, ми е много интересно с какви аргументи другите сили ще откажат да подкрепят една такава доказано демократична кандидатура.

- В изборната нощ имаше призиви "Избори до дупка", а умората от това вече се усеща?

- Това е нещо, което българинът вече не би възприел, има не просто умора и апатия, а надигаща се ненавист към българските политици и партии - към политическата система като цяло. Все едно дали представляват субекти отпреди 130 години или са новосъздадени, които обещават да ни променят.

Българските политици имат изключителния шанс да се проявят като държавници тук и сега. Нещата са кристално ясни - държавата

няма бюджет,

който да бъде гласуван, това става само от редовен парламент и парламентарно формирано мнозинство. 22 договора трябваше да бъдат представени по Плана за възстановяване, за да получи България парите от ЕС. Те не са представени и досега, а доколкото ми е известно и не са написани. Затова също трябва да има редовен парламент и редовно правителство. Защото България ще остане без пари. Задава се в световен мащаб тежка продоволствена криза, която ще се прибави към икономическата, финансовата и военната в Европа, а продоволствената ще предизвика и мигрантска криза в близките месеци. Отново с център Европа. Тук отново се нуждаем от редовен парламент и редовно правителство, без които и без това слабо работещите институции у нас съвсем ще изпаднат в безтегловност.

Последните препоръки на Венецианската комисия, за които тепърва трябва да говорим, вече изискват от България да осъществи широкомащабна правна реформа, а не просто съдебна. Тяхна препоръка е да престанем да се фокусираме върху личността на главния прокурор, чийто избор или смяна се разглеждат като панацея.

- Това е тяхна препоръка, така ли?

- Точно така. Сред другите са да не се приемат закони, които след това Конституционният съд обявява за противоконституционни. Това изисква

спешен широк консенсус

между политическите сили и гражданското общество за осъществяване на съответната правна реформа и със сигурност дебат относно промени в Конституцията, които да гарантират този процес при квалифицирано мнозинство от 160 народни представители в обикновено Народно събрание. Което също предполага постоянно действащ парламент, редовно правителство и широка основа на разбирателство. В тази обстановка би трябвало

всеки месец да заседава Консултативният съвет

по национална сигурност. Политиците трябва да се научат публично да носят своята отговорност. Нашенските политици трябва да разберат, че в НС влизат като избрани от собствения си електорат, но там вече стават представители на целия народ и така трябва да се държат. Затова призовавам всички да оберат егото си, да отстъпят от собственото си килимче на амбиции и интереси. Като оставят настрани спорните моменти и се обединят около безспорното - оцеляването на държавата, хората и икономиката на България.