Радичковият верблюд е предчуствие за днешния хибрид

Живеем във времето на хибридна война, хибридни партии и дори хибриден секс, в който един липсващ парапет превърна хихикането в хибриден преврат. Но питаме ли се що е то хибридът сам по себе си и като такъв? Каква е неговата природа?

Потърсих отговор в скрижалите на миналото и дълго рових, рових, докато не попаднах на следния пророчески текст:

“В старите черказки хроники е записано, че хибридът живее навсякъде: в пясъка, във водата (имало водни хибриди), на небето; който може да погледне в Слънцето, ще види в неговото око хибрид. Записано е още, че той е дошъл най-напред от Луната — опустошил там всичко и когато нямало повече какво да пасе и потъвал навсякъде в прах до гърди, се разпръснал из вселената…”

Познато ли звучи? Ако да, значи сте над 70. Да, това е загадъчният верблюд на Йордан Радичков. Очевидно още преди половин век той описва хибрида, но поради дружбата със СССР му дава звучно съветско име.

Младите едва ли познават тази притча и затова горещо им препоръчвам да я прочетат на този адрес: https://chitanka.info/book/4798-verbljud. В моите младини

четяхме повече, тъй като сума ти народ се изпожени за верблюди

и се опитваше мъчително да вникне в тяхната мистериозна природа, но всуе – пречеше пердето на времето.

Радичков е колкото писател, толкова и ясновидец, който кодира послания за по-следващите поколения. И за да разкрие точно днес своето видение, той използва чуждицата “верблюд” вместо нашенското “камила”. Чак днес разбираме, че

са му се явили “Газпром”, Митрофанова, Радев,

Янев, Волгин и останалите хибридни птици, долетели от Луната. Но не са само те. Сигурен съм, че ако надникнем под полата на ПП и ДБ, там пък ще открием лукавата усмивка на атлантическия верблюд.

Съвпаденията на верблюда с днешните хибридни явления са безспорни. Цитирам оригинала:

“Времето на разселването съвпада с чумното време. Черказци едва погребали своите умрели върху високото плато и на другия ден забелязали, че между камъните се разхождат верблюди (хибриди)…”

“Времето на разселването” – ами това е точно нашето време! Разходете се до южната ни граница или поне до Терминал 2 и ще видите огромни човешки маси, които бягат от ислямския верблюд.

Чумното време – а не е ли това свирепата демографска криза, която съкращава населението ни с по 100 хиляди българи на година? Подобно на Радичковите черказци всяка поредна власт погребва ритуално остатъците от комунизма, но щом им обърне гръб, те се подават от пръстта и я дърпат надолу за гащите. Верблюди.

Откъде Радичковата фантазия черпи тези хибридни образи? Не, той не е възпитан като диалектически материалист. Останал сираче, той е даден в Семинарията да учи за свещеник, но духовният му път е прекъснат от англосаксонските бомбардировки и евакуацията.

Така още като дете рецитира библейските пророци, но

преживява и апокалипсиса.

По-късно, вече очеркист в покойния вестник “Народна младеж”, той открива жанра на магическия соцреализъм - сакрален наратив, който така и не се удаде на другите поети на епохата.

Който и Радичков текст да отворим, все изскача пророчество. Да вземем пиесата “Образ и подобие”. Тя започва с крал Ричард III, който предлага кралството си за кон и се оплаква от липсата на клиенти: “…Навсякъде ми се присмиваха глупаци разни, макар че те сами или в съдружие съсипваха десетки кралства. И не ги продаваха за кон, кучите му синове и празноглавци, а ги продаваха, без окото им да трепне за паница леща. Продаваха ги за лула тютюн или ей тъй, за нищо, за една прищявка само”.

За паница леща? Лула тютюн? Това не е ли алегория за приватизацията? Или да вземем пиесата “Януари”, в която хората един по един излизат навън в студа и мистериозно изчезват като днешните министри, а на тяхно място се появяват вкочанени вълци – не е ли това предусещане за идващата зима?

За Радичков

чуждоземните духове приемат образа на туземни животни

и говорят с човешки език – те са я бъбриви телевизионни врабчета, я експертни смрадовранки, я натовски клюводръвци или мрачни патриотични жаби, които по цели нощи ни тревожат с въпроса “Как така?”. А верблюдът, който всъщност е хибрид, нищо не пита, той мълчаливо къса тъканта на предпоследните ценности и ги дъвче с жълтите си зъби.

“Много странни работи са станали по времето на верблюда, пише Радичков. Един ден на небето се появили крави с рибешки опашки. Те не били нито хвъркати, нито пък били заковани там, махали си съвсем спокойно опашките и преживяли. Друг път на платото излязъл египетският фараон и държал реч… Фараонът нарисувал върху небето крокодил, качил се на него и преминал над къщите. От комините на къщите му влязъл пушек в очите и той плакал…”

Пророк Исая би го разтълкувал така: кравите русалки са алегория за модните у нас противоестествени коалиции, фараонът държи фараонска реч подобно на президента, а хвърковатият крокодил показва, че президентът е летец, който се опитал да нарисува “Грипен”, но се получила скица на Ф-16 и затова му се насълзили очите. Димът от комините пък сигурно е от последните дърва за горене.

Хибридът се намъква и в личния ни живот:

“Неизвестен черказец се прибрал една нощ и вместо жена си намерил в леглото коза. Щом погледнал навън, черказецът видял на прозореца глава на верблюд (хибрид)”.

Тук пък виждаме пророчество за Истанбулската конвенция. Явно през прозореца наднича самият Сорос, който насърчава появата на рожби от селянин и коза. И после храни тези хибридчета с грантове. А как да тълкуваме появата на Ной и неговия ковчег?

Той пуска гълъба над селото, но птицата не намира маслинено клонче, тъй като в Черказци няма такова растение, връща се в ковчега и Ной си тръгва разочарован. Очевидно това е алегория за пропуснатите 7 танкера с втечнен газ, а верблюдът, който се появява след отплаването на ковчега, е самият “Газпром”, който лукаво игнорира писмата на служебното ни правителство.

“Времето на верблюда станало като сън - пророкува Радичков. - Сините небеса се задръстили толкова много, че слънцето едва намирало пролуки да се провре — то добивало формата ту на риба, ту на насекомо, ту подскачало като скакалец, ту ставало квадратно.

Небесата се изпълнили с градове, крепостни стени, пасбища, имало две голготи и два божи гроба, кръстоносци яздели железни коне, Мойсей се разхождал със скрижалите, като застъпвал слънцето по опашката, а турци и кърджалии въртели овни на шишове; в същото небе видели как Пилат си измива ръцете, как Крали Марко вдигнал цялата земя и потънал до колене в небето, как Геновева живее с кошутата, какъв е адът и как точно дяволите измъчват грешниците — всичко видели старите черказци — и огъня, и казаните, и катрана…”

Какъв е този ясновидски сън, ако

не предчувствие за украинската война,

която още тази есен може да стане световна? В същия абзац привиждаме и байрактари в небето, и Ердоган, който върти на шиш Путин и Байдън, а за Геновева и кошутата да не говорим, но това вече намирисва на ЛГБТ. В един момент изригва вулканът Попокатепетъл и лавата застива във формата на верблюд, т. е. ето ви хибридния край на света.

“Благословено е нашето време!” – възкликва писателят, сравнявайки тогавашната с днешната епоха, която му се явява в пророческия сън. Днес бих добавил само, че трижди по-благословени са праведниците, които успяват да прогонят хибрида и от своя телевизор, вестник и креват. Защото тяхно е царството небесно!

Амин.