24-годишният световен шампион по самбо Благой Иванов-Багата е най-именитият български състезател в категорията на смесените бойни изкуства (ММА).
Той печели световната титла в свръхтежката категория през 2008 г., побеждавайки руснака Фьодор Емилияненко.
За съперника на Багата това е първо поражение от 8 години. Българинът е и европейски шампион по самбо.
През есента на миналата година Багата достига до полуфинал в престижния "Балатър 56 Хевиуейт Турнамент", но заради контузия в ръката на боеца той е заместен от "щастливия губещ янки Нийл Гроув.

- Баща ти е бил джудист и самбист. Той ли те тласна към самбото и от него ли си усвоил тънкостите?
- Да, той ме запали по самбото. Когато бях на 6 години, ме заведе в залата и започнах веднага да тренирам. Самбото ме грабна веднага. Това е доста атрактивен спорт, изпълнен с много интересни техники. Научи ме на дисциплина, как да уважавам по-слабите и ме изгради като човек, като мъж.
- Как приемаш болката? Стимулира ли те, или е имало момент, в който си искал да се откажеш?
 - Не се сещам да е имало момент, в който да искам да се откажа. Напротив, когато някой ми причини болка, ме стимулира и се нахъсвам още повече.
- Увлича ли те боят ? Имал ли си усещането , че не можеш да спреш?
- Да, харесва ми да се бия със силни противници, харесва ми, като правя спаринг по време на тренировка. Има моменти, в които се увличаш, но затова има съдия. Той казва стоп и вдигат ръката. Ако направиш нокаут,
можеш да продължиш
 да удряш противника и той да изпадне в безсъзнание
Съдията трябва да е добър , за да може да прекрати мача навреме и да се избягнат сериозни контузии. Историята помни смъртни случаи в бокса и в ММА борбите, но не на територията на България.
- С кого се би за първи път?
- Петър Лашов организира първите ММА боеве. Бях на 17 години, когато той ме заведе в Зимния дворец във Варна през 2003 година. Бих се с едно момче, мисля, че се казваше Петър. Победих го, той се отказа още в първия рунд. После Лашов организараше боеве и в една столична дискотека. Правеха малък ринг на дансинга. През 2005 година се бих на Слънчев бряг, отново в едно негово заведение.
- Използвал ли си шамарите и уличния бой като начин на комуникация?
- Случвало се е. Има пияни и дрогирани хора, които идват и се заяждат с тебе, досаждат ти. Никога не съм удрял някого на улицата, така както бих го ударил в професионален мач, само лекичко за сплашване.
- Нужна ли е силна психика в твоя спорт?
- Психиката е едно от най-важните неща в моя спорт. С времето добиваш опит и се каляваш. В Щатите работят със спортни психолози, но на мен още не ми се е налагало да ползвам техните услуги.
Когато се биеш за
много големи пари,
се нуждаеш от тях. Те те настройват, говорят ти как трябва да релаксираш в свободното време и след това да си съсредоточен изцяло в тренировките и да даваш всичко от себе си. Основната ти мисъл е как да победиш. Нужна е пълна концентрация, когато излезеш на ринга.
- Имаш ли сценична треска, притесняваш ли се преди важна среща?
- Вече не. Като се качиш в клетката , ти се вдига адреналинът и се съсредоточаваш в мача.
- Коя е най-тежката ти контузия?
- Обръщал съм си лакътя по време на тренировка през 2007 година и след това не можех да тренирам 8 месеца. Обикалях по доктори и имах нужда от много раздвижвания. Събрах много спортна злоба в себе си. Другата ми най-тежка контузия е, когато си счупих двете ръце още в първия рунд на мача срещу Казаюки Фуджита в Япония през 2009 година. Болката беше много силна, но стиснах зъби и продължих да се бия. Ако се откажеш, губиш мача. Високият адреналин и многобройната публика ми помогнаха и със съдийско решение спечелих мача.
- Твоят любим спортист е международният майстор на спорта по самбо Фьодор Емеляненко. Какво почувства, когато го надви на Световното през 2008 г. в Русия?
- Трудно ми е да ти опиша този момент. Може би най-щастливият миг в живота ми.
Усетих, че съм постигнал нещо за България. Той нямаше загуба до момента, прякорът му беше Последния император. След самата среща осъзнах какво точно съм направил и благодарение на тази победа пред мен се отвориха много врати в света. Този мач изцяло промени живота ми.
- Развиваш и боксовите си умения сега. Разкажи ми нещо повече?
- Наблягам повече на бокса сега, необходими са ми, за да съм още по-добър в ММА борбите.
От 3 години не съм се състезавал в самбото,
само ходя да гледам от време на време. Но не съм се отказал напълно, някой ден ще се върна отново към този спорт.
- В ММА-борбите има правила, но според мен това е един вид мазохизъм. Заради високото заплащане ли участваш в тях?
- ММА борбите има по-голяма гледаемост от хората и заплащането е много по-високо. В Щатите, Япония, Азия, Бразилия всеки втори знае бойците и като цяло там този спорт е много популярен. Вече започва да навлиза и в Европа. В България всеки втори е ММА боец (смее се). Някои момчета се бият и за без пари тук, просто за слава.
- Забранени са лактите, но коленете в главата влизат от февруари месец в България. Това не е ли прекалено опасен метод?
- Зависи в коя верига играеш. В Америка почти във всички вериги лактите са позволени, ритниците и коленете в главата са забранени, когато си паднал на земята. Тук само коленете в главата са позволени.
Като те ударят с лакът, се получават страшни аркади,
защото той ти цепи направо кожата. Моите вежди са цепени по време на среща. На момента не се усеща болката, след това е малко неприятно.
- В ММА няма проверки за забранени стимуланти (с изключение на веригата UFC). Какво е твоето отношение - с химия ли се правят големите мускули?
- В Америка има проверки. В Япония са ми правили допинг контрол преди и след мач. Тук няма, защото няма кой да даде пари за пробите. Мисля, че е около 500 лв. на човек. Но допингът не играе толкова важна роля в ММА борбите. Нужна ти е техника и издръжливост, добра основа. Имаш предимство, ако като малък си тренирал някакъв спорт - самбо, борба или джудо.
- Каква е разликата между ММА борбите в Америка и България?
- Скоро не съм се бил в България, но имам планове да го направя скоро.
За мен си заслужава
да се бия тук, защото
ми плащат добре
и ми е като един вид тренировка.
- Противниците не се ли страхуват от теб тук ?
- Не знам дали ги е страх. Като знаят, че си добър, се амбицират и искат да се пробват срещу теб.
- Като русенеца Светослав Захариев-Сисо например?
- Това беше интересен случай. Аз го победих, той претърпя още две загуби и се срина. Всяка жаба трябва да си знае гьола.
- Би ли останал да живееш в Америка?
- Не, не бих. Харесва ми начинът на живот, по-спокойно е, но пък храната им не ми харесва, друга ми е на вкус. Тук са приятелите ми и семейството ми и те ми липсват много.
- Кое е най-голямото ти постижение в САЩ?
- Направих две победи във веригата Белатор. Взех участие в един от най-силните турнири в света, но получих контузия в първия мач от турнира и се наложи да прекъсна. През септември ще участвам отново.
- Как преминава един твой тренировъчен ден?
- Когато се готвя за състезание, имам функционална тренировка сутрин със специален треньор. Той ти прави програмата, измисля ти упражненията, постоянно е до теб и следи дали изпълняваш стриктно всичко.
За функционалност правя кардио, за издръжливост наблягам повече на щангите. Следва обяд, почивка и следобедна тренировка. Тя е различна почти всеки ден, с различни треньори. ММА е съвкупност от различни спортове и ти трябва да притежаваш различни умения - бокс, борба, самбо, жиу жицу. Много е интересно по време на тренировка и работата върви добре.
- Как релаксираш след тежка среща?
- Почивам си с приятели, събираме се на партита по къщите. Обичаме да си правим барбекюта на басеина. Когато се прибера в България, също обичам да се разтоварвам с момчетата.
Посещавам
 чалга заведенията
 заради компанията,
но в действителност не харесвам този стил музика.
- Имаш ли приятели сред противниците ?
- Не, нямам приятели. Във Вегас, където съм аз, има 3 различни клуба и идват момчета от цял свят - от Русия, Дания, Швеция, Бразилия. Всички тренираме заедно. Случвало се е да разпускаме заедно - като ходим на бар, пием бира . Много е интересно във Вегас, защото всяко казино си има собствена програма, собствена дискотека. Има един клуб, който работи 24 часа.
- Обичаш ли хазарта ?
- Казиното не ме влече, но играя блек джек. Засега ми връзва, балансът е положителен.
- Агресивни ли са жените в Америка? Имал ли си сексуални предложения?
- Да, в повечето случаи те ни нападат. Директно си казват цената. Има и много българки във Вегас.
- Някоя от силовите групировки искала ли е да се възползва от твоите бойни умения?
- Предлагали са ми работа преди, но вече няма силови групировки и няма за кого да работиш. Цял живот съм се занимавал със спорт и искам и занапред да е така.
- Носи се слух , че преди време си нокаутирал Големия Маргин в столична дискотека. Вярно ли е?
- Това е пълна измислица. Когато се тиражира този слух, аз бях на лагер в Корея.
Някой се опита
 да ми направи интрига,
но поне да си бях в България в този момент, за да изглежда по-достоверна информацията.
- Чувала съм, че е забранено да се прави секс преди мач? Вярно ли е това?
- Не е много желателно, но то си е до човека. Някои не го спазват. Случвало ми се е да съм правил секс преди мач и да си го спечеля без проблем.
- Използваш ли някоя хватка от самбото под чаршафите?
 - (Смее се) Не ми се налага, има много болезнени хватки в самбото. Не съм попаднал на мазохистка досега.
- Какъв тип жени харесваш?
- Трябва да е чаровна,
да ме впечатли
 с красота, да е умна
Искам, като излезем някъде двамата или в компания, да се забавлява, да не ми говори някакви глупости цяла вечер и да ми досажда.
- Ревнив ли си?
- Да.Недопустимо е приятелката ми да общува с други мъже.
- Как се разбра с двете Златки. Те са известни с фриволното си поведение, особено русата?
- Като са били с мен, не са си позволявали такова поведение.
- Ти изневерявал ли си?
- Изневярата наранява, а когато обичаш и уважаваш човека до себе си, не трябва да допускаш това да се случи.
- Имаш ли си приятелка?
- Да имам сериозна приятелка от 7 месеца.
- Идва ли на тренировки и на мачовете ти?
- Не, не идва.
Страхува се за мен,
което е нормално
Искаше да дойде да ме гледа на последния мач в Русия, но аз не й позволих.
- Имал си оферти да се снимаш в новата версия на филма "Конан", но си отказал заради заминаването си в Щатите. Влече ли те да станеш каскадьор?
- Поканиха ме на кастинг за роля. Някой ден, като спра да се занимавам професионално със спорт, бих се снимал във филм. На този етап това е невъзможно. Ако поемеш ангажимент към някой филм, няма да имаш достатъчно време за тренировки и няма да си подготвен за мач. В Америка много бивши ММА бойци се снимат във филми.
- Кога плака за последно?
- Не мога да се сетя, много отдавна е било.