Вместо да говори за себе си, винаги хвали служителите си. Но главният комисар е този, който модернизира службата, спечели европроекти да я оборудва, създаде отряди от доброволци и обучителни центрове

След 40 години в пожарната, 16 от които като неин шеф, Николай Николов се пенсионира. Той ще сдаде поста, който заема 5932 дни, на 25 ноември, когато навършва 60 години. Това е пределната възраст за работа в МВР.

Новината бе съобщена с огромно съжаление от служебния вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев на празника на огнеборците - 14 септември. Той се зарече да направи всичко възможно да задържи Николов, ако тогава още е вицепремиер. Вероятно министърът има предвид идеята, която дори бе в деловодството на предния парламент - пожарната да излезе от МВР и да стане държавна агенция. Самият Николов обаче отказа да коментира бъдещите си планове и в типичния си стил използва момента, за да похвали служителите си. С това ще го запомнят и всички журналисти, на които той винаги отговаряше, но нямаше търпение да приключат с въпросите. “Хайде, стига питахте, че искам да си похваля хората”, е фразата, която той изрича във всяко интервю.

Зает в потушаването на поредния пожар или бедствие - само за тази година има над 40 000 сигнала до огнеборците, Николов рядко е правил ретроспекции на кариерата си. Вместо това е използвал момента да похвали служителите си, които от януари до септември са спасили 476 души. Един от редките случаи, когато е говорил за изминалото време, е през 2016 г., когато отброи 10 години на поста.

“Гледайки назад, винаги можеш да направиш извод, че е било възможно и повече. В тези 10 г. пет бях шеф на пожарната, пет на нея и Гражданска защита. Оценката трябва да я даде друг, аз благодаря на моите служители”, каза тогава той.

Когато поема поста на 29 август 2006 година, Николов се изкачва от зам.-директор до титуляр. По онова време е член и на научния институт към пожарната. Казват, че бил буден, постоянно се интересувал от новости, които четял в чужди издания и откривал в годините, в които интернет не бе толкова разпространен в страната.

След 5 години на поста пред него се откри ново голямо предизвикателство. “Гражданска защита” бе закрита през 2011 г. и стана част от пожарната, чието име бе променено на “Пожарна безопасност и защита на населението”. Така Николов вече отговаряше освен за огнените бедствия и за наводнения и други катаклизми.

През цялото време той работеше усърдно с общините, за да се създадат доброволни формирования към пожарната. Инициативата започна през 2010 г. и днес вече има над 300 отряда с повече от 3400 доброволци. Разполагат със 175 противопожарни автомобила, тежка техника и др. Вчера те наградиха с най-високата степен на отличието си Николов.

Комисарят модернизира пожарната откъм техника, от 6 години огнеборците разузнават за пламъци с дронове. Пускат ги най-често в планините и други гористи местности, които са труднодостъпни. “Дроновете имат много предимства, огромното е, че можем да хванем в началото пожар”, обясни преимуществото на безпилотните летателни средства Николов през 2016 г. И купи машините чрез 3 проекта. Оттогава те са в употреба на дирекцията, за последно ги ползваха преди месец по време на горските пожари в Хасковско. Николов бе там, както и на всяка гореща точка в последните 16 години.

Освен да гаси пламъци, той ръководеше и спасителните дейности при наводненията във варненския кв. “Аспарухово” през 2014 г. И сега бе на терен край Карлово, където продължава разчистването на щетите от водната стихия.

11 дни Николов неуморно бе и в Хитрино, където на 10 декември 2016 г. взрив на цистерна изпепели къщи и уби 7 души. 150 жители бяха евакуирани, а огнеборците потушиха за броени часове лумналия пожар. После обезопасяваха селото и охлаждаха цистерните, за да източат горивото от тях. За усилията им Николов и служителите му бяха отличени от “24 часа” като “Достойни българи”.

Тогава Николов обясни, че огнеборците са се справили благодарение на отличната си подготовка. За да я подобрят още повече, той и екипът му разработиха няколко плана и спечелиха европроекти за над 400 млн. лева. С част от парите модернизираха службите, а с други направиха обучитени центрове. Такива днес работят в София, Пазарджик, Габрово, Враца, Шумен и Бургас, ползват се за обучение и реакции при пожари, земетресения и наводнения.