Разбира се, стига диагнозата да е шизофрения

Пробивът на украинската армия край Харков през градовете Балаклея и Изюм поставя на изпитание вярата на българския русофил (какъвто съм и аз самият) в победата. Морално ли е да подкрепяш тази авантюра, която вкара руския народ в капан? Към кого трябва да са насочени симпатиите на русофила – към братята руснаци или към режима на Путин, който е повел Русия към изуй-гащи?

Провалът на “специалната операция” поставя на изпитание и т. нар. “леви” в България – ако имаш леви разбирания, правилно ли е да се възхищаваш от най-десния олигархичен режим в Европа? Ако русофилът продължава да е путинофил и в същото време се мисли за социалист, значи има проблеми с аз-концепцията. Имам предвид БСП. Едното пречи на другото, а двете заедно са несъвместими с третото. Русия се управлява от хора, които я разграбиха и изнесоха на Запад, а сега отмъщават, че Западът не ги осинови.

Войните се печелят и губят много преди да започнат. “Специалната операция” бе загубена още по времето на Горбачов. Тогава се сложи началото на този обществен строй, който е на път да затрие самата Русия, освен ако не стане пак чудо. Амин.

След като скъса с комунизма и се отвори свободно място за нов национален идеал, путинизмът извади от архивите мита за “Третия Рим”, според който Москва е новият център на християнството. И този “Трети Рим” прати ислямисти да опустошават православните украински земи. Как да кажеш “Здраствуйте, братушки!” на тази чеченска и прочее джигистанска армия, която изравнява със земята най-рускоезичните украински градове и села? Нали украинците също са ни освобождавали? Техните черепи са в Плевенската костница. Сега Кадиров (чеченският диктатор) е повел правоверните из киевската Рус на джихад, наречен “демилитаризация и денацификация”.

Сигурно се майтапят. Ако бях религиозен, вече щях да съм готов с проповед за Антихриста. Но имам едни колеги русофили, които уважавам, тъй като са умни, и не вярвам за 4-те хиляди лева. И често са прави, но не и сега. Защо продължават да рецитират малоумните пропагандни строфи на руското военно министерство?

Дори пропагандистът номер 1 на Кремъл - телевизионерът Владимир Соловьов, вече изпадна в иронията на стратегическото огорчение. Онзи ден той прочете съобщението за пробива при Балаклея:

Руските подразделения целенасочено осъществяват прегрупировка, която се съпровожда от масирани удари на ВКС (Въздушно-космическите сили), високоточнооръжие и РСЗО (ракетни системи за залпов огън) по силите на ВСУ (украинската армия). Противникът, който се е подвел на лесно придвижване по дадения участък на фронта, сам се вкарва в капан…

И като изчете този шедьовър, Соловьов изръси: Ще примамим гадовете до самата Москва и там ще се разправим с тях на лобното им място!

Май натам отиват нещата, след като губернаторът на руската Белгородска област вече посъветва населението да се евакуира.

“На украинския фронт има прегрупировка - пише друг един патриотичен публицист, – врагът позорно бяга след нашите!”

Сенаторката Елена Мизулина добави: Украинците коварно изненадаха нашите солдати, докато те скърбяха за смъртта на английската кралица!

В същото време българската русофилска публицистика продължава да обяснява каква дълбока стратегия е “бавната война”. А и как “Русия не воюва с Украйна, а със САЩ и НАТО”.

Но преди всичко Русия воюва със самата себе си. Путин твърде дълго се задържа на върха. Изглежда, е забравил, че той самият и селекционерът му Елцин подаваха молби за влизане и в НАТО, и в ЕС. Това бе мечтата на руския “перестроечен” елит чак до 2009 г., когато се осъзна, че е измамен.

Късният Путин смята, че разпадът на СССР е най-голямата трагедия на ХХ век. Но ранният Путин също танцуваше на този разпад. Той бе дясната ръка на петербургския руски сепаратист Собчак. После стана любимец на Елцин – човека, който лично пусна кепенците на СССР. Той назначи Путин за президент. Ако за Русия този разпад е трагедия, то за Путин той бе шансът в живота.

Така че крайно време е и у нас русофилите да се изяснят – дали са русофили, или путинисти?

Руският народ е прекрасен, той е талантлив, предприемчив, храбър и заслужава признателността ни. Но той твърде често е първата жертва на царе и президенти.

Така е било още от времето на Иван Грозни, така е било при Петър 1, при Екатерина Велика, Николай II, при Сталин, така е при Хрушчов, при Горбачов, при Елцин, така се очертава да бъде и при Путин. Сега Русия пак е пред бездната. Ако загуби тази война, какъв е планът? Еей рухнем! (по песента на волжките бурлаци).

Както казах, трагедията е в самия руски режим, в обществения строй, наложен през 90-те години от елита. Той действа центробежно – щом някое парче от СССР се отлюспи, веднага чука на портата на НАТО.

Защо Украйна да е изключение? Миналата седмица в САЩ публикуваха стенограма от разговора с президента на Казахстан Нурсултан Назърбаев през 1992 г. с президента Буш-старши. Оказва се, че още тогава този висш съветски и партиен кадър предлага на американския президент да сложи в Казахстан военни бази, за да го пазят от Москва!

Интересна държава е бившата съветска република Казахстан.

Новият президент Токаев прекръсти столицата от Астана на Нурсултан в знак на почит към бившия президент. Миналата седмица я прекръсти обратно на Астана. Може би за да я прекръсти на Рейгън? Е, тогава вече няма мърдане.

На върха на пирамидата и най-умните постепенно оглупяват. Путин може да е умен, но много дълго седи на върха. 22 години го съветват само това, което той ги е посъветвал да го съветват. Не че няма процент истина, но същите кремълски пропагандисти, които сега обясняват, че тази зима Европа ще мръзне (което си е факт), през февруари твърдяха, че Украйна ще бъде победена за 2 дни, а украинците чакат руската армия с букети в ръце. А и армията при Балаклея била изненадана, докато тъгувала за британската кралица. Но човек трябва да е ударен с паве по главата, за да не разбира, че времето не работи в полза на Москва. Времето само затяга капана.

Сега Русия с труд поддържа някъде между 150 и 200 хиляди войници в Украина, защото Путин се страхува да обяви мобилизация – може да започнат бунтове. Но Украйна направи мобилизация и вече разполага с около 700 и 800 хиляди готови на саможертва бойци. Много от тях в момента усвояват най-модерните западни оръжия в Полша, Великобритания, Германия, САЩ. Конгресът на САЩ гласува 100 милиона долара само за обучението на украински пилоти, които ще летят на F-15 и F-16. Как ще воюва Русия, когато украинското небе стане непристъпно за нея?

При това положение – какъв е планът? Кремъл няма отговор. Сега си отмъсти, като ликвидира десетина електроцентрали и остави Източна Украйна без ток. А как ще отговори, когато “хаймърсите” разрушат Кримския мост?

Страх ме е да си помисля, но все по-често се говори за ядрен удар. Това как ще го обясним, колеги русофили?