Авторът Величко Минеков бил подложен на кръстосан огън от партийни величия

Архитекти нарекли монумента Кокошката

Много усилия - не само физически, но и интелектуални, коства на скулптора Величко Минеков паметникът на Съединението в Пловдив. По мнение на специалисти това е един от най-хубавите монументи на твореца, който си отиде наскоро.

Tочно преди 37 г. композицията, символизираща съединението на Княжество България с Източна Румелия е открита тържествено, не от кой да е, а от първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Месеци наред местната партийна върхушка тръпнела, защото недоволството срещу паметника било голямо.

Скулпторът бил подложен на кръстосан огън

да обяснява какво иска да каже със своя проект

Най-напред се надигнали архитектите от близката сграда на "Проектанска организация", в която сега е настанена прокуратурата. Те толкова не харесвали проекта, че му лепнали прякора Кокошката заради двете крила, които се издигат от композицията.

Всичко започнало в началото на 1985 г. Тогава ЦК на БКП взел решение в Пловдив да се вдигне подобаващ паметник по случай 100 г. от Съединението на България. Център на тържествата, естествено, трябвало да е градът на тепетата. Освен нов монумент, партията решила, че трябва да се направи и музей на Съединението, а също и юбилеен знак.

Решението било спуснато на Окръжния комитет на БКП за изпълнение, а оттам машината се завъртяла на пълни обороти.

"Нямаше конкурс за авторско решение на паметника

Изработването му директно се възложи на скулптора Величко Минеков, един от всепризнатите творци на България", припомни за "24 часа" Емил Стоицов, тогава директор на "Културно-историческо наследство" в града.
Когато Минеков представил макета в ОК на БКП, повечето от присъстващите се изказали остро. "Сигурен ли си, че това е най-доброто", питали те твореца.

Първо обаче се надигнали архитекти. Според тях паметникът не се вписвал в тази част от градската среда. Присмивали му се, че приличал на кокошка. Дори сред гилдията плъзнало това иронично прозвище. Разбира се, то се произнасяло шепнешком, защото все пак решението било на партията.

Величко Минеков се опитал да обясни, че двете крила символизират Княжество България и Източна Румелия. "Както птицата не може да лети с едно крило, така и млада България не може да съществува разделена", мотивирал се авторът. Към аргументите той добавил, че красивата девойка, която се издига в средата на композицията, държейки венец, символизира младата държава.

"Първият секретар Пантелей Пачов хареса идеята и даде старт на реализирането й", спомня си Стоицов.
Тогава обаче възникнал друг спор.

Пловдивчани взели да недоволстват, че заради този паметник, местят Четвъртък пазара от площада

Протестирали, че той е емблематичен и е известен в цяла България. Нямало обаче кой да ги чуе.
"Започна трескава работа. А и нямаше много време до 6 септември. Особено всеотдайна беше Елена Михайлова от Окръжния съвет за култура. Тази жена се раздаваше денонощно", разказва Стоицов. Налагаше се да ходим в Северна България, където изливаха детайли от композицията, а ги сглобяваха в Пловдив", допълва той.
Успоредно с паметника се правел и Музей на Съединението. Сградата трябвало да се преустрои основно, тъй като там се е помещавал детският отдел на Народната библиотека "Иван Вазов". За няколко месеца музеят бил готов. Художник на цялостната му експозиция е Злати Чалъков.

"Блесна цялото великолепие на сградата, строена за Народно събрание на Източна Румелия. Лявото крило на музея беше изрисувано от Енчо Пиронков. Но в един момент се прецени, че стенописът не се вписва в експозицията и тогава за нула време беше замазан с боя", връща лентата ексдиректорът на "Културно историческо наследство".

За три месеца бил завършен и паметникът на Съединението заедно с площада около него.
Понеже е от бронз, в първите месеци той блестял
на слънцето, после потъмнял от патината.
Mонументът се възприемал нееднозначно на фона на тогавашните партизански паметници. В Окръжния комитет обаче не спирали да се притесняват дали ще бъде одобрен от Тато.

Дошло знаменателното събитие. Стекъл се народ към площада, почетните роти били строени. Милицията отцепила района, всичко било под контрол.

Живков се появил, обкръжен от местни партийни големци. Най-напред го завели в обновения музей на Съединението. Тато обаче нямал много време да го разглежда, тъй като трябвало да реже лентата на паметника.

Изведнъж се провикнал в характерния си стил: "Къде си бе, Величко?". Всички замръзнали, защото разбрали, че става въпрос за автора на паметника. Настанала страшна суматоха.

Почти светкавично се появил самият скулптор. Щом го видял, с присъщото си чувство за хумор Живков възкликнал:

"Абе, Величко, направил си голям паметник!"

Местните толкова били стъписани, че в първия момент не повярвали на ушите си.

"Kакво, какво каза другарят Живков?" - уплашено попитала съпартийците си зам.-шефката на Окръжния народен съвет Маргарита Делина.

"Каза, че паметникът е много хубав", отвърнал й неин другар.

"Чухте ли? Другарят Живков много хареса паметника!" - почти извикала Делина и хукнала да разнася новината.
След знаменателната реплика на Тато цялото партийно и държавно ръководство си отдъхнало.

"Прякорът Кокошката беше дотам. След оценката на Живков всички почнаха да харесват монумента", спомня си Емил Стоицов.

Преди 12-ина години по паметника се появиха пукнатини. Тогава лично Величко Минеков дойде да надзирава заздравяването на композицията. Следи от заварките личаха до скоро, на патината ги заличи.

Работници оглеждат монумента, малко преди да свалят скелето от него.

Паметникът се отливал на части в Северна България, после те се превозвали до Пловдив и се монтирали

Тодор Живков отива да пререже лентата на скулптурата, сътворена от Величко Минеков. Вождът е доволен от неговата творба.

Народът ликува на празника. След одобрението на Тато всички възражения срещу Кокошката отпаднали и хората харесали грандиозната фигура.