Последният съветски вожд купи водката, Путин кара махмурлука

Едно не може да се отрече на Горбачов – той уволни Тодор Живков. Всеки път, когато Тато го посещаваше, излизаше от кабинета му като от зъболекар.

Спомням си последното му заминаване от Москва. Дойде заповед да го изпратят само 4 човека – посланикът, пълномощният министър, шефът на протокола и кореспондентът на БТА – незначителна фигура, натоварена с важната мисия да съобщи, че другарят Живков е отлетял. Това беше вашият репортер. Тато се ръкува с всички подред и като стигна до мен, погледна ме като бащата на Хамлет и изрече жалостиво: “Всичко мина много добре, мойто момче. Много добре…”. От което се разбра, че не е минало никак добре - Горби му бе казал, че трябва да се оттегли. Вече се беше срещал неформално с Андрей Луканов, предстоеше му среща с Петър Младенов. Те бяха натоварени да наследят Тато и да разтурят комунизма.

Горби бе голям майстор в 2 неща –

да разтурва всичко, което му се възлага, и да се хареса на началството. На второто дължеше феноменалната си кариера, а на първото ние всички дължим, че живеем в демокрация. Преди Михаил Сергеевич да стане секретар по идеологията, т.е. официален наследник на съветския лидер, той бе секретар по селското стопанство. Под неговото ръководство земеделската продукция катастрофира и Москва тръгна да се моли за зърно на САЩ и Канада, а те, естествено, използваха случая да се погаврят. Да напомня само, че тогава СССР включваше Русия, Украйна, Казахстан – днешните житници на света.

Та последното му постижение като земеделски шеф на СССР бе да подготви грандиозен проект за мелиорацията (напояването), който предвиждаше коритата на

великите сибирски реки да се обърнат на юг, към

Средна Азия

Велики дела! В същото време руснаците даваха мило и драго за маратонки и дънки.

Покровителят на Горбачов бе по-предишният генсек (генерален секретар на ЦК на КПСС), Юрий Андропов. От една негова статия тръгна лозунгът, че “икономиката трябва да е икономична”, което ще рече, че трябва да се правят икономически реформи. Какви – никой във властта не знаеше.

В един момент Андропов вика Горби в кабинета си заедно със секретаря по икономиката Николай Рижков и им възлага да изготвят плана за реформите. Рижков му казва: Юрий Владимирович, но аз не съм икономист! И Михаил Сергеевич не е! “Точно затова възлагам на вас тази работа – отговаря Андропов. Нямам никакво доверие на икономистите!”

Рижков беше инженер с кариера в машиностроенето, а Горби – юрист с партийна кариера. Като взе властта,

Горби не започна нито с перестройката, нито с гласността

Неговата програма за реформи се наричаше “ускорение” и насочваше още повече инвестиции в тежката промишленост. И никакви пазарни реформи. В резултат магазините се опразниха, черният пазар освирепя и напълно измести официалния, властта затегна гайките още повече, народът съвсем се пропи и навсякъде започнаха катастрофи. През април 1996 г. гръмна атомната централа в Чернобил и това преля чашата – Горбачов изпадна в екзистенциална криза, скъса проектите за “ускорението” и заложи на гласността и перестройката.

Но истината е, че и тогава не знаеше какво прави. В мемоарите си Тодор Живков разказва, че при срещите им той му предлагал пазарни реформи, а Михаил Сергеевич се мръщел. Напълно му вярвам. Горбачов си нямаше и хал хабер от понятието за пазарна икономика. Това не се учи от официални посещения и почивки в Италия. Горби бе рожба на военната икономика и чипът в главата му бе заложен от Сталин. Но Горби умееше да се харесва на началството, това бе неговият гений. Като стъпи на върха, над него вече нямаше на кого да се хареса и той съвсем естествено погледна на Запад. То си е инстинкт. И успя – хареса се на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. По онова време в СССР имаше много интересни икономисти, които предлагаха съвсем други методи за преход към пазарната икономика. Но Горби слушаше началството.

За него имаше

само един път – тачъризъм, умножен по рейгъномика

В САЩ и Великобритания не се приложи и една десета от тачъризма и рейгъномиката, която бе наложена в СССР. Както и в България. Кой мислите, че препоръча на Луканов да покани у нас либертарианците Ран и Ът? Горби, разбира се.

Чехия, Полша, Унгария изобщо не го послушаха и затова днес са там, където са. А ние го послушахме и затова сме държавата с най-висока степен на неравенство в ЕС. Но все пак сме в ЕС, и то заради този

начален тласък

по задника, който ни удари Горби. Иначе Горби бе добър човек, но от икономика не разбираше и бъкел. Той не схващаше, че развитието изисква огромен интегриран пазар. Че пазарите се завоюват с много пот на челото. Затова първата му работа бе да отреже всякакви интеграционни връзки с държавите от бившия социалистически лагер. Направо ги изрита. Не само че скъса договорите за коопериране, но им наложи най-високите възможни мита. Така през 1990 г. се оказа, че ужким братска България плаща за стоките си по-високи мита от Югославия, Гърция и Турция. В резултат страните от “соцлагера” нямаха друг изход, освен да почукат на вратата на ЕС и НАТО. След тях последваха и бившите съветски републики. Като оставим настрана лошите исторически спомени, този копнеж на бившите соцдържави да се присъединят към запада е чист инстинкт за оцеляване. Това бе и основната причина за тоталния срив на българската промишленост. Грабежът бе по-скоро резултат от срива, суматоха, в която всеки гледа да грабне каквото докопа. Но същият срив сполетя и Русия.

Днес тя не може да произвежда пътнически самолети, модерни танкове, автомобили, за електроника изобщо да не говорим. В миналото бе в центъра на тясно интегриран пазар с 450 милиона население, днес може да разчита само на своите 150 милиона. Страната, която първа излезе в Космоса, днес се моли на Иран за дронове. Горби говореше обтекаемо и скучно, но все пак има своите знаменити лафове. Ето един от тях:

“Някои хора говорят, че Елцин и Горбачов трябва да бъдат обесени на едно и също дърво. Но нека поне да сме на различни клони!”

Бих казал, че двамата са двата поредни етапа в класическото руско пиянство – първата и втората водка, когато светът е още розов и свеж, после третата, четвъртата и петата, при която краката застават в контрашпиц. Но Господ обича троицата. А третият етап, махмурлукът, принадлежи на Путин. Според мен Горби не беше предател, както днес смятат повечето руснаци. Той бе добряк и искаше най-доброто за своята страна, но толкова знаеше и толкова можеше. Така бе моделиран още в комбайнерските си младини.

Неговият антипод сред лидерите

на 20-и век е

Дън Сяо Пин –

авторът на най-успешния преход от свиреп комунизъм към капитализъм. Каква е разликата? Горби се запозна със Запада от официални посещения и от витрините. Дън опознава Запада като прост петнайсетгодишен емигрант и работник във френските заводи. И едва след това, обзет от пролетарско самосъзнание, минава през комунистическа школа в Москва. Когато комунистическите илюзии на Горби се изпариха, не остана нищо реално. Пустота и неизвестност. И обратното - след голямото разочарование у Дън възкръсна споменът за реалния Запад.

Както каза един политолог – Горби бе най-добрият лидер от гледна точка на другите народи. Но не и за своя.